Световноизвестният британски астрофизик Стивън Хокинг е убеден, че човечеството трябва с бързи темпове да се подготвя за живот в космоса, тъй като в противен случай го заплашва изчезване, предаде агенция Интерфакс, позовавайки се на британски медии. Според учения, преселението в космоса трябва да бъде извършено през следващите 100 години, тъй като нашата планета рискува в скоро време да се сблъска с нови войни, пренаселване и недостиг на природни ресурси.
„Ще бъде трудно да бъде избегната катастрофата в близките 100 години, вече изобщо не говорим за хиляди или милиони години”, заяви Хокинг. По неговите думи, преселването на хората в космоса е единственият шанс на човечеството за оцеляване в дългосрочна перспектива.
Американският фантаст Рей Бредбъри заяви в интервю за “Лос Анджелис Таймс“, че САЩ имат нужда от революция, за да се прекрати твърде голямата власт на правителството.
“Мисля, че нашата страна има нужда от революция“, каза авторът на“Марсиански хроники“, “Вино от глухарчета“ и “451 градуса по Фаренхайт“, който ще навърши 90 години на 22 август, цитира го АФП, на която се позова БГНЕС.
“Днес има твърде много управление. Трябва да се припомни, че правителството трябва да е на народа, от народа и за народа“, подчерта той.
Авторът, който е известен със своя остър език, заяви също, че САЩ “на всяка цена трябва да се върнат на Луната “и отправи критика към президента Обама, че се е отказал от това.
“Ние не трябваше никога да се отказваме от това. Трябваше да отидем на Луната и да построим там база, за да може от нея да изстреляме ракета към Марс. После да отидем до Марс и да го колонизираме“, счита той.
“Веднъж направим ли това, ще живеем вечно“, добави Бредбъри.
Прав е писателят. Ние хората хората вместо да започнем да пишем Марсианските си хроники, постепенно се приближавеме към света на “Фаренхайт 451”. Време е за революция.
“Преди минута в Охайо беше зима: затворени врати, закрити прозорци, стъкла, ослепели от скреж, стрехи, обшити с ледени висулки: деца препускат по баирите със ски: жени в кожи, като черни мечки, бродят из заледените улици.
Но ето че изведнъж могъща топла вълна кръстоса градчето; заля го море от горещ въздух — сякаш някой бе оставил отворена вратата на пекарна. Знойна жега запулсира около къщите, храстите и децата. Ледените висулки падаха от стрехите, разбиваха се и се топяха. Вратите се разтваряха. Прозорците се открехваха. Децата събличаха вълнените си дрехи. Жените захвърляха премените си от мечи кожи. Снегът се топеше и под него се показваха миналогодишните — бледозелени полянки.
Ракетно лято. Тези две думи минаваха от уста на уста в разтворените, приветливи къщи. Ракетно лято. Жаркият пустинен въздух променяше скрежните рисунки върху прозорците, премахваше изкусните резби. Ските и шейните изведнъж станаха ненужни. Снегът, който се сипеше над градчето от студеното небе, се превръщаше в топъл дъжд още преди да докосне земята.
Ракетно лято. Хората се навеждаха от верандите, под дъждовните капки и гледаха нагоре към червенеещото се небе.
Ракетата стоеше на космодрума и изхвърляше розови огнени кълба и пещен жар. С всяко вздихание на мощните си тръби ракетата твореше лято в студеното зимно утро. Ракетата въздаваше климати и за кратко време из цялата околност настъпи същинско лято.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар