С кемализма в Турция е свършено. Защото кемализмът не е нищо друго освен опит да модернизираш народа въпреки народа

Tурците са много мили и топли хора, любезни, няма никаква озлобеност. Безспорно много от тях живеят страшно бедно, много по-бедно от нас, но такъв негативизъм, който лъха тук отвсякъде, в Турция просто няма. Ние тук, в България, сме една абсолютна провинция като начин на мислене и на живот, езотерично сме се загледали в пъпа си. Докато в Турция вървят невероятни процеси. Усещаш, че това общество мисли глобално, действително с перспективата от Мароко до Китай. С кемализма според мен е свършено. Защото кемализмът не е нищо друго освен опит да модернизираш народа въпреки народа. Той наистина намира социална опора във военния, административния и политическия елит на големите градове в Западна Турция. Но никога не е бил популярен сред широките маси. Кемал Ататюрк продължава да е икона за турците – навсякъде стоят портретите му, но той е икона за тях, защото не е позволил страната да бъде разпарчетосана, да се превърне в колония. Силно ме впечатли коя е причината за неоислямизма, за който сега навсякъде се говори. Това е една сложна комбинация между неоосманизъм, неоислямизъм и неомодернизъм. Неоислямизмът не е арабският или иранският ислямизъм. От заниманията и разговорите ми разбрах, че гръбнакът – икономическият, финансовият и най-вече социалният, на Ердоган, който е изключително популярен и може да спечели оттук нататък колкото си иска избори въпреки цялото противопоставяне на стария елит, е Анадола. Какво означава Анадола – това са големи анадолски концерни и холдинги. Западният термин холдинг в случая не е точното понятие. Когато Ататюрк идва на власт, той забранява формите на религиозна самоорганизация сред турците, т.нар. суфистки ордени. Тъй като наистина са форма на социална самоорганизация, на самоинтеграция, те въпреки забраната продължават съществуването си. Играят ролята на възли на една неетатистка социална мрежа за взаимно подпомагане – наред с изучаването на Корана, се предлага и взаимопомощ във вид на кредити, намиране на работа и други. Постепенно на базата на тези дервишки квазисоциални организации започват да се създават различни институции – банки, вестници, списания, телевизии и свързаните с тях бизнеси. В момента зад т.нар. неоислямистка вълна в Турция върви този процес на синтез – от една страна, ислямът е станал абсолютна норма на турската идентичност въпреки 70-годишните опити за прозападна модернизация, и от друга страна, се наблюдава социална, икономическа и религиозна активност и автономност на хората. По този начин под знамената на неоислямизма се прави опит да се гради – ще го кажа с глупава аналогия – своеобразно гражданско общество. Това са хора, които разчитат на свои социални мрежи, на собствено социално подпомагане и на много мощен икономически гръбнак. Затова имат и самочувствие – индивидуално и общностно. И най-важното е, че този неоислямизъм няма нищо общо с ислямизма на иранските молли или този от типа “Ал Кайда” в Магреба или в Азия. Ако Турция постигне синтеза между модерност и ислям, ако постигне интегритет на обществото и се помирят по някакъв начин новата анадолска средна класа, която излиза на терена, и старият светски елит на големите градове, големите успехи ще са неминуеми и мисля, че Турция ще стане отново лидер на ислямския свят.

Очевидно роля в тези процеси има и икономическият разцвет?

След разпадането на блоковото противопоставяне турците показаха, че имат елит, който мисли за 50–100 години напред. Тръгнаха по собствен дългосрочен път, като си поставиха за цел да постигнат лидерство първо в тюркския и после в ислямския свят. И то лидерство, което се определя не толкова от силата на армията, която е безспорна, а от силата на икономиката, финансите, културния модел. Турция е четиринайсета икономическа сила в света. Както вървят, ще влязат в десетката. Те нямат нищо освен географското положение, което използват максимално. Но това, което са впрегнали, са ресурсите на турския народ. Работят и работят и работят. Не знаех, че Турция е най-големият производител на обувки в света, и то на качествени обувки, не като китайските, един от най-големите производители на дрехи, не само кожени. Турското икономическо чудо в момента се крепи 90% на арабски капитали от Залива. Всички подземни богатства се превръщат в пари и се влагат в турската икономика и тя бълва невероятни количества стоки. Получава се една своеобразна анадолска протестантска етика. Един колега ми го обясни много простичко. „Тук не се краде. Като е казано, че работното време е от 8 до 17 часа, те идват в 7 и си тръгват в 18 часа. В Турция има изключително висок трудов морал, затова се привличат и сериозни западни инвестиции”. Това е йерархично кастово общество в добрия смисъл на думата. Един елементарен пример. Имаше една жена, която чистеше там, където живеехме. Който не искаше сам да си пере дрехите, можеше да ги остави всяка седмица и тя ги взимаше и после ги връщаше изпрани. Аз ги оставих, но за разлика от останалите американци и други колеги, й сложих в торбата и 5 лири. Тя беше толкова благодарна заради жеста, че съм показал отношение към нея, че ценя труда й. Понеже беше разбрала, че обичам мляко с ориз, след това постоянно ме черпеше със сютляш Това са много показателни детайли.

Как гледат на нас?

Един техен професор ми отговори метафорично на този въпрос: като погледна от Истанбул, виждам Виена. Тоест по средата няма нищо. Впрочем разбрах, че думата „рая” има и друго значение – не се отнася само за християните, както пропагандираха едно време. Използва се и за хора, които не могат сами да се грижат за собственото си настояще, а трябва да бъдат направлявани от по-мъдрите.

Разбрах какво казвате. А как се променят нагласите спрямо членството в Европейския съюз?

Мисля, че вече са преосмислили желанието си за членство в ЕС. Все по-голяма част от турците вече не го желаят според социологически проучвания, които съм чел. Моите изводи по отношение на нежеланието на турското членство в ЕС – на повърхността европейците непрекъснато вадят цивилизационни и религиозни причини, че това е една огромна държава с многомилионно бедно население и т.н. Но ако нещата опрат до реалполитик, Франция и Германия си дават сметка, че приемането на Турция в ЕС няма да означава безусловна капитулация, няма да е като аншлуса на измислени държави като България и Румъния. Членството на Турция би означавало да делят в най-добрия случай на три, защото Турция не просто иска да влезе в ЕС като периферна колония, която предоставя пазари и работна сила, а иска да влезе като страна, титуляр на собствена воля, със свои условия, които поставя. В този смисъл Турция не иска да бъде обект на глобализацията, а неин субект, с всички произтичащи от това последици. И тъй като е наясно, че западноевропейският егоизъм това никога няма да го допусне, си дава сметка, че има много по-големи шансове на Изток, отколкото на Запад.

Сякаш ЕС с негативното си отношение помогна на Турция да осъзнае това и самият той я тласка на Изток...

Точно така. Турците са хибридно общество, хибридна цивилизация във всяко  едно отношение, и по-добре да останат верни на себе си в своята хибридност, защото никога няма да бъдат себе си в съвършено чужда културна и институционална среда, дори бих казал вражеска среда, в която те никога няма да бъдат равнопоставени. А те други условия не биха приели. Поради трайните имперски традиции те няма да допуснат да бъдат третирани като някакъв пълнеж .

Откъс от интервю с Иво Христов