Академик Георги Марков
14 април 2011 | 11:27 / Агенция "Фокус" / Образование Благоевград.
По повод 70 години от „Българския Великден” – 19 – 20 април 1941 година, в Благоевград се организира голяма научна конференция на тема "Националното обединение на България (1941 - 1944). „Наречен е „Българският Великден”, тъй като на 19 и 20 април 1941 година, когато български войски навлизат в Беломорието, Западните покрайнини и Македония, тогава е Възкресение Христово. Всички вестници от онова време пишат „Честито Възкресение”. Запазени са не само документи, а и филмови ленти – с каква радост са посрещнати българските войски, цар Борис ІІІ, министрите, генералите. Един празник”, каза пред Агенция “Фокус” академик Георги Марков, един от участниците в конференцията.
„Тогава България е съюзник на Третия райх и моят доклад е за това – как германската балканска политика се опира на България, т.нар. българска стража. Поради това България не воюва на другите фронтове. Задачата на България е т.нар. прикриващ фронт срещу Турция. С обрата на войната при Сталинград има опасност тя да се намеси и отвори втория фронт на Балканите. По-млади колеги ще изнесат интересни доклади за българската администрация в новоосвободените земи, за българската просвета, за жп-линиите. Тогава се открива скопски университет „Цар Борис ІІІ Обединител”, отварят се черквите и училищата. Ще има доклад за сформирането на Пета армия, която е с щаб в Скопие и 65 – 80 процента от състава й са местни младежи. А не – както в Скопие говорят, че сме окупатори”, каза академик Георги Марков.
По думите му – тогава българската държава отделя милиарди левове от бюджета си за новоосвободените земи. „Една трета от средствата в бюджета на Министерството на строежите и благоустройството отиват в новоосвободените земи, главно в областите Скопска, Битолска, Ксантийска. Западните покрайнини – Трънско и Босилеград са към Софийска област. Влагат се много средства в благоустрояването. Но освен това – прави впечатление отношението на българските власти. Цар Борис ІІІ казва на генерал Васил Бойдев, който отива там като командир на Пета армия: „Там ще пипате с кадифени ръкавици”. Тогава Тито изпраща генерал Темпо, за да направи няколко атентата в Прилеп с черногорски партизани, за да може българската власт да отговори на предизвикателството, но българските власти внимават много” – каза академик Георги Марков.
По думите му – доскоро е имало живи хора, които пазеха спомените от 1941 – 1944 година за българското управление, българската просвета, благоустройството. Администрацията се подчинява на българските закони, но голяма част е местна. Тогава голяма част, включително и генералите, са от Македония и Беломорието; една част се завръщат по родните места. Администрацията е била българска, военната, полицейската власт..., каза още академик Георги Марков.
По думите му - има спекулации за това – защо не са спасени евреите от Македония и Беломорието. „В началото на март имаше една противобългарска проява в Скопие, където откриха мемориал на холокоста и обясниха, че 11 343 български евреи са били изтребени от „български фашистки окупатори”. Аз написах статия, в която обяснявам – защо са били спасени 48 000 евреи. На конференцията във Ван Зее изрично се посочва, че за евреи, от земи, завзети с германското оръжие, не се иска съгласието на българското правителство. Затова през юни 1942 година цар Борис ІІІ дава българско поданство на цялото население, без евреите (той се съобразява с решението на Хитлер от Ван Зее). Нещата са много различни, а не – така да хулим „българските фашистки окупатори”. Евреите във Вардарска Македония и Беломорието са смятани като евреи от земи, завзети с германското оръжие”, обясни академик Георги Марков.
Няма коментари:
Публикуване на коментар