Не гласуваш за Борисов, получаваш Костов, Доган и Станишев

Изстрадалите българи с десни убеждения би трябвало да са доволни от последното развитие на политическата ситуация в страната. Най-после водата се избистря в в нея започваме да виждаме истинските лица на хора , в които сме вярвали и сме гласували за тях по изборите. Маските наистина паднаха защото ножът е опрял до кокал, най-вече за ДСБ, която след като загуби спонсорите си и подкрепата на САЩ и Европа, стана напълно ненужна. Сега целта е да се вреди. Да се вреди злобарски, да се пречи на България, да се руши каквото е възможно. Рушенето, демонът на на унищожението е издигнат като знаме. Край свърши се. ДСБ се компрометираха окончателно като слугинска партия на БСП.

ГЕРБ е печеливш от създаването на новата Тройна коалиция между Сините, БСП и ДПС. Просто няма разумен и интелигентен дясно ориентиран избирател, който да преглътне този факт. Това ще помогне на партията на Бойко Борисов да увеличи твърдия си електорат, да изгради силно политическо ядро от привърженици, което в крайна сметка ще изпрати на бунището на историята всички седесета.

Костов този път ще загуби не само битката, но и войната.

Прочетете какво мисли Кеворк Кеворкян по въпроса.

Костов срещу масоните. Миналото като изоставен труп

Той, впрочем, винаги се чувства добре - винаги, когато иска нечия оставка, когато рие под нещо, скрит зад някоя колона в парламента. Тогава той е в стихията си.

Има такива политици - някои от тях от голям калибър, които се чувстват добре единствено когато рушат нещо. В тях демонът на разрушителното е неукротим, неговият глад не може да бъде лесно заситен. Деструктивното е смисъл на живота им.

Когато Костов бе премиер - но неговите биографи, и по съвместителство лакеи, и това не видяха - той строеше, рушейки. Не надграждаше - а отхвърляше всеки и всичко преди неговата ера. Това са политици, които винаги искат да започнат от нулата, поне в съзнанието си. Не реформата ги интересува, а по-скоро зачертаването на вече постигнатото. Властелинът Костов се появи на сцената в тежък за страната момент, макар че той изобщо не предвиди по-рано от останалите последвалия крах. Но този крах бе живителен за него, той бе енергията, която му бе нужна.

Във въпросния диалог от петък той както винаги е “добре” - понеже държавното управление има проблеми, според него. Костов е виртуоз на дезавуирането и удивително ловко използва всяко затруднение. И поначало с него човек не може да постигне съгласие, понеже това съгласие ще мине през собствения ти труп.

Един иначе на пръв поглед неособено изобретателен предизборен плакат - “Гласуваш за Бойко, получаваш Костов”, сега, в този момент, вече се чете по съвсем нов начин. Социалистите не са особено проницателни - те ни поднесоха една банална заплаха, примитивно настройваха електората, нищо повече. Плашеха собствените си хора, които си бяха изпатили от приватизаторите-главорези на Костов.

Обаче сега плакатът придобива друго измерение. Костов надзърта зад Бойко, фотосът му е подбран изключително сполучливо - заплашително изопнати черти, които дори тънката сардонична усмивка не може да омекоти, и поглед, който може да прогони по-безволевите.

Това е гробокопачът на Бойко - това иска да ни каже плакатът, не е трудно да се сетим, но сега.

От 2001 година насам Костов е изпълнен единствено с отровата на реваншизма, разяждаща и самия него, понеже той е наясно, че няма да получи реванш.