Това са хората, които поемат политическата отговорност - министър-председателят Александър Малинов и Княз Фердинанд, станал благодарение на този акт Цар. Трябва да отбележа, че решителността и непреклонността идват главно от Александър Малинов. Фердинанд също много го желае, известна е неговата амбиция, след 4 години той ще иска да стане император на възстановената Византийска империя. Все пак, имайки предвид какво се е случило с предшественика му Княз Александър Батенберг, се колебае, нерешителен е, на границата е да се откаже. За разлика от Батенберг, той иска да има политически съюзници в този акт, който се обмисля отдавна. Затова пътува да Виена, където получава от император Франц Йосиф уверение, че ще бъде подкрепен. Куриозен случай е, че въпреки това почти през цялото време докато прекосява Румъния на път за дома, той стои в тоалетната, от притеснение, защото се бои като се върне да не го завари някаква спешна депеша от Австрия, че тя се отказва от подкрепата си за обявяването на Независимостта.
Естествено правителството и парламентът също дават своята подкрепа. Това е един от тези актове, които се подкрепят по правило от целия политически елит.
Днешният български парламент изглежда по всякакъв друг начин, но не и обединен. Способно ли е обаче събитие от такава значимост да сплоти депутатите ни?
Все пак трябва да отчетем, че и сегашното Народно събрание, когато се взимат подобни решения, да речем за приемането ни в НАТО или ЕС, беше единодушно. Мисля, че имаше единствено няколко въздържали се. Ще припомня обаче, че когато се гласуваше да дадем 150 танка на Македония, на таблото се изписа цифрата 240 „за”, нямаше нито един „против”. Аз се надявам, че и в бъдеще, при подобни решителни за нацията и държавата моменти българският парламент ще гласува единодушно. Но просто историята не ни е поднесла такова изпитание.
Каква е била ролята на българската армия при обявяването на Независимостта?
За разлика от Съединението, никаква. Освен, че е стояла плътно зад правителството. Обявяването на независимостта не е военен акт, не е станало с военен преврат, какъвто на практика е било Съединението по отношение на Източна Румелия. Освен това не се е очаквало военно нападение от никъде, още повече, че в този момент Османската империя е в състояние на гражданска война, на практика. Малко по-рано младотурците правят преврат. Дори български войски за първи път след 705 г. влизат в Цариград. Това са четите на Яне Сандански и Христо Чернопеев. Те извършват, между другото, екзекуцията на около 2000 турски офицери, верни на султана. Малко известен факт в историята е, че голяма част от тези чети са формирани от кадрови военни, които отиват просто на стаж в Македония, или да разузнават. Чел съм непубликувани спомени, в които пише; „… срещнахме четата на еди-кой-си, тя се състои от 160 войници от 3-та Пионерна дружина, които разузнаваха мостовете в Македония какви тежести могат да издържат”, т.е. тежестта на какви оръдия.
Българското правителство, от формална гледна точка не е задължено с нищо на младотурците, то е задължено на Султана и използва това, че той е свален, за да обяви Независимостта. Ние сме се подчинявали на една империя, а не на една република, каквато обявяват младотурците. Действително една република не може да има васални княжества.
Спомняте ли си някой друг малко известен исторически факт покрай обявяването на независимостта?
Да, на самото обявяване всички очакват на Царевец Княз Фердинанд, който пристига с влака от Русе. Той обаче отива в църквата „Св. 40 мъченици”, но там няма никой. Фердинанд е много озадачен и малко се уплашва. След малко вижда как от баира на Царавец се изсипва огромно множество народ. Тогава става тържествената церемония. Корона обаче няма, а той трябва да бъде обявен за Цар и коронясан. Тогава владиката сваля своята и я слага вместо царска корона на главата на Фердинанд. Третото Българско царство, така и не изработва царска корона.
Copyright © CROSS Agency Ltd.
При използване на съдържание от Информационна агенция "КРОСС"
позоваването е задължително.
Няма коментари:
Публикуване на коментар