Това е мнението на журналиста Дарко Яневски от вестник "Нова Македония" и добавя: “Балканските държави повече обичат да си забиват нож в гърба, отколкото заедно да си сътрудничат по въпросите, за които имат общ интерес.”
"Може ли Македония да наложи различно поведение?", пита се автора на материала. Според него, вероятно ще трябва да мине още много време докато се намери сръбски политик, който няма да има проблем да съобщи на своя народ, че всички битки, които Сърбия предприе през последните десетилетия са по същество загуби.
"На трибуната на ООН премиера Никола Груевски обяви лидерство на нашата държава (РМакедония-б.р.) в региона, вероятно имайки в предвид вътрешните реформи. Но може ли Македония да бъде лидер и в нещо друго: по-голямо единство между страните на Балканите например,... без да се асоциира непременно създаване на някакви бъдещи федерации или някаква замяна на членството в НАТО и ЕС?
Изглежда, този процес на членство в тези две структури може да се ускори точно чрез този начин на поведение, съдейки по изявлението на германския канцлер Кристиан Волф, който от Словакия заяви, че не само Хърватска, но и всички страни от Западните Балкани трябва да станат членки на ЕС.
Но едно са идеите и желанията, а съвсем друго е реалността. Докато всички балкански страни мечтаят да станат членки на Европейския съюз, където основните принципи са липса на спорове между съседите и сътрудничеството, някои от балканските държави в своя регион проявяват съвсем различно поведение. Почти е невъзможно да се намерят две балкански страни, съседни или не, които имат наистина искрени, близки и топли отношения (освен може би в случая между Република Македония и Турция и Република Македония и Хърватска)... Затова е "почти е илюзия да се мисли за сближаване и общи прояви на балканските държави по някои допирни въпроси, които могат да имат чисто икономически характер. А необходимостта от тяхното съвместно изпълнение на определени проекти е повече от очевидна. Не е все едно дали сама Македония ще се опитва пред китайците да придвижи проекта "Вардарска долина" или това ще го направи, но заедно с помощта на Гърция.
Сигурно е, че София и Скопие досега не само щаха да построят жп. линията между двете страни, но и можеха да бъдат свързани и с магистрала, която щеше да свършва някъде при Дуръс, ако разбира се - и двете страни, заедно с Албания се опитваха наистина да реализират този си интерес.
За съжаление, балканските държави са далеч от това сътрудничество и те, изглежда, все още живеят по времето на Балканските войни отпреди сто години. Държавите от това малко пространство изглежда произвеждат повече взаимни проблеми, отколкото са в състояние да решат.
Разглезеното дете и своеобразен "лидер" в отношенията си с другите балкански държави е Република Гърция.
Тя с Турция от десетилетия наред живее полувоенно, както заради Кипър, така и заради част от островите в Егейско море. От време на време се случват и взаимни политически посещения на едната и на другата страна, които обикновенно са придружени с голям шум, но най-често завършват само с много хубави пожелания.
Особено Гърция, особенно силно стои зад желанието на мощните европейски сили постоянно да блокират сближаването на Турция с ЕС. Членството в НАТО и на двете страни до голяма степен се дължи на техния сблъсък, като засега няма ни най-малка светлина в края на тунела, според която в близко бъдеще отношенията помежду им могат да се променят към по-добро.
С България, гръцките отношения не са враждебни, но не са и прекалено близки. Между двете страни съществува някакво отношение на толерантност, нямат някои особено тежки отворени проблеми, но между двете държави няма и особена топлина. Това не създава никаква надежда, че тези две "страни", както биха казали българите, ще могат да открият "нова ера" на Балканите и да създадат нова атмосфера, към която биха се присъединили и другите балкански държави.
За отношенията между Гърция и Македония дори няма нужда да се изговарят думи. В този случай Атина, с помощта на Брюксел и в последните години - на Вашингтон пропагандира геноцидна политика с "меки средства" и по този начин държи точно "Македония" да бъде "гръцкият билет", чрез който Атина ще се популяризира като балкански лидер на демокрацията и благоденствието. Не трябва много мъдрост за да се разбере, че... в тази ситуация на неофициален фалит, гърците ще разполагат с много по-силен коз в ръката при искането западните пакети с милиарди евро.
В крайна сметка, тук са и гръцките взаимоотношения с Албания, което приличат повече на изнудена дружба, отколкото на някакво нормално отношение между две съседни държави. Гърция, по свои собствени причини, в които са включени и нейните взаимоотношения с България, както и двете световни, и балканската война... разбира се, създава проблеми и на Тирана. Еврочленка без капацитет, каквато може и да стане Турция не може да я превърне в балкански лидер, защото е ясно, че по отношение на нейната роля има твърде много религиозни и исторически предразсъдъци, които нито Европа, нито Балканите искат и могат да преодолеят.
Турция днес е държава в експанзия и е много смешно да се отказва ролята по причини, които нямат никаква допирна точка с реалността, но от друга страна, факт е, че и самата Анкара има твърде работа в Близкия изток и на североизток от Африка, за да може да си губи енергията на Балканите, където Гърция не иска и да чуе за нея, а за Сърбия тя почти не съществува като партньор заради различната позиция относно ролята на сърбите в Босна и Херцеговина. Поради това остава Турция да изиграе своята икономическа роля, която не може да бъде по-различна от егоистичната, но парите все пак са си пари, нали?
България и Румъния, нито сами, нито пък заедно могат да "изтеглят" Балканите най-малкото заради това, че и двете са твърде заети с комплекса си на икономически най-изостаналите страни в ЕС. Това води със себе си и до влошаване на тяхната политическа тежест... За българите, Македония бе един от шансовете, чрез които тя можеше да се превърне в значим балкански фактор, но натоварена с историческото измерение на случая и с желанието си да не се занимава на Гърция, тя досега игра толкова аматьорски в тази област, че изглежда почти невероятно нейното поведение да се оправи. Може би в тази посока нещо ще промени последния подписан документ за подкрепа на членството на РМ в НАТО и ЕС и за хармонизиране на нашето законодателство с ЕС, но ще трябва време да се изтрие впечатлението, че след напускането на Желю Желев от президентския пост, София вместо със сериозна подкрепа към Скопие предпочете да поддържа отношенията между двете страни на ниво от 1948 г.
Що се отнася до българските отношения с другите балкански държави, може би най-големият проблем са вечно "обтегнатите" отношения със Сърбия, които в момента не са враждебни, но пък и не съдържат в себе си нищо повече от елементарно приличие. Исторически погледнато, техният проблемен въпрос е Македония... Въпреки това, днешните проблеми между България и Сърбия не са базирани на историята и следователно не са неразрешими, стига, разбира се, България предварително да успее да създаде по-дългосрочен стабилен икономически разтеж за себе си, за да може на тази основа да произвежда прогрес и при другите.
Сърбия - история за себе си
Сърбия е държава, която има проблеми с почти всички в околността, но вероятно има най-големи проблеми тъкмо със самата себе си. Сега се оказва, че физическото елиминиране на Слободан Милошевич не е достатъчно, за да се преустрой страната на нов коловоз. Двете ключови точки на които се основаваше сръбската стратегия за повторното й налагане като фактор на Балканите са доста употребявани и отдавна не обещават резултат: ареста на бегълците от Хага и публикуваното извинение на сръбския президент Борис Тадич към босненци и хървати.
По отношение на Македония, Сърбия запазва стария си пълен с презрение поглед, който все повече се циментира със шантажа, който извършва църквата им към МПЦ, който по същество има политическа фон и се подържа от гръцката позиция. Затова доста обидно към здравия разум звучат изявленията на двете политически лица, че проблемът е църковен и че в него не може да се намесва политиката. Както и да е, сръбското враждебно отношение към Македония и отношенията й с Босна и Херцеговина, и Хърватска, които са от времето на Студената война не позволяват на нашия северен съсед да играе каквато и да било конструктивна роля на Балканите.
Естествено, за тях върха на тортата е Косово, което те отдавна са загубили, а сега чрез северната част на някогашната провинция търсят някакъв изход от ситуацията, въпреки че е очевидно, че за кой ли пореден път през последните 20-30 години "играят" на погрешен път. Вероятно ще трябва да мине още много време докато се намери сръбски политик, който няма да има проблем да съобщи на своя народ, че всички битки, които Сърбия предприе през последните десетилетия са загубени и че е време да затвори висящите проблеми с другите държави, като например църковния с Република Македония.
Разбира се, за това е необходимо сръбската политика да преодолее "господствощото" си отношение към другите, включително и към нашата страна. За това не е необходимо много - малко повече политическа интелигентност и малко по-малко арогантна суетност.
Македонският шанс на Балканите е Хърватска, но тя е твърде обърната към северозапад, за да гледа на юг. Освен това в условията, когато се очаква членството в ЕС, страната не усеща нужда да изразходва повече енергия в други посоки, отколкото е необходимо. Босна и Херцеговина продължава да има проблеми със своята уникалност и докато не реши тази точка в досието си, няма да може да играе значима роля на Балканите.
Остава Черна гора, която все още не е завършила пълната разпродажба на своята ривиера и която все още не е излязла от "епохата" на Мило Джуканович, както и Албания, която е твърде слаба вътрешно-политически, за да може да играе значима роля в региона. Това може би създава шанс за Македония да се опита от фактор на раздора, да стане фактор за обединение на Балканите. Символиката не винаги е важна, но понякога може да помогне. Във всеки случай, всяка от тези държави има своите слабости, които й пречат да играе роля на значим обединяващ фактор в региона.
Може би точно това е и желанието на ключовите световни фактори...
Информационна агенция "КРОСС"
Няма коментари:
Публикуване на коментар