Подлите времена от Едвин Сугарев

Предговор от ExtremeCentrePoint

Ортодоксалните медии в България са роби. Тъмни личности от ъндерграунда като Алексей Трактора и олигарси нахрупали пари на гърба на българина, са им надянали ярем по-страшен от комунистическия. Прокопиев, Донев, Пъпката, Моника, Колев на практика имат монопол върху отразяването на новините в Родината ни. Те манипулират, лъжат, създават измислени скандали с една единствена цел да избегнат въпроса:

Къде са парите на българите и от къде и как вие спечелихте вашите?

Как е възможно семейството на лидера на Партията на европейските социалисти да има сметки и фирми в офшортните зони, а българските телевизии и вестници да не смеят да обелят и дума за това?

В тази манипулация и огромна лъжа е включена и българската прокуратура, която е умело използвана от Станишев подобно на германската националсоциалистическа прокуратура от 1934 година.

За щастие, все още има няколко независими източника където можем да се информираме. Един от тях е свободата.ком.

Благодарим на Едвин Сугарев за смелия и точен анализ.

Нека всеки български ортодоксален журналист ако има малко чест останала в него да си зададе следния въпрос:

If you were me, could you defend The given rights to all the men?

 

Край

 

Подлите времена

Едвин Сугарев, 26 Април 2013

Не живей в лъжа!

Александър Солженицин

Подли, да. Няма как да бъдат определени по друг начин. Това, на което ставаме свидетели в последните дни, е просто един непресекващ поток от мерзост, който се излива върху ни. Ниагара от мерзост. Потоп от мерзост.

Ставаме свидетели на това как битува лъжата. Как се създава, как укрепва. Как се налага като публично виждане, как свикваме с нея, как я приемаме, как я припознаваме като истина. И как започва да ни се струва, че всеки, който си позволи да наруши тази паснала като ръкавица по кожата ни лъжа, е негодник, лъжец и мерзавец.

Има лъжи, които са удобни. Има лъжи, които са мехлем за наранената ни гордост, цяр за травмите от преживените несгоди, индулгенция за това, че се били толкова тъпи и послушни, та никога на сме възставали срещу лъжата. Има лъжи, които са толкова удобни, че ни се привиждат като скалпел, който може да изреже туморните образования в обществения живот. Някои ги осъзнават, но си казват – е, какво толкова. Тази лъжа е полезна, ще я приемем за истина... временно.

Няма обаче полезни лъжи. Свикнем ли да подменяме неудобната истина с по-удобната лъжа, с нас като цяло е свършено. Попадаме в подлите времена – в Лето Господне 2013-то.

Сега е удобно да бъде намерен виновникът за това, че сме бедни, тъжни и отчаяни. Най-бедните, най-тъжните и най-отчаяните в цяла Европа. За това, че не ни стигат парите за сметките за ток, за това, че децата ни нямат какво да работят. За това, че целият ни живот е преминал в лъжа – и нямаме истина, с която да оправдаем собственото си съществуване.

И тогава идват мерзавците. Идват, за да използват нашата горест и нашия гняв в своя полза. Идват, за да сложат крак в стремето и да ни яхнат... за пореден път. Подхвърлят ни една лъжа, която много ни прилича на истина. Нещо повече – много ни се иска да е истина – за да се намери виновникът за нашето дередже. Да се намери някой, върху който да излеем натрупания гняв. И някой, който да подмени и собствената ни отговорност за мизерията на битието ни.

Мерзавците познават нашата психология. Ако има нещо, в което да се спецове – то това е именно народопсихологията. Умеят да манипулират и да лъжат. И няма как да не умеят, след като винаги са го правили.

Сега ще ви разкажа една малка история за наивници, която ще ви послужи като пореден повод да си дадете сметка какъв продажник, гад и мерзавец съм самият аз – защото не ща да се присъединя към удобната за всички, праведна и полезна лъжа. История, която се развива пред очите ни. История, която вече почти се е превърнала в политически катехизис.

Действие първо: Сергей Станишев, лидер на БСП и ПЕС, внася в прокуратурата анонимка, която подробно обяснява как в България се извършват нерегламентирани подслушвания – по устна заповед на Цветан Цветанов, бивш министър на МВР. Анонимката се е пръкнала не кога да е, а в самото начало на предизборната кампания, в която за БСП се очертава съдбоносна загуба. Случайно, разбира се. Както е случаен и фактът, че въпросният Цветанов е шеф на предизборния щаб на ГЕРБ – основният и всъщност единствено реален опонент на ГЕРБ.

Внасянето не става как да е, а шумно, с пресконференция, на която се говори за “българския Уотъргейт”. Без този шум наказателното производство би могло да изненада посочените извършители – и да осигури доказателства за тяхната противозаконна дейност, ако изобщо е имало такава. С предварителния анонс на Станишев остава само шумът. Нищо – той е важният.

Действие второ: прокуратурата забравя традиционната си охлювна летаргия, проявявана винаги към дела от обществен интерес. Включително тези, които са свързани със същият този Станишев. Забравя, че няма навика да реагира на подобни сигнали, дори и когато те свидетелстват за корупция, ощетила държавата с милиарди. Светкавично в МВР са пратени не един-двама, а цели десет прокурори. Ръководени впрочем от такива, чиято репутация съвсем не е блестяща – и които сами са престъпвали закона за СРС, като са разрешавали такива без санкцията на съдия – какъвто е случаят с Роман Василев например.

Оказва им се пълно съдействие. Съдействат им впрочем с пълна сила и тези, които са изнесли данните, въз основа не които е подготвен компромата – например кой за какво е отговорен, какви са марките на колите за проследяване, какви изключения от общия ред са допуснати в СДОТО. И докато проверяват официално, скроилите компромата “пропяват” при разпитите, лансирайки подходящите лъжливи версии. Като тази с отверката например.

След което прокуратурата отчита своята стахановска дейност, констатирайки (по думите на самия главен прокурор), че две трети от съдържанието на Станишевата анонимка отговаря на истината. Кое по-точно обаче отговаря на истината? Да е доказала прокуратурата, че някой от ръководството на МВР е разпореждал провеждането на незаконни подслушвания? Не. Да е доказала изобщо наличието на такива? Не. Тогава?

Тогава се сервира удобната пропагандна версия – такива е имало, но доказателствата за тях са унищожени. Разследването продължава – и като доказателство за сериозността на нещата са заведени четири наказателни производства. Всички те ще бъдат оставени на трупчета или ще бъдат върнати от съда, ако стигнат изобщо дотам – само че това ще стане след изборите. Много по-важно е какво ще се случи до тях.

И ето какво се случва – споменатите “две трети” на Цацаров отварят широк хоризонт за политическо говорене.Мафия, полицеска държава и прочее – изглаголени от широката анти-ГЕРБ коалиция, обединяваща и левите, и десните. Коалицията, която се кани да управлява след изборите. Новата тройна, четворна или петорна коалиция, която ще краде на спокойствие зад фасадата на тъй нареченото “програмно правителство”.

Разработката “Галерия”, по която реално бяха слушани и политици, и журналисти, и самият шеф на комисията по национална сигурност Минчо Спасов, и Татяна Дончева, шеф на подкомисията, която трябваше да наблюдава подслушващата ДАНС – всичко това е забравено. Забравени са и разработките “Гном” и “Моряк”, по които също се слушаше на поразия. Забравен е простия и отдавна известен факт, че в специалните служби винаги е имало служители, които работят за своя сметка – и често в полза на мафията. Забравено е, че докато в това ведомство се ширят кадри на ДС, ще има и хора, които ще измъкват секретна документация, ще кроят компромати и ще ги снасят на “Позитано” 20.

Трето действие: отново в хода на предизборната компания и отново – с анонимен източник, разумно време преди изборите, за да има достатъчно дни за медийно разгръщане на поредното активно мероприятие, се претоплят стари разработки срещу Станимир Флоров, шеф на НСБОП. Първите от тях – с 14-годишна давност. Да се пита човек – защо ли се актуализират чак сега? Сигурно отново по случайност...

Много по-сериозен обаче е въпросът как така тези разбаротки, до една приключили със заключението, че се прекратяват поради липса на данни за престъпление – сега се оказват актуални и прокуратурата решава – в противовес на всички предишни заключения – че има данни за престъпление? И – извинявайте – как прави тези си заключения в рамките на два дни? На базата на какви нови експертизи и на базата на какви разпити, проведени допълнително, че да има правото да говори, че разполага и с допълнителни източници на информация? Как по-точно изведнъж тъкмо сега се явиха тези нови източници на информация?

И ако прокуратурата е достатъчно чевръста, за да ги издири, асимилира и офхорми мнението си за необходимостта от наказателно производство в рамките на тези два дни, то защо не е достатъчно чевръста и за да открие кой по-точно е този субект, който ги е извадил от секретното деловодство на седми март тази година – и за какво по-точно са му били необходими?

Яснота по този деликатен въпрос, разбира се, не се дава и няма да се даде. Вместо това ще се говори как разследването продължава. Продължава, да – но паралелно с предизборната кампания, в която деполитизираната прокуратура се оказа май най-важния участник.

Действие четвърто: логично е да се потърсят и намерят вътрешни предатели, за да се получи лъжата достатъчно убедителна. Не е трудно – има достатъчно важни персони от гербаджийския елит, напъдени заради своите золуми – поради което имат да си върщат на партията-носител. Емил Димитров например, известен повече като Емо Фаса, койтопоказно се покри със семейството си в чужбина, за да даде там пред нотариус (?!) някакви страховите показания за ситуацията в ГЕРБ. Никой не знае какви са те – но няма и нужда да знае. Важното е да се говори за тях. Важното е неговата публична уплаха да бъде използвана като доказателство за мафиотския бекграунд на люде като Борисов и Цветанов – вижте, санким, страхува се този невинен човечец за живота си и за живота на семейството си...

И действие последно, може би тържествен финал на този водевил: публичното казване на Мирослав Найденов, че Цветан Цветанов бил подслушвал целия министерски съвет. Криели се министрите като мишоци в ъглите, за да си шепнат за тежкото полицейско иго. Президентът си оставял GSM-а в друга стая, когато се налагало да си говори с някой от тях. И така – четири години подред тези достойно хора мълчали, търпели и слушкали...

Доказателства за което? Отново никакви. Само говорене – но за сметка на това какво говорене само. Говорене, при което настоящата подлост вече се приема като достойно дело. И при което се забравя, че самият Мирослав Найденов еподсъдим за корупция и злоупотреба със служебното положение; че вилката е на шията ми и – понеже не му се ходи в затвора – ще говори това, което трябва. Това, което му каже прокуратурата, за чийто защитен свидетел беше набързо провъзгласен. Това, което каже онзи, който казва на прокуратурата какво да прави.

Вгледайте се в това лице. Там горе – в началото на статията – и тук долу, в нейния финал. Да ви вдъхва доверие този тип? На мен не – това лице просто излъчва подлост. И същевременно съзнавам, че той е само една бурмичка от големия механизъм на лъжата, че има далеч по-перфидни, а и по-подли от него.

Наскоро слушах голфовия олигарх и галъпски прорицател Кънчо Стойчев по някакво радио: той набързо обясни как и Европа е отписала ГЕРБ, и САЩ също – което той знаел от собствени разговори там. Гаче ли наш Кънчо ляга и става с Обама, или поне с държавните му секретари, та няма тайни за него в Белия дом... Редеше едни лакърдии, достойни не за голфаджийски мултимилонер, а за галфон, но нейсе.

По-важно е другото, за което всички глаголещи за това как едва ли не трябва да се освободим от полицейското иго, нямат отговор. Като отпишем ГЕРБ, кого трябва да впишем в тефтерите на България? Кому трябва да поверим съдбата си в настоящия исторически момент – и при настоящата политическа ситуация? Кой е по-малкото зло от ГЕРБ – ако трябва да дефинирам тревогите на мнозина българи? БСП и компания ли? Партията, която винаги, когато е била на власт, е докарвала страната или до национална катастрофа, или поне до почетното звание “най-корумпираната страна в ЕС”, плюс съществения бонус: “троянския кон на Русия в ЕС”, плюс голям шлем върху главите ни – при което наистина се питаме дали за шлем или за член ставаше дума – както обърка тези понятия едно българско Гоце.

Тях питам – сторонниците на голямата обществена лъжа. Кой е по-малкото зло за нашето национално бъдеще – доколкото изобщо имаме такова? И съвсем не е въпросът в Цветанов или в Борисов – при все че човек винаги трябва да възстава срещу лъжата – независимо срещу кого е насочена –и независимо от възраженията си срещу тези, които са нейни жертви. Нямам абсолютно никакъв ангжимент нито към единия, нито към другия – и най-лесно би било и аз като многото поддържащи настоящата лъжа да си кажа, че не ми пука за тях.

За България обаче ми пука. И не за този и онзи, а за нея трябва да мислим, когато гласуваме на 12-ти май. И когато ще трябва да решим дали да поддържаме обществената лъжа –и да продължаваме да живеем в подлите времена – в еднанеразчлренимо множество с подлеците.