В началото на 90-те СДС беше ентусиазъм, но елитите, които произведе, се надуха като скотна жаба. Потънаха до кръста в пацула, мислейки си, че могат да си правят каквото си поискат и никой няма да ги хване. Изведнъж обаче стана „Олеле, майко!“ и почнаха да се сочат един друг с пръст кой е по-виновен. Не можаха да си понесат резила, че и продължиха да се излагат. Всеки, като лапне кокала, може да се омаже, но трябва да има начин да му се потърси отговорност и да бъде наказан, защото такъв тип хора от друго не разбират. Оставени на собствената си преценка, се мислят за много широко скроени – аз да взема парите и да се уредя, три месеца ще говорят, пък ще забравят.
Не бива обаче да се отнасяш към хората с високомерие, защото ако някой те е сложил някъде, ти си там заради него, а не да му демонстрираш нещо и да се правиш на велик. В България аристокрация няма. А в политиката и чест много не остана. Защото същите тези политици, ако имаха чест и достойнство, щяха да излязат на дуела – да си понесат отговорността.
Ето това ми харесва в новото/ старо СДС – там няма от тия, дето са омазани, и това мен страшно ме печели. Няма и от другите, с досиетата. Непростимо е, че всички останали партии не са се изчистили от тях. Защото когато някой има досие, той винаги губи. Няма как – докато нас ни биеха в милицията, че сме хулигани и слушаме чужди радиостанции, той е ходел да доносничи. Както аз виждам нещата, на идващите избори ще се реши дали сме Източна Европа или Западна Азия. За да не стане второто – гласувайте. Гласувайте за тези, при които няма доносници и няма от старите зурли.
Сашо Дойнов, артист
Няма коментари:
Публикуване на коментар