СВЕТЪТ
Ограбиха душата ми... Какво пък?
Това на всеки може да се случи.
Светът върви на лошо. И е опак.
Светът е с дух на подивяло куче.
Ръка да му дадеш - ще я разкъса.
Със пръчка да го гониш - ще те лае.
Светът от тъмни страсти е нахъсан.
Светът добро не иска и да знае.
Лъжата във очите му се вглежда
а кражбата - във зъбите му остри.
Светът отрича вяра и надежда.
Светът любов не иска, и не проси.
От завист изтъкан, подобно дреха,
желае той да го износим злобно.
Светът отхвърля милост и утеха.
Светът е гроб. И мами ни надгробно.
Светът е див. Но няма да заплача.
Разкъса ме, но пак ще оцелея.
Роден отгоре - ще намеря начин!
Съдба ми е това... И одисея...
Няма коментари:
Публикуване на коментар