Както знаем, в края на Втората световна война германците бележат изключителни успехи в конструирането и усъвършенстването на почти всички видове оръжия. Дори успяват да произведат и използват известни количества малко преди... да капитулират. Ако през 1944 г. Райхът е имал потенциала на 1939 г., едва ли някой би се наел да предвиди развоя на войната. Наистина в края на войната танковете „Тигър” и „Пантера” нямат нищо общо с онези подобия на танкове, с които Гудериан минава границата със СССР през 1941 г. Нещо повече, по редица показатели „Пантера” е бил най-добрият танк, участвал във войната. V-2, първата успешна бойна ракета, слага началото на ракетното дело и на ракетопроизводството въобще в света. В самия край на войната дори точността й е била вече доста приемлива, да не говорим за значителните успехи в разработката на ядреното оръжие.
Като говорим за революционни технологии и оръжия от ново поколение, задължително трябва да споменем и „Лястовицата” – Месершмит Ме 262 (Messerschmitt Me 262 Schwalbe). Това е първият в света действащ реактивен изтребител.
Разработките и изпитанията започват още преди Втората световна, но проблемите с реактивния двигател не са били решени чак до лятото на 1944 г.
В сравнение със сродни противникови изтребители, в т.ч. и „Глостер Метеор”, „Лястовицата” е бил значително по-бърз при забележително по-голяма товаропопдемност. Може да се каже, че той до такава степен е превъзхождал останалите (можел е да развива 150 км/ч повече от най-бързия), че до голяма степен е бил неуязвим. Статистиките сочат, че за краткото си пребиваване във въздушното пространство „Лястовицата” е унищожил над 500 съюзнически изтребителя.
С производството на този успешен реактивен двигател, освен изтребители, Луфтвафе веднага се впуска в разработването на широка палитра от най-различни реактивни самолети – леки бомбардировачи, разузнавателни самолети, та дори и нощни изтребители... Повечето от тях остават на ниво „тестов модел”, а някои така и не виждат бял свят. По-точно казано „виждат”, но видоизменени и вече като F-86 и Боинг B-47…
Както вече споменахме, самолетът е бил „готов” още през 1939 г. Вярно, проблемите с реактивния двигател не са били изчистени докрай, но основната причина за забавянето на Ме 262 е била... висшата администрация, която е смятала, че подобни инвестиции са абсолютно ненужни, след като войната така или иначе е щяла да бъде спечелена с конвенционални средства. Сред споменатите конвенционални „стратези” е бил и Херман Гьоринг, който свива производството на реактивни двигатели през 1940 г. до 35 бр. на година.
През 1943 г. Адолф Хитлер също взима отношение по въпроса, като заявява, че Ме 262 трябва да бъде пикиращ бомбардировач, а не изтребител. Височайшето заявление сменя програмата, което забавя излитането на „Лястовицата” с още една година. Алберт Шпеер (министър на въоръжението и военното производство) твърди в мемуарите си, че дори когато Хитлер разрешава производството на „Лястовицата” през 1944 г., все още не е бил убеден, че това трябва да бъде изтребител!
Интересно е да се отбележи, че първият полет на „Лястовицата” е бил тест за аеординамиката и цялостната конструкция. За целта на носа на самолета е бил монтиран Юнкерс витлов двигател. След успешния полет и проблемните реактивни двигатели на BMW, конструкторите наред с реактивните дълго време запазват и витловия двигател на носа, който спасява не един живот, когато реактивните отказвали да работят.
Все пак през 1942 г. на 18 юли (въпреки някои проблеми, успешно решени от пилота) Фриц Вендел успява да извърши първият успешен полет с реактивен самолет – цели девет месеца преди полета на британския „Глостер Метеор” (Gloster Meteor), който реално така и не влиза на въоръжение до края на войната.
След преодоляването на проблемите и подмяната на реактивните двигатели на BMW с реактивните „Юнкерс Юмо 004”, нещата потръгнали, самолетите започнали да развиват около и над 500 км/ч (а само след месеци – над 800 км/ч) при продължителност на полета до 90 мин. и дори се оказало, че лети много добре и с един дигател, ако е възможно поддържането на скорост не по-малка от 300 км/ч.
Въпреки краткия си боен живот, Ме 262 има и своя Ас. Това е капитан Франц Шал със 17 победи (6 четиримоторни бомбардировача и 11 изтребитела P-51 Мустанг.
Бързите скорости за изисквали цялостна промяна на начина на стрелба, а бумът на технологиите довежда до появата на Ме 262 въоръжен допълнително с R4M подкрилни ракети въздух-въздух. Дори без пряко попадение, близкото взривяване само на една от тези ракети е било достатъчно прочутият, устойчив и добре защитен B-17 да полети като камък към земята.
Въпреки невероятната скорост и високият таван на полет, първите реактивни изтребители са си имали и редица недостатъци, които все пак са ги правили уязвими. На първо място това е била ограничената маневреност, на второ – изхвърлянето на пламък, което е водело до спонтанни пожари. Но не толкова уязвимостта е била проблем, колкото изключителните трудности при водене на бой с витлови изтребители – самолетът, много изпреварил въоръжението си, че „чудел” какво да прави...
Полковник Йоханес Щайнхоф си спомня една среща с дузина руски изтребители: „Подминах един, който сякаш висеше неподвижен във въздуха. Имах един отгоре, който рязко изви настрани... минах посредата на два фронтални, може би точно на две крила разстояние... Опитах да стрелям по един, не го уцелих... докато се усетя, оръдието бе извън обхват... Не мога да разбера, по дяволите, това наистина ли е чак толкова добър изтребител? Може ли някой въобще да влезе в успешен бой с чужди изтребители, които висят като шепа бълхи...
Звучи парадоксално, но преди да получат адекватно въоръжение, реактивните изтребители са били значително по-ефективни по наземни цели, отколкото по въздушни. На шега на майтап, „Ефрейторът” се е оказал прав, като е виждал Ме 262 по-скоро като пикиращ бомбардировач...
След края на войната съюзниците бързо разграбват наличните количества Ме 262, а съответното им авиостроене започва от качествено ново стъпало (американците на първо време само сменят Юнкерс двигателя с подобен на Дженерал Електрик J85). Единствено Чехословакия всъщност наследява производството на Ме 262 и продължава да го произвежда до 1951 г. (едноместния Avia S-92 и двуместния Avia CS-92), когато бива заменен от МИГ.
***
Основни характеристики
• Екипаж: 1
• Дължина: 10.60 m
• Размах на крилата: 12.60 m
• Височина: 3.50 m
• Тегло без товар: 3,795 kg
• Тегло с товар: 6,473 kg
• Максимална товароподемност: 7,130 kg
• Двигатели: 2 бр. Юнкерс Юмо 004, 8.8 kN всеки
Тактико-технически данни
• Максимална скорост: 900 km/h
• Максимален полет: 1,050 km
• Таван на полет: 11,450 m
• Стъпка на издигане: 1,200 m/min (при максимално натоварване от 7,130 kg)
Въоръжение
• Бордови оръдия: 4 × 30 mm МК 108
• Ракети въздух-въздух: 24 × 55 mm R4M
• Бомби: 2 × 250 kg
Източник: Българска армия
Няма коментари:
Публикуване на коментар