Гал Гадот (Gal Gadot), 30 години
The Guardian пише за опитите на руските терористи в Донбас да скрият причините за катастрофата на малайзийския Боинг MH17.
Първо: «Dutch experts found captain’s body had ‘undergone an external and internal examination to remove foreign objects »
Тялото на капитана е било обработено и отворено за премахването на външни обекти.
Второ: «The report noted that some “aeroplane parts and cargo” photographed immediately after the crash vanished ».
Експертите констатират, че много части от самолета, фотографирани предварително, впоследствие изчезват. Споменава се също, че изчезналите фрагменти са именно тези с осколки и следи от взрива.
Без морал, без състрадание, без покаяние. Снимки за спомен на руските терористи с останките на сваления от тях Боинг над територията на Украйна.
Понеже напоследък опорните точки на някои русофили у нас вземат връх над здравия разум, то се постарах да намеря някои факти, които се надявам, че ще накарат почитателите на опорните точки, с които ни засипва руската пропаганда, да замълчат. Искам предварително да уточня, че написаното не е насочено срещу руския народ. Това което не харесвам, е начина, по който този народ е управляван от векове. Ето и фактите:
1. По различни оценки Русия се нарежда между 8-о и 9-о място в света по величина на своя брутен вътрешен продукт. По този показател руската икономика е около 7 пъти по-малка от икономиките на САЩ или ЕС, над 3,5 пъти по-малка от китайската, 1,3 пъти по-малка от японската и 0,73 пъти по-малка от германската икономика. По интересно обаче е нещо друго. Руската икономика, при 148 млн. души население, произвежда брутен вътрешен продукт, който е малко по-малък от този, създаден в над два пъти по-малката по население и бедна на природни ресурси Италия и съвсем малко повече от БВП на над четири пъти по-малката по население Канада. Ако някой твърди, че това е ефективна икономика, то ще му препоръчам да си прочете отново учебниците по икономикс.
Източник на данните: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_GDP_%28nominal %29
Обещаха ни пророци златна ера на земята.
Тя, изглежда, наближава: за да се стопи туй злато,
градове безброй на въглен е превърнала войната!
Фридрих фон Логау
Коварството на руската дипломация в Цариград нанася жестоки щети върху българската национална кауза
Георги Георгиев, специално за Faktor.bg
През 1870 г., след като повече от 10 години българският народ се бори за църковна независимост, султанът издава ферман за независима Българска екзархия.
Територията на екзархията обхваща всички земи, населени с преобладаващо българско население – около 220 000 кв. км. с около 4 милиона българи – много повече от всеки друг етнос на Балканите.
Това никак не допада на имперската руска дипломация, която още от времето на Екатерина залага на гръцката Мегали идея в опит да осъществи своя мегаломански план – завземане на Балканите и проливите и възраждане на империя, подобна на Византия, начело с Романови.
Граф Игнатиев, консул на Русия в Цариград, наричан „вицеимператор” заради огромното си влияние в Османската империя, лично настоява българските владици да бъдат заточени, за
да се спре процесът на единение на българската нация и църква
Османските власти отстъпват пред граф Игнатиев и на 21 януари 1872 г. българските владици са заточени в Измир, но българите в Цариград се вдигат на протестно шествие срещу Високата порта. Над 3000 българи се събират на този протест. Великият везир Махмуд Недим паша приема Славейков и Икономов като представители на шествието, изслушва ги и обещава владиците да бъдат освободени.
Махмуд Недим паша удържа дадената дума: на 30 януари владиците са върнати в Цариград.
Нещо повече! През 1872 г. Руската църква, пак под натиска на граф Игнатиев и Вселенската патриаршия обявяват схизма против Българската църква. Махмуд Недим паша дава ултиматум на Патриаршията да признае Българската църква и вследствие нейният отказ изпраща заповед до привременния български съвет в Ортакьой да избере екзарх на основание на фермана.
Само месец по-късно граф Игнатиев след лична визита до султана
Crusader
(Who dares battle the Saracen)
Crusader, crusader, please take me with you
The battle lies far to the east
Crusader, crusader, don't leave me alone
I want to ride out on your quest
I'm waiting, I'm waiting, to stand by your side
To fight with you over the sea
They're calling, they're calling, I have to be there
The holy land has to be free
Fight the good fight
Believe what is right
Crusader, the Lord of the Realm
Fight the good fight
With all your might
Crusader, the Lord of the Realm
We're marching, we're marching, to a land far from home
No one can say who'll return
For Christendom's sake, we'll take our revenge
On the pagans from out of the east
We Christians are coming, with swords held on high
United by faith and the cause
The Saracen heathen will soon taste our steel
Our standards will rise 'cross the land
Fight the good fight
Believe what is right
Crusader, the Lord of the Realm
Fight the good fight
With all your might
Crusader, the Lord of the Realm
To battle, to battle, the Saracen hordes
We follow the warrior king
Onward, ride onward, into the fight
We carry the sign of the cross
Warlords of England, Knights of the Realm
Spilling their blood in the sand
Crusader, crusader, the legend is born
The future will honour your deeds
Fight the good fight
Believe what is right
Crusader, the Lord of the Realm
Fight the good fight
With all your might
Crusader, the Lord of the Realm
(Come Crusader let battle commence)
Fight the good fight
Believe what is right
Crusader, the Lord of the Realm
Crusader, the Lord of the Realm
Fight the good fight
Believe what is right
Crusader, the Lord of the Realm
Crusader, the Lord of the Realm
Не знам дали е новия Стамболов, но няма друг държавник в България. Пожелаваме му дълги години управление!
На 21 април по време на дискусия в групата на ЕНП в Европейския парламент най-после се чу истината:
Европа трябва да бъде готова да воюва с Русия.
Съобщение до лидерите на ЕС
"Времето за разговори и убеждаване на Русия е приключило. Сега е време за твърда политика, реалистична политика и концентрация на отбраната и сигурността, защото източният фланг на ЕС се чувства жизнено, екзистенциално застрашен. "
Евродепутатът Tunne Kelam, който председателстваше срещата заяви, че Русия е станала противник на ЕС и че следващата и цел ще бъдат балтийските държави. Когато това се случи, доверието към Запада ще бъдат поставено на изпитание, предупреди той.
Румънският евродепутат Кристиан Дан Преда отбеляза, че мнозинството от румънците вярват, че Путин няма да спре докато не обедини Русия с Приднестровието в Молдова, чрез южните територии на Украйна. Дан Преда е политически координатор на комисията по външни работи в групата на ЕНП.
Roland Freudenstein, заместник-директор и главен изследовател на Мартенс център, мозъченият тръст на ЕНП , отиде още по-далеч, като каза, че Путин иска да унищожи, поне морално и политически, двете основни евроатлантическите институции ЕС и НАТО.
Такъв войнствен език от Европейската народна партия (ЕНП) е от съществено значение поради дълбоките корени на партията в коридорите на властта в Европа.
ЕНП е най-голямата политическа група в Европейския парламент, и партията беше зад кандидатурата на Жан-Клод Юнкер като председател на Европейската комисия. Тя има подкрепата на някои от най-силните европейски лидери, включително и Ангела Меркел, канцлер на Германия.
Freudenstein, който е съавтор на брошурата “Ренесансът на Запада”, публикувана от Мартенс център, , изрази съжаление, че след осъзнаването на новата руска заплаха, готовността на Европа да тръгне на война не е била правилно обсъдена публично.
"Това трябва да се промени [...] Трябва да стане ясно, че отговорът е да, ние сме готови да отидем на война, за това което считаме екзистенциални принципи за бъдещето на Европа", каза той.
Freudenstein още твърди, че Западът трябва да възобнови своята възпираща сила като добави, че понятието включва и ядрено възпиране.
"В Германия в момента, ядреното възпиране на НАТО се състои от 20 ръждясали балистични бомби, от типа на B-61, които могат да бъдат заличени с един удар от руските войски. Това са неща, които имаме в момента и за да ги променим, ние трябва да се стеснем, "каза той .
През 1944-1947 около 600 000 съветски войници и офицери пребивават на българска земя за различен период от време. Секретни междуправителствени споразумения уреждат тяхната издръжка за наша сметка. Нещо повече – всички заплати, командировъчни и режийни, по изрично настояване на съветската страна, им се изплащат в долари. става въпрос за суми, които многократно надхвърлят доходите на среден български гражданин. Установената тогава практика се прилага и от началото на 50-те до края на 80-те години – всички т.н. съветски специалисти са на пълна валутна издръжка от българска страна. Издръжката на съветските окупационни войски е изключително тежко натоварване за българския бюджет, тя значително надхвърля наложените на България следвоенни репарации.
Със специални решения на МС на НРБ представителите на Съветското командване дори са били освободени от задължението да представят отчетни документи за извършените от тях разходи на българска земя. На практика всеки ден от правителството се гласуват огромни суми (300 – 600 млн лв) за издръжката на Червената армия, за която до края на 1945 биват похарчени 23 млрд лв, а до края на 1947 г. – 60 млрд лв. Когато средствата в държавния бюджет се изчерпват, за издръжката на червеноармейците отиват и сумите, събрани от населението по т.н. Заем за свободата.Който години наред, чрез облигации, изплащаше бедният български народ! в т.ч. и моите родители…
Изнемогвайки под това непосилно време, към края на 1945 МС се осмелява да помоли В. Молотов да бъде преустановено “това безумие, защото хазната ни няма повече средства”. Москва обаче не само не се трогва, но продължава да иска още и още, повече и все повече, с аргумента, че България като “победен съюзник на Хитлер” би трябвало да е дори благодарна, че дава “само толкова”. Цифрови данни за сравнение: 1. Количество на парите в обръщение: 1945 – 70 млрд лв; 1946 – 80 млрд лв; 1947 – 76 млрд лв. 2. Банкови влогове на населението: 1945 – 12 млрд лв; 1946 – 14 млрд лв; 1947 – 34 млрд лв. 3. Средна месечна работна заплата през 1947 г. – 10 000 лв. Скъпичко са ни излезли “освободителите”, а?!
* * *
Писмо от Г. Димитров до Сталин, 22 септември 1944 г., относно поведението на Червената армия в България.
“На редица места има случаи на насилие по отношение на местното население от страна на отделни военнослужещи:
1. Произволно се вземат от местното население работен добитък, каруци, хранителни продукти и др., без да се уведомяват местните власти и без съответното оформяне на иззетия добитък и хранителни продукти;
2. Произволно се изземват държавни и частни моторни превозни средства и смазочни масла. Това води до проваляне на есенната сеитба.
3. Някои военнослежещи в пияно състояние влизат нощем в домовете на хората в градове и села с цел грабеж, а в някои случаи – изнасилват жени и убиват мъжете им. Така напр. в с Дивдядово, Шуменско, наред с другите хора е убит и един от старите членове на Партията. Доколкото такива произволни действия внасят голямо смущение сред населението, което с неописуема радост и възторг посрещна Червената армия, моля да се направи всичко възможно за тяхното по-бързо прекратяване”.
Това са забележителните илюстрации от сайта на френския художник Антоан Алберт, който е известен много свои реконструкции на Константинопол.
Императрица Теодора
Император Йоан II Комнин (1118—1143 г) с жена си Ирина Унгарска, дъщеря на унгарския крал Ласло Светия.
Украйна прекърши гръбнака на руската инвазия към Европа. Зад това историческо събитие са скрити лицата на хилядите бойци от Украинската армия и доброволчески части, които една година водиха неравна битка с руските нашественици. Предлагаме ви да се запознаете с тях:
Сергей Станишев многократно е бил критикуван, че загърбва националните интереси и се поставя в услуга на чужди сили. Колкото и чудно да изглежда, бившият председател на БСП е променил подхода си. Ето какво казва той по повод Шенген:
„Аз споделих с премиера, че сега е моментът той - пред партиите и премиерите от ЕНП и европейската десница, аз пред премиерите от европейската левица, от ПЕС, да повдигнем този въпрос и да кажем: за какво сътрудничество, за каква обща сигурност в ЕС може да става дума, след като България е извън шенгенското пространство. Това не е прагматично. Това не е справедливо.
Ние вече действаме. С г-жа Кунева, с правителството, с евродепутатите от ГЕРБ, наред с евродепутатите от БСП. Когато става въпрос за национална кауза, партийното трябва да отиде назад
Шенген ще облекчи живота на всеки българин. Стотици хиляди наши сънародници пътуват до страни от ЕС и минават двойни проверки и допълнителни мерки за сигурност. Те усещат двойния стандарт. Шенген означава повече сигурност за страната ни, повече доверие от инвеститорите, повече възможности за туризма, тъй като много азиатски страни имат шенгенски пакети, което улеснява посещението на туристите в страните от шенгенското пространство.
Влизането ни в Шенген ще ни направи пълноправен член на ЕС. България отдавна е изпълнила критериите за приемането ни в шенгенското пространство и не е справедливо да стоим извън него”
Скулпторът Павел Грешников довършва бюста на руския президент Владимир Путин в образа на римски император
Инициатор на идеята за бюст на човекът на народа, е на главатарят на казашкото общество в града Андрей Поляков.
Паметникът ще се постави на 9 май (деня на победата над Германия) на метростанция ''Проспект на Просвещението'' в Санкт Петербург.
Подобен паметник като римски император досега е имал само един друг владетел на Русия – Император Петър I Алексеевич.
В останките на малайзийска "Боинг", свален от руските терористи над окупираната територия на 17 юли 2014 са намерени фрагменти от ракета на системата "БУК".
Това е поредното доказателство, че спотиците хора са загинали в резултат на терористичен акт пряко подкрепен от държавата Русия.
Картата е 2012 година. Най-германофонските държави са Словения,Дания и Холандия. България е заедно с Прибалтика и Финландия.
«Русия е име, узурпирано от московците. Те не са славяни и въобще не принадлежат към индо-германската раса. Те са натрапници, които трябва да бъдат прогонени на изток от Днепър и по-далече.»
Карл Маркс до Фридрих Енгелс, писмо от 1865.
Писмо от Г. Димитров до Сталин, 22 септември 1944 година, относно поведението на Червената армия в България.
“На редица места има случаи на насилие по отношение на местното население от страна на отделни червено-армейски военнослужещи:
1. Произволно се вземат от местното население, работен добитък, каруци, хранителни продукти и др., без да се уведомяват местните власти, и без съответното оформяне, на иззетия добитък и хранителни продукти;
2. Произволно се изземват държавни и частни моторни превозни средства, и смазочни масла и материали. Това води до проваляне на есенната сеитба.
3. Някои военнослежещи в пияно състояние влизат нощем по домовете на хората в градовете и селата с цел грабеж, а и в някои случаи – изнасилват жени и убиват мъжете им. Така например в село Дивдядово, Шуменска околия тогава, а сега Шуменска област. Наред с другите хора, е и убит, и един от старите членове на Партията. Доколкото такива произволни действия внасят голям смут сред населението, което с неописуема радост и възторг посрещна Червената армия, моля да се направи всичко възможно за тяхното по-бързо прекратяване”.
Предната тема се казваше „Защитаваме Путин“, и аз наистина искам да го защитя, именно в контекста на глобалните световни процеси.
За нас единственото по-лошо от конфликт между Запада и Русия, е сътрудничеството между двата лагера. Последния път когато западните и руските лидери се срещнаха и в приятелска атмосфера уредиха спорните си въпроси и разделиха сферите си на влияние, това беше много лоша новина за нас. Когато Запада и Русия са в добри отношения, обикновено Източна Европа е разменната монета.
Затова защитавам Путин. Той успя с един замах да унищожи руското влияние в Източна Европа, разменяйки го за Крим и малка част от Юго-източна Украйна. Цялата руска експанзионистична политика в момента е затънала в селата около Донецк. А можеше да е съвсем друго – навремето Сталин, с подкрепата на Запада, е превземал европейски столици по-бързо отколкото Путин отвоюва една по една донбаските паланки. При това Сталин печелил международен авторитет и признание, а Путин вкарва Русия във все по-дълбока изолация. Tа мисълта ми е че западняците могат да бъдат много гадни копелета, когато им изнася, и единствения ни шанс е да не им изнася.
Затова защитавам Путин. Ако не беше Путин щеше ли да се вдигне ЕС и да спре Южен Поток (не казвам дали е добре или зле, като пример за руско влияние го давам.
Ако начело на Русия беше примерно Немцов, щеше да има и газопроводи и АЕЦ и какво ли още не. Аз не вярвам на руснаците – нито на Путин, нито на Немцов, нито на който и да е – мисля че за нас е по-добре да нямаме нищо общо. А това е заслуга на Путин – от България го изритаха, унгарците искат да се продадат, ама не им дават, останалите източно-европейски страни го мразят, Украйна открито воюва, НАТО трупа войски на изток, а връзките между Русия и Запада непрекъснато отслабват, въобще спирането на руската експанзия към Европа вече е официална цел номер една на Запада.
А това не винаги е било така – Запада по принцип не е против руската експанзия, понеже има изгода от Русия и има кого да изтъргува (тоест нас). Това е голямото постижение на Путин – успя да принуди иначе алчния и опортюнистичен Запад да заеме принципна позиция. Сега ако успее и с другия си план – виждайки голямата съпротива на запад, да преориентира вектора на руската външна политика изцяло към Азия, изоставяйки Европа напълно – тогава трябва да му вдигнем паметник (предлагам на мястото на ПСА).
Мнението е от форум Македония, all.bg
Историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” в интервю за Агенция ”Фокус” по повод 74-годишнина от включването на България във Втората световна война.
Фокус: Проф. Павлов, на 1 март тази година се навършват 74 години от включването на България на страната на Тристранния пакт. С този акт България се присъединява във Втората световна война на страната на Нацистка Германия. Как ще коментирате това и личността на човека подписал документите, министър-председателят проф. Богдан Филов?
Пламен Павлов: България е принудена да се включи в Тристранния пакт, тъй като няма особен избор. Искам да припомня, че на 1 март 1941 г. България няма избор не само, защото тя е подложена на безпрецедентен натиск и от Германия, и от Италия – другият голям играч от оста що се отнася до Европа. Поведението на нейните съседи също е достатъчно предизвикателно по отношение на България и то най-вече на Кралска Югославия, която е един от потенциалните съюзници в оста. Вярно е, че Югославия се включва на 25 март, а на 27 март там се прави опит за преврат с участието на британските тайни служби. В крайна сметка Югославия води война с Германия, победена е, претърпява крах. На 1 март Югославия е потенциален съюзник на оста и то много по-желан от България. Когато на България се обещават териториални придобивки – да се върнат земите между р. Марица и р. Струма. Нека да не забравяме, че цялата територия на днешна Егейска Македония – включително и Солун е обещано на Югославия.
1. България като път за бягство
България – за германците от Изтока и Запада тази страна беше ваканционен рай от възникването на модерния масов туризъм в началото на 60-те години. Отпуската на Черно море и пословичното българско гостоприемство бяха ценени в двете части на Германия, на изток и на запад от Желязната заве
са. Но именно този приятелски имидж на тогавашната Народна Република България подмами по времето на Желязната завеса хиляди граждани на ГДР да извършат бягство от страната си през България на Запад. Тези бегълци са
предполагали, че границите на България са били не толкова модерни като екипираната с най-съвременна техника граница между ГДР и ГФР с нейните
минни полета и автоматични устройства за стрелба. В най-лошия случай, по схващане на повечето бегълци, след приключване на ваканционния престой ще последва задържане. И в действителност преобладаващата част от тези хора са попадали в затвора. В началото те са били задържани в затворите на Народна Република България, а от средата на 60-те години са били екстрадирани и
задържани в ГДР. Най-малко две години затвор са заплашвали „нарушителите на границата“, както са били наричани те по тогавашния жаргон на Източния
блок. В „тежки“ случаи са били налагани и наказания лишаване от свобода за по-дълъг срок.
В тази статия първо ще документирам как е функционирала системата за
гранична охрана в Народна Република България (1) и как се е осъществявало
сътрудничеството между българското Министерство на вътрешните работи и
Министерството за държавна сигурност в Източен Берлин по отношение на
предотвратяването на опитите за бягство (2). След това ще представя най-
съществените мотиви за бягство и основните маршрути за осъществяването
му (3). В последната част на статията ще бъде разгледан въпроса как и защо
се е стигнало до смъртоносните опити за бягство и как тези случаи са били
„обработвани” от българските и източногерманските органи (4).
2. Системата за гранична охрана в Народна Република България
На 03.03.1918, България макар и за кратко е победител. Русия е унизена и наказана за вероломното нападение в Добруджа.
Брест-Литовският мирен договор от 3 март 1918 г. между Четворния съюз (Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя) и Русия слага край на руското участие в Първата световна война.
Претърпяла поражение, скоро след Октомврийската революция Русия е принудена да сключи мир с цената на значителни териториални, демографски и стопански загуби. В резултат на Брестския мир Полша, прибалтийските страни и Финландия са трайно, а Украйна, Беларус и Кавказ – временно, откъснати от Русия и преминават за няколко месеца в германската сфера на влияние.
Българче, което е родено и е живяло досега само в Ню Йорк, записа песен за българските емигранти по света.
Виктор Велинов е на 8 години. До четири годишна възраст вярва, че България е на небето - тъй като до нея се стига със самолет. Миналата година разбира, че майка му е купила билети за ваканция в България и за трети път в живота си ще се върне в родината си. Tогава момчето решава да създаде песен.
Музиката е изцяло на Виктор, а за текста помага и майка му, поетесата Кристина Велинова. Заедно с учителя си по музика Александър Чазов записват професионално песента. Виктор мечтаел един ден, когато порасне, да се върне в България и да живее на село, да гледа животни в Трънския край, откъдето е дядо му, и да направи приют за всички бездомни животни.
Източник: novini.bg
Последното интервю на Борис Немцов
Две седмици и половина по-късно, Немцов е показно екзекутиран в центъра на
Немцов: - Никога не съм крил политическите си възгледи - напомни Борис Немцов в личен разговор с репортер - Мисля, че той [Путин] започна войната в Украйна. Отнасям се към него по-зле от всякога. Особено след събитията от "Норд-Ост" и Беслан.
Немцов: - Скъпи ми майка, ако е рекъл Господ, ще отпразнува 87 година - ми каза Борис Немцов. - Заслужил педиатър, отдавна е пенсионер, но все още се интересува от всичко, свързано с медицината. Тя живя един много тежък живот: по време на войната, като ученичка, копаят окопи, а след това две деца. Сега живее в Москва и Нижни Новгород. Тя има сива коса по-малко от мен, тя няма склероза и е с абсолютно нормална и ясна памет. Обсъждаме с нея моите деца и внуци. Да говоря за политика с мама наистина харесвам това. Тя е напълно против това, което се случва в Украйна, смята, че това е една катастрофа и пълен кошмар. Но повечето от тревогите и са свързани с Путин . Всеки път, когато и се обадя, тя се оплаква: "Когато ще спрете да се карат с Путин? Той ще те убие! " И това съвсем сериозно.
- Интересно. И ти си след такива разговори с майка ти започна ли да се страхуваш, че Путин може скоро да те убие пряко или косвено?
Немцов: - Знаеш ли, да ... малко. Не толкова, колкото майка ми, но все пак ... И все пак, аз не се се страхувам толкова много от него. Ако се страхувах много, би било малко вероятно, че ще оглавя опозиционна партия и малко вероятно да участва в това, което правя.
- Благодаря ви. Надявам се все пак здравият разум ще надделее и Путин няма да ви убие.
- Бог да ви благослови. И аз се надявам.
На 28 фев 2015 година, Борис Немцов е убит показно в центъра на Москва. RIP
Въпреки, че става дума за исторически период, за който аз се смятам за вещ –комунистическата тирания бе така безмилостна и всепроникваща – „Съветската история” успя да каталогизира много пресни ужаси, за които не бях осведомен. Вероятно най-страшният аспект на филма е неговата навременност, пуснат в момент, когато режимът на Путин показва растяща приемственост на своите сталинистки корени.
(Kликни на картинката за да видиш филма.)
Филм, който прави паралел и обрисува сътрудничество между Хитлер и Сталин.„Съветската история” играе ролята на коректив на популярната представа, че комунистическият експеримент се е превърнал в ужас едва когато Сталин е дошъл на власт. Филмът показва издадени от бащата на революцията, Ленин, документи със заповеди за масови екзекуции, оценени на десетки милиони жертви. Въпреки това е ужасно трудно да се надминат сталиновите способности за терор. Например, преднамерената употреба на глад, за да подчинят Украйна, е обяснена тук в смразяващи детайли. В престъпление срещу човечеството, игнорирано от Запада до голяма степен, седем милиона украинци са били умишлено изморени от глад в изолираната за тази цел република, като хранителните продукти са били конфискувани под дулата на Червената армия.
По същество „Съветската история” разследва близките идеологически прилики и варварска конспирация между съветските социалисти на Сталин и национал-социалистите на Хитлер. В зловеща последователност са съпоставени тематично сходни пропагандни плакати на двата режима, един до друг от двете страни на екрана. Още по злокобни са откритите от Снор документи, доказващи близки връзки между Есес и съветския НКВД (предшественика на КГБ), където наред с други въпроси се обсъжда и „Еврейския въпрос”. И не че просто да си говорят - те поделят помежду си Полша, и по настояване на Сталин предявяват претенции за останалата част от Европа.
„Съветската история” е най-потресаваща когато дискутира начините, по които по-напредналата съветска убийствена машина се използва като вдъхновение и модел за Холокоста. Според бившият съветски разузнавач Виктор Суворов „Делегация от германското Гестапо и Есес дойде в Съветския съюз, за да се научи как да създава концентрационни лагери”.
Но както филмът дава ясно да се разбере, никой от извършилите (и продължаващи да вършат) съветските низости, не е изправен пред съда за своите престъпления. В заключение, Снор повдига емоционален, но напълно основателен въпрос за съветския режим. Единственото слабо място на филма е периодичното използване на анимирани заглавия, напомнящи ни за търговските реклами в исторически програми.
Въпреки, че става дума за исторически период, за който аз се смятам за вещ –комунистическата тирания бе така безмилостна и всепроникваща – „Съветската история” успя да каталогизира много пресни ужаси, за които не бях осведомен. Вероятно най-страшният аспект на филма е неговата навременност, пуснат в момент, когато режимът на Путин показва растяща приемственост на своите сталинистки корени.
През 1915 година Русия е бясна на Царство България. Анти българската пропаганда се лее безспирно в руските медии и омразата към всичко българско се насажда в руското общество. За да отговори на обществените настроения, руският флот получава заповед да разруши Варна, като наказание за българите.
Ефектът върху мирното население е потресаващ. Ужасените варненци се разбягват по улиците и търсят спасение в мазетата на сградите. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие. Къщи се рушат пред очите на обезумелите и втрещени обитатели. Чуват се викове и стенания на ранените, на които никой не е в състояние да помогне.
НА 14 октомври 1915 г. (по стар стил) православните християни празнуват Петковден. Рано сутринта камбанен звън се разнася над Варна и заглъхва в мътните морски вълни. Подранили богомолци бързат да отидат на църква без да подозират, че предстои кървав ден за техния град. В същия момент крайбрежната телефонно-телеграфна служба известява щаба на бреговата охрана, че на хоризонта се забелязват силуетите на морски съдове.
Те бавно приближават Варненския залив и скоро са идентифицирани като руски военни кораби. От две седмици България и Русия са във война и началникът на Варненската отбранителна линия ген. Симеон Янков предприема спешни мерки за защита на ключовите обекти - пристанището, жп гарата, флотските помещения и др. В 7,30 часа един след друг към брега се насочват два неприятелски хидроплана. Те правят пълна обиколка на града, разузнават обстановката и пускат напосоки няколко бомби. Посрещнати са с пушечна и картечна стрелба, но без да бъдат засегнати, поемат обратен курс.
Час по-късно руската ескадра се разгръща в боен ред. Тя е в състав от 17 морски военни единици под командването на вицеадмирал Новицки. В нея се включени 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда.
Военните кораби са въоръжени предимно с мощните 305- и 203-милиметрови оръдия. С тази внушителна морска сила руският царизъм атакува Варна.
От морето се издига още един хидроплан, който изпълнява рекогносцировъчна задача. Малко след това корабите предприемат масирана бомбардировка на Варна. Първите снаряди падат в пристанището и извън града, в района на Галата и Евксиноград. Всички очакват, че ударът ще бъде насочен срещу крайбрежните укрепления и военни обекти. Вниманието на армадата е съсредоточено изключително към централната градска част и гъсто населените жилищни квартали. Единствено казармите на 8-и приморски полк са засегнати частично, но няма жертви сред военния състав. Става очевидно, че нападението е демонстрация на сила и цели да внесе смут и паника сред населението.
Бреговата артилерия отговаря със силен, но неефикасен огън, тъй като, за да избегнат минните заграждения, корабите са на повече от 8 морски мили навътре в морето. По този начин те са
извън обсега на българските батареи.
Обстрелването на града продължава един час и седем минути. Изсипващите се снаряди сеят смърт и унищожение. Ужасените варненци се разбягват по улиците и търсят спасение в мазетата на сградите. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие. Къщи се рушат пред очите на обезумелите и втрещени обитатели. Чуват се викове и стенания на ранените, на които никой не е в състояние да помогне. Изведнъж канонадата престава и ескадрата започва скоростно да се оттегля.
Заслугата за спиране на стрелбата е на две немски подводници U - 7 и U - 8.
… СССР напада Украйна (1920), Грузия (1921), Полша (1923), Полша (1939), Финландия (1940), Литва, Латвия, Естония (1940), България (1944), Източен Берлин (1953), Унгария (1956), Чехословакия (1968) и Афганистан (1979), а Руската федерация напада Ингушетия(1992), Чечня (1994) и Грузия (2008), а през 2014 година за пореден път нахлу в Украйна, окупира Крим и поведе братоубийствена война в Донбас … кошмарът продължава.
Руснакът иска ли война?
не питай тази тишина,
в която братските могили
войниците са приютили.
Ти за това попитай тези,
които в цинкови ковчези
тук от земи съседски влачат
стариците да ги оплачат.
Попитай храбрите момчета,
които днес из Кремъл шетат,
с пагона си го украсяват
и сопа „мирна” там развяват.
Литовец питай и поляк –
за тях кошмарът е руснак,
попитай пролетта във Прага
как мир със сила се налага.
Унгарците попитай как
войникът руски в руски танк
из Будапеща мирно гази
от тях мира за да опази.
Ще ти отвърне побелял
финландец доста остарял
как „мирно” руската войска
там зиме драпа през снега.
И братът белорусин даже
намерил би какво да каже,
че на изгаряща цена
дари им братството Москва
когато с ордата си зла
Суворов палеше села.
Попитай техните поля –
кръв непокорна ги поля.
Попитай ти Украйна братска
защо от любовта славянска
и от прегръдката на брата
защита търси днес при НАТО.
Миролюбивият Иван
обстрелваше Афганистан
и в градове, и във села
не мир донесе, а беда.
Деца, вдовици във Чечня
руснакът иска ли война
попитай и ще чуеш сам
руснак как „миротворства” там.
Грузинец винаги щастлив
през сълзи днес ще премълчи,
че от съсед „миролюбив”
сега земята му гори
„Руснакът иска ли война?” –
от Литва питай до Китай
съсед дали един поне
ще отговори твърдо: „Не!”
Оригиналът:
Германия, Берлин 1945 година – руски войник краде колело от германско момиче.
Украйна, Севастопол - руски войник заплашва с пистолет възрастен украинец.