С. С. Татишчев, 1890: Да постъпим с България като с Полша - да я разчленим, да я размажем, да я изтрием от лицето на земята!

"Такава е в общи черти единствено разумната програма на бъдещото отношение на Русия към България, ако приемем за изходна точка убеждението, че интересите на двете страни ни най-малко не си противоречат, а напротив - достатъчно съвпадат, като служат за здраво съединително звено между тях.
Но какво да правим, ако това убеждение повече не се споделя от политическите водачи на българския народ, ако продължителното наше отдалечаване ги отдели от нас и даже ги сближи с нашите противници дотолкова, че те поеха положителни договорки с тях, те влязоха в заговор против Русия?

Ако е така, на Русия не ѝ остава нищо друго, освен да погледне право в лицето на опасността и, осъзнавайки погрешността на своите по-раншни въззрения за България, да се освободи от всякакво съчувствие към тази страна, нейните водачи и население, да ги признаем за свои заклети врагове, толкова по-непримирими, колкото по-значителни са оказаните от нас благодеяния.

Щом като се убедим в предателството и измяната на българите, ние следва да се отнасяме към тях като към врагове, без да се утешаваме с мнимо различие между настроението на народа и неговите водачи, той като в политиката всеки народ отговаря за своето правителство.

Всичко, направено от Русия за България, трябва да бъде развалено. Цел на нашите усилия трябва да бъде не "целокупна" България, а подялба дори на сегашното княжество между неговите съседи: румънци, сърби и гърци, с изключение на широка ивица по Черно море, която Русия може да потърси начин да остави за себе си. С една дума, ние сме в правото си да постъпим с България, която ни измени и се присъедини към страната на нашите противници, както постъпихме с Полша - да я разчленим, да я размажем, да я изтрием от лицето на земята, в назидание на всички останали племена, населяващи Изтока, в доказателство на това, че позорен и бедствен край очаква всеки славянски народ, който дръзне да вдигне ръка срещу велика Русия."

Из миналото на руската дипломация. Исторически изследвания. Полемически статии на С. С. Татишчев. Санкт-Петрург. Издание на А. С. Суворин. 1890.

* Сергей Спиридонович Тати́щев (10 марта 1846, Санкт-Петербург — 20 августа 1906, Грац, Австрия) — русский дипломат, историк и публицист из рода Татищевых.