Убиваха безпощадно и безнаказано. Защото в подкрепа на убийците стоеше – студена и мрачна – могъщата 12-та армия на III Украински фронт, а българската армия пратиха в най-българската земя – Македония срещу напускащите я германски части, но не за да я освободят, а за да я предадат на сърбо-комунистическите българоубийци от Белград и Скопие. Убиваха свещеници и учители, офицери и администратори, селски труженици, орачи и лозари, убиваха младежи, закърмени от родителите си с любов към Родината. Убиваха чедата на България, за да потъне в черна скръб за десетилетия. За да всеят страх и ужас в осиротелите семейства, за да не дръзне никой да издигне глас на протест, когато веригите на най-черното робство в историята на страната ни задушат в умовете и сърцата на хората всеки порив към истина, правда и свобода.
Убиваха в равнините на Тракия, Мизия и Македония, в села и градове по цяло българско. Процентно по брой на погубените хора спрямо брой на жителите по места първо място в траурната класация се пада на Стряма.. Китното тракийско село, процъфтяващо дори по време на войната, благодарение на усърдието и почтеността на трудовите хора, даде 57 жертви при общ брой на населението около две хиляди души, погубени от вилнеещите комунистически кръвопийци със съдействието на местни угодници, предвождани от психопата-садист Леваневски.
Трагедията на Стряма е трагедия на българския народ и държава без аналог в многовековната ни история. Тя зове за разкриване на цялата истина, за историческа и морална присъда над всички, които заповядваха и проведоха безчовечието!
На снимката: Надежда Любенова
