Симеон Дянков: един българин учи руснаците как се прави бизнес

Бившият български финансов министър, който стана ректор на най-уважаваното икономическо училище в Руската федерация, не пести похвалите за напредъка на Русия:

Днес да се прави бизнес в Русия е по-лесно. Наскоро публикуваха съвместен доклад на Международната финансова корпорация и Световната банка , Doing Business през 2014, който  показа, че Русия е подобрила своя ранг от 111 позиции (от 189) на 92-ти. В същото време Русия изпреварва всички страни от групата БРИК (Китай е на 96-то място, Бразилия на 116-та и 134-то Индия ) и още две други големи бързо развиващи се страни - Виетнам и Индонезия.

Защо се срамуваме да разкрием най-голямата си тайна? Да, България е богата

Отговорът на тайната е пред нас и никой нищо не крие. Просто много хора са слепи, за да видят. Страната ни е богата. Съзнанието ни е бедно, ограничено и затворено.

Най-голямата тайна на България е, че тя е богата. В нея има всичко, достатъчно и по много. Изкуствено се създава бедно съзнание на българите, за да не забележат богатството си.

За Бисеров, Станишев, Местан и свинските черва

Зад завесата от приказки, които всъщност формират всъщност мълчание:

КЪДЕ СГАЗИ ЛУКА ХРИСТО БИСЕРОВ?

• Офшорките, парите и зеленото знаме на Аллаха
• Кой натисна от чужбина, плашейки с международен скандал?
• Как Станишев се опита да покрие истината

НАЧАЛОТО

Историята с Христо Бисеров е с родословие от 18 юли миналата година.
Защо от тази дата?
Защото тя е датата на атентата на бургаското летище. В книгата си „Дуел” разследвах логистиката на родните спецслужби, подпомогнали злодеянието, забъркването на функционери на БСП, както и участието на ДПС – вкл. на ръководители, на депутати, ползвали финансиране от ислямистски организации, вкл.и на загиналия шофьор, който се оказа обвързан с родната мафия, накротрафика и роднини-ислямисти.
След излизането на книгата Доган напусна поста си в партията (макар и формално – „атентатът” му беше спретнат като алиби за пред външния свят), ГЕРБ си отиде от властта, Ердоган в Турция се сдоби с революция, арабските мултибогаташи, финансирали операцията, се преселиха в отвъдното, разболявайки се набързо.
Прането на пари и фигурата на Христо Бисеров в нея, за което днес се говори, е част от същата тази история, която у нас упорито се опитват да премълчат.
От онзи момент насам ДПС и въобще българските политици са под дискретно, но здраво наблюдение от външния свят, което трупа данни след данни.

Той иде, бягайте! :-)

Кошмарът за корумпираните и продажни политици в България.

БЮР Македония направи за бизнеса това, което в България не успяваме вече 23 години. Дуинг бизнес 2014

В доклада на Световната банка България се е закотвила на 58 място докато нашата подценявана съседка заема двадесет и пета позиция.

София, краят на мандата Орешарски: The Walking Dead

Русия е виновна за погрома на България през 1913 година

Решението на Русия да освободи България с умисъл да я присъедини на Руската империя, не представляваше тогава престъпна мисъл за интересите на българите, според тяхното тогавашно робско положение. Ето затова планът на руската дипломация е бил и е… България да си стане руска губерния. Първият княз, Александър Батенберг, руски човек, пожела /обаче/ да бъде независим княз на независима държава. Той се показа неблагонадежден за изпълнение на руския план за присъединението на България – под руски протекторат.

Съединението на Източна Румелия с България порази руската дипломация. Тоя жест осуетяваше планът за присъединението на България съгласно Рейхщадското споразумение /между Русия и Австро-Унгария от 1876 г./. Уголемяването на България оправдаваше опасенията на руското правителство да не би да се отвори апетит на България и тя да пожелае един ден и посегне да тури ръка на Проливите и на Цариград…

Сърбия ни отвори война. Търсеше компенсация за изместеното равновесие: да вземе от България толкова, колкото последната взе от Източна Румелия. Мислехме тогава, че Сърбия беше подбудена от Австро-Унгария. После се оказа, че и Русия имала пръст. Щом се отвори войната, Русия си повика офицерите и ги оттегли от нашата армия. Желанието на Русия да бъдем победени и ограбени от Сърбия, стана явно: само слепите русофили не можеха или, по-скоро, не желаеха да го видят.

Бог закрили България. Сърбите не успяха. Руският план – за ограбването, за намалението на България – не успя…

Някой съмнява ли се все още, че авторите на операцията "Ден за размисъл" са Иван Костов и Цветан Василев

Местан:

„Има изключително удобен сценарий за демонизиране на г-н Пеевски и за превръщането му в параван, зад който се крият всички недъзи на обществото!”, обясни Местан в предаването „Нека говорят” по bTV.

Костов:

“Делян Пеевски определено е демонизиран!”

Е, някой съмнява ли се все още, че:
Авторите на операцията "Ден за размисъл" са Иван Костов и Цв. Василев. Целта беше да се прелеят избиратели от ГЕРБ към ДСБ. Костов също така, имаше главна роля - трябваше да участва в сценката с атентата. Целта на този "атентат" беше всички зрители да са превключили на каналите на ТВ7, и тогава да се разиграе представлението с печатницата.

Смъртта на Борис III е в момент на важен завой в българската външна политика с цел да изведе България от войната по примера на италианския крал Виктор Емануил

На 28 август 2013 г. се навършиха 70 години от кончината на българския цар Борис III. Все още смъртта на цар Борис остава обвита в загадка. Убит ли е той и от кого, или е починал от естествена смърт? Царят умира в момент, в който изглежда е бил готов за да извърши много важен завой в българската външна политика и да изведе България от войната, по примера на италианския си тъст, крал Виктор Емануил. Борис III е планирал формиране на Неутрален блок с Унгария, Румъния и Турция. Това е страница от нашата история е напълно неизвестна за повечето българи и е все още извън интереса на повечето историци.

Статията, която публикуваме тук, съдържа различни исторически свидетелства, цитати от документи и спомени на известни личности от онова време, събрани, анализирани и съпоставени от члена на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и депутат в няколко Народни събрания Лъчезар Тошев. В текста става дума за плана на директора на Офиса на Стратегическите служби на САЩ през 1943 г. ген. Уйлям Донован за откъсване на България от Оста; за мисията на българския дипломат Мильо Милев в няколко европейски страни през същата година; за невероятния български политик и дипломат Гьорги Кьосеиванов и плановете на Борис III да измъкне с негова помощ страната от капана, който се е оформял за бъдещето й сред сложните противоборства на Втората световна война; за вербувания като агент на НКВД български посланик в Москва Иван Стаменов. За ролите на личния пратеник на президента Рузвелт Алън Дълес, на комисаря на Обществото на народите Рене Шарон, на швейцарския политик Марсел Пиле-Гола и други исторически личности в описаните събития.

Иван Костов скочи в защита на Делян Пеевски и олигарсите. Съветва да се спре атаката срещу Пеевски и олигарсите за да може всички да се обединят срещу ГЕРБ

Когато ние пишехме тук, че Иван Костов е слуга на комунистите и маша на Русия в България, много от читателите ни обвиниха в необективност и пристрастие. За съжаление се оказахме прави.

На финала на разговора, Иван Костов дава насоките за политиката на Реформаторския блок. Това, което казва в “превод е следното:

Спрете да атакувате Делян Пеевски, кронкретната личност, а се концентрирайте срещу ГЕРБ!

Ще се хвана за думата демонизирам, демонизиране. Демонизиран ли е според вас в обществото ни образът на Делян Пеевски?

Ив. Костов: - Да, определено.

Кой го демонизира?

Ив. Костов:- Ами... сега, кой го демонизира, който има интерес или на който пречи, или той самият е дал основания. Но вижте, не е политика да се занимават политическите партии с Делян Пеевски. Политическите партии, казвам пак, партиите трябва да се занимават с добруването на хората, с неутрализирането на рисковете пред страната. Те трябва да помагат България да намира път в тази трудна ситуация, а не да се занимават с този или онзи.

И все пак през седмицата на въпрос дали анализирате Делян Пеевски, казусът "Делян Пеевски" като риск, вие отговорихте да.

Ив. Костов:- Да, знаете ли защо, веднага ще ви кажа. Риск е, защото неговото номиниране срина доверието в правителството, подкопа доверието в мнозинството, което управлява Народното събрание. И от тази гледна точка си е истински риск.

Застъпник ли сте на тезата, че всъщност тези, които демонизираха образа на Делян Пеевски, направиха така, че зад неговия образ се скриха истинските олигарси, които в момента потриват ръце?

Ив. Костов:- Аз не искам никой да бъде демонизиран в тази страна. Това, повярвайте ми, е ужасно чувство. Първо, то е непродуктивно, то не носи абсолютно нищо, то разпалва един песимизъм, един негативизъм сред хората. То кара всички да бъдат нещастни.

Народна песен във възхвала на Дилян Мамин Пейевски

Мама на Дилиан думаше

Диляне, сине Пейевски,

защо си мама угрижен,

угрижен още замислен?

 

Ще вземеш да ми отслабнеш,

отслабнеш, че и повехнеш.

За теб живея Диляне,

Диляне, мили маминин.

Просякиня от Георги Райчев и за мъката българска …

Никой не беше забелязал кога придойде в града тази жена. По онова време от четирите краища на земята ни се стичаха прокудени клетници — голи, боси и гладни. Отмъстителната ръка на врага, след като изби и прокуди хората, насити свирепата си стръв в пожарища. Там погина и всичкото нейно добро: дом, имот и свои. Тя имаше синове, дъщери и внуци. Избитите погинаха, а какво станаха оцелелите — никога и от никого не чу нито дума за тях.

Съдбата я отвя отсам границата с шепа хора от онзи край. Губиха се дълги дни през гори и балкани, по задръстени пътища от една победена и разнебитена войска.

След месец скитане спряха навътре в царството в някакъв непознат малък градец. Там се заселиха. Отначало и тя като другите заживя около познати от онзи край и поминаваше криво-ляво. Работеше чужда работа: зиме — по къщите, лете — в полето. А когато се прибираше вечер дома, сядаше на къщния праг и плачеше. Тя обгръщаше с две ръце коленете си, люлееше се полека и равномерно плачеше и нареждаше на разпев. В изсушената й памет нямаше вече нищо друго освен смътен спомен за миналото и преживените страшни дни. Виждаше един далечен град и двор, обкръжен с тополи — много тополи, безброй, — а по средата бяла двуетажна къща. Изричаше имена на възрастни и най-много на деца. Тя простираше ръце напред, сякаш напипваше малките главици, и нареждаше имена, като им притуряше най-причудливи умалителни, каквито можеше да създаде в момента наболялата й душа. Зовеше ги с гальовни обръщения, напътствуваше ги, разпитваше ги за самите тях, разпитваше ги за свои и чужди. Като че ли дечицата наистина бяха около нея. Съседите я слушаха и покъртени от безмерната й скръб, също почваха да бършат насълзените си очи.

Бежанка от Георги Райчев. Ние българите за сирийските бежанци …

Когато съдим другите, да не забравяме, че и нашата нация е изживяла своите кошмари. След 1913 година стотици хиляди българи, немили недраги, под урагана на гръцкия и сръбски терор напускат родните си места за да поемат пътят на бежанеца …:

“ … Жената стоеше пред началната трамвайна спирка и гледаше света като насън. Сън тежък, страшен; сън, който, тя много добре знаеше, никога няма да се свърши.

Тя слушаше напътствията на старата жена — догде ще стигне с тази кола, где ще слезе, ще се качи пак, ще пита минувачи да й посочат болницата. Не, тя наистина внимаваше, запомваше, виждаше дори непознатите хора, които ще срещне и как ще ги попита. И все пак всичко беше сън. В паметта й се сплитаха дни, седмици, месеци; безкрайна смяна на случки, на хора и патила — от тежки по-тежки.

Назад стоеше миналото — шест месеца, — а отвъд тях — селцето им. Но като че ли шестте месеца бяха някаква тъмна пропаст, огласяна от писъци на давещи се хора, а отвъд тази пропаст се издигаше висок бряг и огряното от божи ден тихо селце. Тя имаше там дом — бедняшки, но свой дом; имаше земя, покъщнина, добитък. Но ето че дойдоха зли, чужди хора — отнеха къщата, имота и добитъка, разпиляха покъщнината. Мъжът й — млад, левент момък — падна пронизан от куршум. Останаха тя, старите и детето. Бягаха. Нощем избягаха — те и цялото село. Пътят им беше към чужда земя; не, към своя земя. Там ги чакаха еднокръвни братя, чакаше ги любов, свобода и щастие. Да, и щастие. Защо не! Най-сетне ще се забрави всичко, всичко — нали рожбата й Велко е с нея, нали е живо детенцето й, милото, клетото…

Раданкънчовците с анкета на сайта на ДСБ: Вредно ли е управлението на ГЕРБ за страната?

Забележете приятели, не управлението на БСП, не на ДПС, нито на Атака, а на ГЕРБ. За съжаление, започваме наистина да се съмняваме дали Драгалевската секта е излечима? Както е казал вождът:

Без Костов по костовски!

ГЕРБ е абсолютен лидер в дясното пространство. Анкета: АКТУАЛНИ ОБЩЕСТВЕНИ НАГЛАСИ И ПОТЕНЦИАЛ НА ДЕСНИЯ ВОТ Юли-Септември 2013 година

Основни изводи и препоръки

• Десните политически принципи имат широка социална база сред избирателите
• Те доминират общественото съзнание
• Дясно управление на страната има шанс при обединение на всички десни електорални сили и при активизиране на десните избиратели
• Обединението на усилията не означава обединение на партиите
• Необходимо е да се търси нова идентичност на новите десни партийни проекти
• Да се инвестират усилия в налагане на лидери и техния авторитет.
•  Доверието в партиите започва от доверие в лидерите