Хитрата жена и Ричард Лъвското сърце.

Хилари трябва да се има предвид. Започвам постепенно да я уважавам. В речта си пред Сената от 14 февруари, тя така отива в център-дясно, че почти няма за какво да се хвана. Е, може да бъде заядена за някои дребни неща , но не и по принцип.

При това, да не забравяме, че тя не говори само като сенатор, а и като на 90% възможен кандидат за президентските избори от Демократическата партия.
Същостта на речта и се свеждаше до следното:

1. Иран представлява смъртоносна заплаха.
2. Тази заплаха, трябва да се направи всичко възможно да бъде контролирана и намалена с дипломатически средства - директни преговори без каквито и да било предварителни условия.
3. Ако дипломацията се провали, необходима е военна операция срещу Иран.
4. Военната операция срещу Иран трябва да бъде одобрена от Конгреса.

Преди всичко веднага се забелязва, че казаното от Дамата няма нищо общо с пацифистко-изолационистките приказки на от типа: "...и тогава можем да се надяваме, че в края на крайщата те ще ни оставят намира" , проповядвани от някои демократи в кръга на Обама. Ако внимаваме в казаното от Клинтън, че установим, че в някои неща тя отива и по-далеч от Буш. Тя казва следното:

" The Iranian president has held a conference denying the Holocaust and has issued bellicose statement after bellicose statement calling for Israel and the United States to be wiped off the map. His statements are even more disturbing and urgent when viewed in the context of the regime’s quest to acquire nuclear weapons."

... Иранският президент проведе конференция, отричаща Холокоста и прави едно след друго агресивни изявления, призовавайки да бъдат изтрити от картата на света Израел и САЩ...

Въпреки, че е всеизвестна зависимостта на демократите от еврейското лоби, тук Хилари явно преиграва с цел да се хареса на управляваните от еврейски капитали медии. Преиграва доста просташки, в типичен за демократите стил, защото не е известно досега унищожаването на САЩ да влиза в плановете на иранската държава. Аз лично не знам и случай, в който ирански политик директно да е заплаши Америка с унищожение или атентати.

Но да разгледаме възможните сценарии свързани с тези събития.

Да предположим, че тя спечели президентските избори( имам чувството, че това вече някъде, там където трябва, ... е решено), тъй че до влизането и в длъжност остават по-малко от две години. За този период, Иран или ще го прекършат или не. Да допуснем, че ще го прекършат. Ако това е така това или ще помогне на републиканците на изборите или не. Ако помогне, то всичко, което ще напиша по-долу губи смисъл, но такъв изход е най-малко вероятен. Даже един пълен републикански успех в Иран, няма да успее да изличи резултата от кампанията водена години наред от същите тези медии, които сега подкрепят Клинтън и пак , същите тези медии, ще направят всичко възможно да препишат заслугата на демократите ( по причина, за която по-горе споменавам ). Например, медиите могат да изтъкнат, че подобряването на ситуацията в Ирак и евентуална победа над Иран е резултат от смяната на Доналд Ръмсфелд с Гейтс - смяна , за която демократите настояваха, а политкоректните средства за информация обсипваха Ръмсфелд ежедневно с купища измислици и помия.

Аз обаче продължавам да мисля, че постигането на пълен успех е невъзможно, а първият възможен вариант е частичното стабилизиране на ситуацията, което няма да помогне на Републиканската партия. Т.е. най-вероятно ни предстои смяна и завръщане на демократите. Така следващата администрация ще се окаже с развързани ръце и може да започне всяка желана война и всичко това ще бъде отново в линията на борба с тероризма и ще събере подкрепата на всички политически сили. Единствената разлика ще бъде, че и този път ще ни убеждават, че тя, войната, най-после е попаднала в ръцете на хора, които знаят как да я водят. Доколко това е така ще им предстои да го докажат, но на първо време ще спечелят изборите.

Втори вариант: Налагането на порядък е неуспешно. Ако помислите тази ситуация е коренно противоположна, но изводите, които следват от нея и за републиканците и за либералите са същите както тези по-горе. Излиза, администрацията на Буш е спечелила войната наполвина, защото не е успяла да наложи мира. Но фактът че Буш не е успял да води победоносна война, не означава, че не е успял да води Америка през двата си мандата. разбира се, демократите, както го повелява политическата традиция и нрави, няма да разделят тези две неща и тъй като не са били ангажирани с тази политика, ще получат възможността да разсекат възела около врата на републиканците - ще спечелят изборите.

Продължаваме ... сега , да предположим, че демократите са успели да отложат интервенцията в Иран, до момента , в който са спечелили президенстките избори. По разчетите на почти всички екстерти, това е крайния срок, в който Иран ще произведе атомна бомба. Всички те са единодушни, че това ще се случи до 2-3 години. Т.е. след 2-3 години ако Хилари дойде на власт, хипотетичната сега заплаха от иранско атомно оръжие, ще е вече реалност и извинения от рода " имаме още много време за дипломатически усилия" ще са далеч в миналото. Опасността ще бъде «clear and present danger». Тази clear and present danger, независимо, че пак повтарям, тя няма да бъде такава за САЩ, а само за Израел, ще накара политическата класа да реагира по познатия начин. Тази заплаха за Израел ще предизвика използването на целия американски военен арсенал. Всичко това ще се случи, независимо от това дали Иран води или не антиамериканска политика.

Ето тук, в този момент, доминирания от демократите Конгрес, ще даде на Хилари, това което отказва на Буш - мандат за пълномащабна война с Иран. Подготовката и ще протече в пълен медиен конфорт и с подкрепата на средставата за масова информация. ( предварително осигурена). Всичко това ще бъде организирано под клишираната теза за угрозата над САЩ от ислямския фундаментализъм. Very smart.

Но дали лобито и подопечните им демократи ще успеят да изиграят картите си перфектно по предвидения начин? В момента Америка е все още управлявана от един Голям Президент. Единствен Президентът Буш може да разбърка колодата и да размеси вече подредените карти. Той може да подмени подготвяната след две години, от лобито и либералите пълномащабна война, с ограничени военовъздушни и командос операции. Буш трябва да провокира Иран и сам да започне военни действия. В края на крайщата, той наистина няма право да започва война без съгласието на Конгреса. От друга страна, Конституционния съд вече многократно в историята е отказвал да се произнесе , в какви рамки Президентът може да използва въоръжените сили извън границите на САЩ....Практиката показва, че най-свободно Президентът може да действа по време на конгресната ваканция. Такава ваканция започва в първата полвина на април. Тогава , през април, Президент Буш би трябвало да избере по-малкото зло и да удари Иран, за да не остави на демократите възможността да водят ядрена война. Трябва да стори същото както Ричард Лъвското сърце преди близо 900 години - да победи, без да завладее.

eCp