Тоест, да цапаш трябва да стане икономически неизгодно. Да вземем за пример замърсяването на моретата и океаните от танкери превозващи петрол. Тези танкери би трябвало да са с неограничена застраховка включваща рисковете от разлив на товара. Застрахователи в конкуренция един с друг ще бъдат принудени да предлагат добри оферти на принципа на свободния пазар. По този начин старите и опасни кораби ще се застраховат на цени значително по-високи от безопасните. На държавата ще остане само да контролира прилагането на нормите и да осигурява правосъдие за нарушителите - нещо което напълно влиза в компетенциите на договора между гражданите и държавата (Хобс)
Замърсяването не е резултат от либерализирането на икономиката, а точно обратното - на недостатъчност на икономическата свобода. По тази причина болшинството от най-замърсените места на планетата се намират в настоящи или бивши тоталитарни държави с регулирано стопанство.
Либералните принципи са ясни: свободата означава отговорност. Предприятията са свободни да използват петрол по свой избор, но и да поемат отговорността от това. В крайна сметка този който замърсява, трябва да плати без лимит следващото почистване, да компенсира и всички засегнати от него - рибари, хотелиери и т.н. За да няма различно тълкуване и намеса на държавата в неспецифични за нея дела, каквото е премахването на щетите от петролни разливи, е необходим закон.
В САЩ след катастрофата с Exxon Valdez, няколко месеца по-късно, такъв закон беше гласуван под формата на oil pollution act:
-- в който държи отговорни всички участници в замърсяването.
-- и задължава всички танкери да бъдат застраховани без ограничение.
В резултат на този закон, застрахователните компании отказват да застраховат опасните кораби и те не могат да навлизат в американски териториални води.В същото време застрахователните вноски варират според риска и те са много по-високи за кораби с опасност от разлив на петрол. Това пък от своя страна ги прави нерентабилни за използване и принуждава собствениците им да ги заменят или модернизират.
По този начин, не държавата , а пазара, частните предприятия , принудени от икономическата логика на либерализма, осъществяват контрол и самоконтрол на качеството и сигурността на транспортните съдове. Този контрол е ефикасен и не е скъп. За него не плаща държавата, а частният бизнес.
Либерализмът не е свободия! Либерализмът проявява нулева толерантност към нарушителите и ги наказва използвайки механизмите на свободния пазар. Обратното: безотговорността и безстопанствеността са типични за несвободната социалистическа икономика, прилагаща практики ограничаващи личната свобода и инициатива чрез държавна намеса. Социалистическото безцелно законотворчество не помага за нищо и на никого. Само и единствено либералните мерки са доказано ефективни.
timber
Няма коментари:
Публикуване на коментар