За хуманен неоимпериализъм и неоколониализъм

За мен лично нито Гардиан, нито Обзървър могат да служат като източник на сериозни анализи, трябва обаче да се признае , че някои авторски статии са с определени качества. Стимулиращи мисленето интерпретации на бившия съветник на Тони Блеар от преди 4 години. Верни, много, верни неща , без съмнение резултат от англосаксонски прагматизъм и кураж да се сложи пръст в раната.

Написаното ме накара да си задам въпроса ... този хуманен неоимпериализъм и неоколониализъм, така фанатично и не аргументирано атакуван от европейските социалисти и всичките им производни антиглобалисти, алтерглобалисти, зелени, комунисти, националсоциалисти... не е ли точно това, което се случва в Косово под шапката на европейския социализъм ? Отново сме свидетели на поредното европейско лицемерие и манипулативно говорене на едно , а правене на съвсем друго. Същия пример имаме и с африканската европейска политика. В този смисъл статията е много поучителна и визионерска. Не е ли време да се кажат нещата такива каквито са? ... чуй ме какво говоря, за да не се учудиш след това какво ти се случва или в Рим се живее по римските закони, а в джунглата по законите на джунглата.

Впрочем България вече участва усилено в тази неоколониална политика - Косово, Афганистан, Ирак, Босна … Как само звучи , ... България провежда политика на voluntary imperialism, под ръководството на лява тройна коалиция с лидер БСП. Да му се не надяваш, за мен специално, това развитие на БСП през последните 16 години, е едно от нещата, които не съм предполагал. Какво пък толкова ... по-добре е, че съм бъркал. Социалистите в България следвайки историческата си традиция говорят едно , но вършат съвсем друго. Разбира се, правителството на БСП не навиците си. То провежда неоколониална и неоимпериалистическа политика в Европа и Ирак, участвайки в окупационните сили в Ирак и бивша Югославия, БСП става пряк реализатор на това ново хуманно-хуманитарно течение. Аз одобрявам течението , но не съм съгласен с лъжите, зад които се крият социалистите. Нещата трябва да се казват такива каквито са, а именно:

"While you are a candidate for EU membership you have to accept what is given - a whole mass of laws and regulations - as subject countries once did. But the prize is that once you are inside you will have a voice in the commonwealth. If this process is a kind of voluntary imperialism, the end state might be describes as a cooperative empire. ‘Commonwealth’ might indeed not be a bad name."

“The challenge to the postmodern world is to get used to the idea of double standards. Among ourselves, we operate on the basis of laws and open cooperative security. But when dealing with more old-fashioned kinds of states outside the postmodern continent of Europe, we need to revert to the rougher methods of an earlier era - force, pre-emptive attack, deception, whatever is necessary to deal with those who still live in the nineteenth century world of every state for itself. Among ourselves, we keep the law but when we are operating in the jungle, we must also use the laws of the jungle..."

Чрез присъединяването на България в НАТО и в ЕС, изпращайки бойни части в Ирак, Югославия и Афганистан, БСП се легитимира като хуманна пронеоимпериалистическа партия.