България, Гърция и Русия подписаха в четвъртък дългоочакваното споразумение за изграждане на петролопровода Бургас- Александруполис, който ще пренася евтин петрол до Средиземноморието и ще консолидира руското влияние на европейския енергиен пазар.
Прекалено много отстъпки са направени на руснаците и гърците, а договорените суми за транзита са смешни като приходна част в бюджета. По-сериозно е, ако е вярно, осигуряването на 1000 работни места. Най-добре беше този нефтопровод въобще да не беше започван, но фактът е факт – изглежда наистина ще се строи. Кой е виновен на американците? Нали имаше проект Бургас-Вльора, но го докараха до никъде, а при руснаците сам Путин се е ангажирал. Т.е. това е било руски приоритет и не е бил на САЩ. Резултата го виждаме. Единствената надежда е, че най-вероятно терминалът на Бургас е комбиниран и може да се използва за Бургас – Вльора, ако американското правителство наистина реши да подкрепи проекта, не само на думи, но и с политическо и финансово обезпечаване + натиск за осигуряване на петрола от не руските компании, опериращи в региона на Каспийското море.
Това е положението - с трици маймуни не се ловят.
И тъй като положението е това , да видим какво по точно е станало. Входната точка е наша и се надявам да е „мулти”, иначе си е чисто национално предателство. България ще държи миноритарен дял от тръбата, който договаря да продаде на американска компания. Не е лошо като замисъл, защото САЩ ще могат по-ефективно да бият спирачките на руснаците когато е необходимо. Те могат да го правят далеч по-добре от българското правителство. Това ще бъде хитър ход ако успее.
Второто нещо е, че откъдето и да погледнем, държим гърците за топките. Петролът за новата им рафинерия до Александруполис ще минава през България, а не обратното. Наистина подобен аргумент сега в ЕС звучи малко странно, но кой знае – времената се менят и по-добре е гърците да зависят от нас отколкото ние от тях.
Третият момент е, че все пак тези 155км тръба и помпените станции и мулти входната точка са на българска територия. Те винаги, при екстремна ситуация, дано да не се налага, могат да бъдат чрез закон отчуждени и закупени от държавата по пазарни цени, като чуждите компании бъдат компенсирани подобаващо. Това се отнася за руските компании и може да стане при условие, че Руската Федерация заплаши по някакъв начин българската национална сигурност .
В крайна сметка , излиза, че ако България не е спечелила много от Бургас-Александропулис, то поне е получила допълнителни политикоикономически лостове , с които да влияе на европейската политика. Това може добре да се използва, когато на власт дойде едно бъдещо по-българско и по-малко рускотурскофилско управление.
eCp
Няма коментари:
Публикуване на коментар