Природата не познава „празното” или по-скоро се стреми веднага да го запълни. Преди 30 години нито транспорта, който сега е достъпен за всички и пречи на асимилацията, нито комуникациите, бяха същите. Основната част от медиите се спират само на „партизанските стратегии” , а тези на държавите борещи се срещу „съпротивата”-„тероризмът” остават в страни от вниманието. Така се създава усещането за слабост на държавата и чувството, че тя нищо не прави за защита на гражданите си. Голяма част от левичарските медии подменят думата терористи със „съпротива”. Впрочем аз нямам нищо против от използването и на думата съпротива , но без политическо жонглиране и по определение какво е това. Определение, което на тях им се изплъзва, заради желанието да дадат благороден аспект на ежедневните убийства в Ирак и Афганистан.
Но да се върнем на стратегията. Ако левичарите говорят за „партизаните”, а аз ще кажа няколко думи за държавите воюващи с тях – защото всеки медал има две страни. Какъв избор имат те – западните държавите?
Богатите държави сега са уязвими идейно – развитието на интернет, сателитите, мобилните телефони, премахнаха пречките пред свободното разпространение на идеите и деимунизираха почти всички западни страни. За пример ще дам два атентата – този в театъра в Москва и този в метрото в Лондон. И при двата извършителите са израсли и възпитани в страните които мразят. Т.е. и двата атентата се дължат на съпротива, която не е привнесена отвън. Те са били мотивирани от достъпността до нови екстремистки идеи, благодарение на напредъка на теле и инфокомуникациите.
Богатите държави са уязвими и чисто физически. От тероризъм , който идва от вън и прониква през границите, благодарение на евтиния, посев местен и достъпен за всеки транспорт. Пример за това са атентатите на 11.09. в Ню Йорк и тези през 1993 в метрото в Париж. И при двата случая те са организирани от гастрольори, проникнали на националната територия, използвайки пропуските в осигуряване на сигурността на транспорта.
Идейната и физическа уязвимост на Богатите държави, и двете, ги принуждава да комбинират стратегии за борба с тази съпротива(тероризъм). Ясно е че тази борба, не може да бъде насочена към факторите улесняващи проникването и – транспорта и комуникациите. Тогава какво? Какви са възможностите?
1. Увеличаване и засилване на контрола по границите и намаляване на квотата за емиграция. Строги мерки за сигурност и наблюдение по летищата и големите транспортни възли. Това обаче не намалява опасността от вътрешен тероризъм – пак пример Лондон и Москва.
2. Разгръщането на експедиционен корпус, чиято задача е да разруши вражеската структура да окупира територия и да изблъска навън съпротивата , без да и позволи да се завърне. Този подход беше използван от САЩ в Афганистан. Той изисква големи ресурси. Затова и НАТО е ангажирано в прилагането му. Освен това тези ресурси са в перманентно обновление и увеличение – в Афганистан през 2003 имаше 18 000 , а сега около 55 000 войника.
3. Третият тип отговор на заплахата е това което САЩ направиха в Ирак. Приложиха познатия в стратегията прийом на „мухоловката”. Идеята е да се изнесе , или създаде конфликт , в зона която е несигурна и нестабилна с непрекъснати, персистиращи конфликти с ниска интензивност и обременено историческо минало. Идеално отговарят за тази цел, държави, които са предварително отслабени , финансово изолирани - какъвто беше случая с Ирак.Принципът е стар колкото света: да се привлекат на едно място съпротивляващите се, да бъдат ангажирани там за да им се намали възможността да нанасят удари другаде и в крайна сметка – да се унищожи възможно най-голям брой от тях. Това се случи в Ирак, където бяха физически унищожени десетки хиляди джихадисти, а загубите на американската армия в сражения са 2 814 военни.
4. Има и четвърти възможен отговор – увеличаване на капацитета на местните правителства за борба със съпротивата. Т.е. комбинирани военно-финансови мисии, които най-често се кръщават като мисии са поддръжка или подкрепа на реда в даден регион. Необходимите неща тук са основно логистика, разузнаване, охрана и специални части, които подпомагат националните, но всъщност вършат основната работа по „налагането”. На преден план, пред медиите, винаги се дава приоритет на национално-регионалния характер на операциите. Пример Етиопия и Сомалия. Този подход , позволи на националните сили на Етиопия, с дипломатическата поддръжка на Запада, финансирани отвън и с подкрепата на американски средства за разузнаване и авиация , да проведат неотдавнашната операция за прочистване.
Тези четири метода в стратегията се наричат: Protection, Interdiction, Attrition и Emulation.
Но нито един от тях САМ не е ефективен. Решението е в комбинирането и балансирането между тях. Това в момента прави САЩ, а НАТО следва и подкрепя. В миналото се даваше приоритет на първия и четвъртия подход и резултатите въобще не бяха убедителни. След 11.09., Републиканската администрация възстанови загубеното равновесие и в момента и четирите подхода са еднакво приемливи. На това се дължат и добрите резултати.
Така трябва да се продължи.
Римл@нин
Няма коментари:
Публикуване на коментар