Британската лексикална капитулация.

Преди година бях възмутен от опитите на Европейския съюз да забрани всяка публична изява правеща връзка между исляма и тероризма:

Officials in Brussels have embarked on an unusual exercise, combing their dictionaries to excise words and phrases that could cause offense.
When the review is complete and the rules laid down, you will not, for example, hear EU officials talk any more about "Islamic terrorism."

В последните дни, след неуспешните опити за атентати във Великобритания, станахме свидетели на новото старо лицемерие на политическата класа, нямаща куража да нарече нещата с истинските им имена:

The new British prime minister, Gordon Brown, has directed ministers to omit "Muslim" when discussing (Muslim) terrorism. And forget the generic "war on terror"; even that pathetic phrase is off limits. (This has absolutely nothing to do with Mr. Brown's unctuously stated goal to make Britain "the gateway for Islamic finance.") The new Home Secretary, Jacqui Smith (love that "i" ending) refers to British Muslims as "communities" — maybe a prelude to not mentioning them at all. Both have done the "perversion of a great faith" dance to enlightened applause, taking cues from the unpublished "EU Lexicon," which reportedly nixes such "offensive" phrases as "Islamic terrorism."

Думите на Гордън Браун са подигравка с всеки мислещ човек. Каква наглост! Как може да се държи реч и да се говори за „злоупотреба с исляма” след като последния е в основата на джихада. Именно ислямът проповядва джихад и за да се увери човек в това, достатъчно е да се хвърли един поглед на Корана. Как може да се говори за „общности” само и само за да не се споменат мюсюлманите във Великобритания. Как може да се подиграват така с гражданите, да ги вземат за идиоти надявайки се, че те ще забравят кой е зад терора в тази страна. Терорът във Великобритания се организира и провежда от мюсюлмани имигранти, а не от някакви анонимни общности злоупотребяващи с исляма. Това трябва да се знае и казва на висок глас.

Когато една нация е във война на собствената си земя, най-малкото което може да направи е да бъде честна със самата себе си. Политиците са длъжни да казват истината, колкото и неудобна тя да им се струва. Те трябва да определят неприятеля, независимо от пристрастията си. Още повече, че в случая врагът не се крие и непрекъснато увеличава заплахите си. Наистина трябва да си сляп догматичен левичар за да не разбираш това. Това е не само доказателство за откъсването на политическата класа на Острова от реалността, но и съжалителен пример за автоцензура. За щастие в ерата на Интернет и свободния достъп до информация, такива жалки опити за модериране на обществото, могат да предизвикат само снизходителни усмивки.