Религиозните армии са силно мотивирани военни формирования, способни да печелят битки при неравнопоставени условия. Достатъчно е да си припомним кръстоносните кампании, еничарския корпус на Султана или джихадистите от Ал Кайда, за да са убедим в това. Но религията в армията, често се превръща в пречка и води до неразрешим вътрешен конфликт.По време на евакуацията на две заселнически фамилии от Хеброн, израелската армия се сблъсква с неочакван проблем: около 30 войника отказват да участват … по религиозни причини.
Не подчинилите се, не са били достатъчно многобройни за да провалят операцията и представляват само около 1% от 3000те ангажитани в нея, но за сметка на това , те са били в състава на елитна част, което хвърля сянка върху надеждността на специалните сили на Тсахал. Това постави на дневен ред въпросът, за участието на религиозните фундаменталисти в националните армии, където те се записват като въодушевени доброволци:
„ Желанието да служат в армията, не престава да расте в религиозно-националистичните слоеве на населението, основно в колониите. През 2006, например, 55% от състава на елитните сили на Тсахал и на ново дипломираните офицери на Сухопътните сили, са младежи идващи от колониите, където са преминали образованието си в Yeshivot hesder( училища с изучаването на Талмуда). … и това се случва на фона на общата картина, където религиозните фундаменталисти не са повече от 20% от населението на страната.”
За съжаление, това желание да се участва в защитата на страната не минава без проблеми. Религиозните войници имат своя визия за това каква и какво трябва да бъде отбраната на Израел и най-вече, какво не трябва да бъде. В случай на съмнения, тези религиозни доброволци, могат да се аргументират с религиозни задръжки и морален конфликт. В случая в Хеброн, елитните части са предпочели да се подчинят на рабините, които им забраняват да участват и да пренебрегнат заповедите на армейското командване. Според депутатът от Меретц, Ран Коен(Ran Cohen), рисковете от такова поведение в тактически план са повече от очевидни:
„Трябва да се реагира незабавно, ако не искаме нашата армия да се разпадне на парчета…. Този феномен се появи по време на евакуацията на ивицата Газа и той се разпространява. Той представлява заплаха не само за армията, но и за нашата демократична система. Ако не вземем мерки Тсахал ще се превърне в някакъв сорт общежитие, където всеки ще приема или отказва да участва във военните операции според собствените си политически пристрастия и дълбочината на вярата си”
Във всички страни по света, войниците и преди всичко тези от наборните армии, често се сблъскват с конфликта между задължителното подчинение на армейската йерархия и личните си възгледи. В тази дилема набожността заема особено място: каква тежест има една „земна” заповед на армейски командир, пред „небесните” задължения на вечната душа на вярващия войник? Очевидно, това противоречие, поставено в конкретни условия, води до несъвместимост между „земното” и „небесното” и принуждава войникът да направи избор между двете.
В мирно време, когато на този религиозен военен е наредено със сила да евакуира сънародниците си, моралният конфликт се превръща в задънена улица и решението се накланя в полза на неподчинение на военната йерархия…. И обратното, по-време на стрес , бойни действия или война, в условия когато става въпрос за живот или смърт, войникът е по склонен да адаптира конкретната ситуация към вярата си и да направи компромис с религиозния си морал, давайки приоритет на армейската заповед. Например: Забраната за убиване се превръща в проблем, едва тогава когато наистина трябва да се убие човек, а вярата в библейския Велик Израел става пречка когато трябва да се евакуират ортодоксалните евреи живеещи в Хеброн.
Може да се каже, че този тип конфликти са сравнително редки в израелската армия, въпреки че това е армия на една държава, около която се разнася парфюмът на теокрацията…. , но може също да се констатира, че тези проблеми се изострят и то не от увеличаващата се набожност на войниците, а от характера на мисиите, в които те трябва да участват. В другите страни по света, колко вярващи или доброволци, биха се съгласили да участват в операции поставени под религиозна анатема? Тъй като западните армиите се базират само на упражнения и симулации на подобни ситуации, никой не би могъл да отговори …
Римл@нин
Няма коментари:
Публикуване на коментар