Време за генерали. Редниците си отиват!

Докато комисията по досиетата вади имена на промъкнали се през задния вход на българската политика бивши кадри и доносници на Държавна сигурност, през парадния й вход съвсем по правилата влизат други кадри на бившите служби. Редниците на ДС си отиват и на техните места застават хора, ръководили процесите в комунистическия режим.
Българското общество чака почти 17 години, за да започне някакво отваряне на досиетата на бившата Държавна сигурност. По ирония на съдбата или заради предизвикателствата, които поставя реалната политика с отварянето на архивите се заеха БСП и ДПС. Десните партии се провалиха в тази важна на думи за тях задача, когато имаха възможност да я решат. И сигурно са готови да предоставят на избирателите си много оправдания.

Пълният крах на българската десница е свързан именно с нейната неспособност да реши въпроса с наследството на комунизма в две посоки. Едната е неуспехът й да направи сравнително почтена смяна на собствеността и да стимулира създаването на социално-ангажирано предприемаческо съсловие. Другата е свързана с провала на десните партии да дадат информация на обществото за това „Кой, кой е бил и кой е днес?” в българското общество. Тази втора част е пряко свързана с отварянето на досиетата на ДС.

Създатели на капитализма

Трудно ще намерим сфера на обществения живот в България, в която водещи фигури да не са хора, свързани с бившата Държавна сигурност. Без да развиваме шпиономания е достатъчно да видим, че в най-важните институции в страната – в полицията, прокуратурата и съда на ключови постове продължават да бъдат хора свързани с бившия апарат на ДС.

Други работили в службите или за службите хора са уважавани собственици на телевизионни канали, на вестници или държат производства или бизнес, които са ключови за развитието на цели региони.
Няма да е пресилено ако кажем, че пазарната ни икономика и днешният български капитализъм стъпват върху структури и бизнес среда изградени през 90-те години с помощта на бившите служби или от хора с дълга професионална биография, свързана с тях.

Доскоро обаче, повечето от хората, свързани с Държавна сигурност бяха част от невидимата страна на управлението на страната. Дали като собственици, като банкери, като съветници на политици и като „елити в сянка”, те не заемаха публични постове и не излагаха властовия си ресурс на показ. Така бе доскоро.

Реваншът на службите

Президентите на България и Русия, както и двете страни днес си приличат по едно нещо – те успяха да реабилитират изцяло наследството на комунистическите тайни служби и хората работили за тях. Днес и в Русия и в България на ключови постове в управлението на частни компании и на държавни институции има много хора, служили в бившия репресивен апарат.

Да си работил за службите за сигурност на комунистическия режим вече не е срамно. В страната ни няма морална среда, която да казва, че е „лошо” хора ръководили комунистически служби или били доносниците на Държавна сигурност да бъдат в политиката или бизнеса.

Напротив, след 2005 г. насам се наблюдава тенденция, в публичното пространство да се реабилитират имена и биографии от комунистическия период. И ако за мнозина, през 2005 г. тази теза изглеждаше като „политическа параноя” на десницата, днес е съвсем очевидно навлизането на хора от МВР и бившите служби в политиката. И то не какви да е хора, а такива с генералски пагони.

Номинацията на от страна БСП за кмет на София на ген. Бриго Аспарухов е показателна за тенденцията за реванш на службите в българската политика. Аспарухов е една от най-спорните фигури не само в самата левица, но и въобще от времето на прехода. Той не е само директор на разузнаването по време на преходен за България период, в който службите изиграха съществена роля за създаването на новите „силни на деня” в обществото.
Аспарухов е един от създателите на генералското движение в БСП. Ако е вярно, че съответното движение, чието официално име е „Движение за единство и развитие в БСП” играе ролята на „властови картел” в България, доре след официалното си разпускане, то Аспарухов е сред добре приетите му членове.

Генералът има проблеми със съдебната система. Той е следствен по дело за унищожаване на агентурното досие на банкера Атанас Тилев. Делото престоява в институциите, и по точно в Софийския военен съд, като бе прекратявано веднъж от прокуратурата. Делото обаче не му попречи да стане депутат от БСП, след това да получи предложение от Симеон Сакскобургготски да стане негов съветник по националната сигурност. Той бе поканен и от настоящия министър Румен Петков в обществен съвет към МВР, чийто състав предизвика остри реакции в страните от НАТО, основно заради имената на бивши височайши фигури от бившата Държавна сигурност и службите.

Настоящата му номинацията му за кмет на София идва със застъпничеството на премиера Сергей Станишев. Дали тя е тактическа игра, част от отношенията между настоящото ръководство на БСП и президента Първанов или просто опит да бъде втвърден червения електорат в София ще разберем тепърва. Ясно е обаче, че номинацията на Бриго Аспарухов е поредния ход на влизането но бивши служители на МВР и службите в българската политика.