Глупав, глупав Запад…

Вероятно дълго време се е чудил и маел Западът, как да си оправи отношенията с Матушка Рус. Научни екипи и изследователски институти са си блъскали главите по този тъй животрептущ въпрос, експерти ядно са дъвкали писалките си в невъзможност да се доберат до верния отговор. Държавни глави са се будили посред нощите, облени в студена пот, после не са успявали да заспят до зори, изправени пред ужасяващата питанка.

Оказва се, че всичкият този тормоз е бил съвсем напразно. Просто е трябвало интересуващите се от отговора чинно да се подредят на опашка пред президента-самодържец Путин и любезно, с необходимия респект, да го попитат.Той, самодържецът, вероятно дълго ги е чакал да сторят тъкмо това, абдалите, ама главите им така и не увряха, та затова Путин реши да ги улесни, като им даде жокер.

Западът да остави "глупавата си атлантическа солидарност", ако иска да оправи отношенията с Русия, посочи разковничето някогашният агент на КГБ. Направи го по време на срещата си с единствения и неповторим, високоуважаван и главозамайващ със своя неоспорим авторитет дискусионен клуб “Валдай”.

Колко просто било, наистина! Кому е нужна, в действителност, каквато и да било солидарност между цивилизованите, свободни и демократични държави и народи, разположени от двете страни на Атлантическия океан? Тази глупава сантименталност само пречи, в края на краищата.

Попречи още навремето, веднага след последната световна война, на СССР да умори от глад, както си му е редът, наглото цивилно население на Берлин. Попречи на същия СССР да наложи благотворното си влияние върху още по-големи територии от Стария свят, отколкото бяха тези, до които все пак успя да се докопа. Не позволи на Москва с присъщата си справедлива строгост и с желязна ръка да вкара в пътя Запада по време на Студената война и да разпространи навсякъде високата култура на ГУЛАГ, “Запорожец” и СКЪД.

На всичкото отгоре - с безпримерната си наглост - тази ваджишка и глупава евроатлантическа солидарност взе че спечели въпросната Студена война и прати СССР на “бунището на историята”, съвсем както бе предписал онзи главозамаял се каубой и ястреб, покойният Роналд Рейгън. С което, да му се не види, върна назад колелото на историята. Тц, тц, тц…

Днес, в тези радостни и честити за цялото прогресивно човечество дни, когато (барабар с химна) Москва си връща и поведението, и апетитите, и стилистиката, и риториката от онези незабравими и близки за всяко горещо сърце съветски времена, пак глупавата евроатлантическа солидарност се зъби срещу тези благотворни процеси.

Не ще да стори поклон пред великата историческа, суровинно-геополитическа мисия на Третия Рим. Да не говорим, че дори не си дава труда да признае Третия Рим за Трети Рим, а пробутва вместо това някакъв измислен Европейски съюз и онзи гнъсен и зловреден съюз НАТО, в които прилъга по най-мерзък начин щастливите до тогава народи на Варшавския договор и СИВ.

А напоследък самозабравилите се евроатлантически солидаропоклонници дори си позволяват да обсъждат… как да намалят, вместо допълнително да засилят и направят поне 250-процентова енергийната си зависимост от Русия.

Но стига толкова търпение! Достатъчно експерименти в областта на гнилия либерализъм. Ний не щем уроци по демокрация и оценки за степента на демократичност на Русия, посочи мъдрият президент Путин и по този начин постави всяко нещо на мястото му.

Прав е, разбира се. Вероятно вече пришки са му излезли на езика да обяснява на онези дървени глави, че в Русия няма демокрация, а има “суверенна демокрация”, която някои по-окомуш наблюдатели наричат и “контролирана”. А суверенната демокрация е твърде сложна материя за примитивно устроения западен мозък.

И интелектуално, и еволюционно, и като общество, Западът не е все още достатъчно узрял, за да види нейните специфични особености и предимства. Да оцени колко по-подредено става всичко, когато върховният суверен в една суверенна демокрация самодържавно и еднолично може да определя кое е демократично и кое не е демократично, както и какво щастие е и за Русия, и за света, че въпросният върховен суверен се нарича Путин.

Пример – ако ти се взриви атомна подводница и погребе екипажа си на дъното на морето, традициите на примитивната демокрация изискват от държавния глава незабавно да се появи на мястото на трагедията и да прояви съчувствие към близките на жертвите. Ей така, дори и само заради нелепия жест на обикновена човещина.

Тъпо!

Виж, в суверенната демокрация е уредено далеч по-успешно. При подобна ситуация суверенът остава да си почива в Сочи, край едно съвсем друго и значително по-топло море, а негови верни служители се прокрадват иззад разстроените майки на загиналите и – без да ги питат – им прасват с ловко и изящно отработено движение една инжекция с конска доза успокоително, за да не вдигат твърде много истерична и нездравословно критикарска врява.

Вместо да се проникне от този и подобни светли примери и да се опита (макар и с присъщата си несръчност) да го приложи, Западът продължава да се придържа към остарелите си постулати за това, че върховен суверен е народът, за независимостта на отделните власти и балансиращия контрол между тях, за разглеждането на индивида като върховна ценност сам по себе си, за свободата на медиите и волеизявлението, за свободата на пазара… и прочие, и прочие овехтели и прашясали канони, върху които проявява, остави другото, и лошия вкус да гради глупавата си атлантическа солидарност.

Е, всяко търпение си има край. И от камък да беше Путин, все трябваше досега, под напора на толкова много злостни провокации, търпението му да се е изчерпило. А той, все пак, не е от камък. Макар и богоподобен, от плът и кръв е, твърдят запознати.

Затова Западът да внимава. Московският самодържец му показа пътя за оправяне на отношенията с Русия и този път минава единствено и само през загърбването на глупавата атлантическа солидарност и затваряне на очите относно някои смущаващи особености на руската суверенна демокрация. И ако пътят е вече ясно и подробно показан, то нека Западът не забравя, че богоподобният Путин един път показва. После наказва.

Време е да сложим веднъж и завинаги край на солидарността, скрепваща общността на демократичните, свободни и цивилизовани народи, намиращи се от двете страни на Атлантика. Настъпил е моментът да загърбим и принципите, ценностите и традициите, върху които е построена пясъчната кула на тази глупава и разобличена от Путин евроатлантическа солидарност. А после, когато пред някога солидарните страни се появи сериозен проблем, да отиваме на крака в Москва, за да ни бъде там подробно разяснен характерът на самия проблем, както и да ни бъде посочено неговото решение, към което от нас ще се изисква единствено чинно да се придържаме.

Нека забравим смехотворните западняшки чест и достойнство и възприемем почина на някогашния немски канцлер Шрьодер, който се ориентира най-чевръсто в динамичната обстановка, формирана от още по-динамичния някогашен агент на КГБ в Кремъл - и веднага след приключването на величавия си мандат се преквалифицира от служител на германския народ и Европа в служител на “Газпром” и Путин.

Шрьодер му хвана цаката. Дано успеят и останалите. Иначе Путин може да се нервира… и да направи още някое програмно изявление пред единствения и неповторим, високоуважаван и главозамайващ със своя неоспорим авторитет дискусионен клуб

“Валдай”. Жоро Георгиев