През 1829 г. руснаците покорили Созопол още на 15 февруари, сиреч пет месеца преди похода им към Хемус. Антинаваякът (пом.адмирал) Куманов с малка част от руския флот, в която и няколко созополчани, превзели с щурм града, пазен само от малък гарнизон съставен от албанци. Руснаците веднага разположили оръдия на островите и на сушата, отблъснали нападението на турската войска, съставена от 2 хил. Туркоалбанци под командването на Хюсеин паша и останали да чакат пристигането на основната войскова част. Турските кораби се появили пред града, но се оттеглили без да възпроизведат нито един изстрел. Допреди няколко години по дървените стени на къщите бяха запазени дупките от обстрела на руснаците. След сключването на примирието много созополски семейства се качиха на руските бойни, а и на други кораби и се преселиха в Русия, сред които и митрополитът на Агатопол, след което тази митрополия се сля със созополската.
По повод това преселване е запазена от созополчани следната народна песен:
(Со)Зопол мой прехвален,
който си по света прочут,
който те напускат със сила,
и отиват в Русия.
Оставят къщи подредени
И таляни всеизвестни.
Които имаха карбони *
Качиха се на лацони, **
Които имаха калици ***
Наеха каици ****,
А бедните жалки
Стоят натъжени.
А адмиралът на тях говори:
“Бъдете готови,и ако това е волята Божия,
качвам ви на кораба”.
* карбони - рубли
** лацони - военни кораби
*** калици - руски монети
**** каици - лодки
Автор: неизвестен
Няма коментари:
Публикуване на коментар