Войната - всяко зло за добро. Част втора
Войната - всяко зло за добро. Част трета
Войната - всяко зло за добро. Част четвърта
Огледайте се.
Къде се намирате? Може би в някой влак? Или в самолет, на височина десет хиляди метра? Или сте се настанили удобно на дивана във всекидневната и отпивате от чаша вино?
Където и да се намирате, вие сте заобиколен от атрибутите на XXI в., рожби на технологиите.
Само на няколко метра от вас има машини, коли, телевизори, системи за управление на самолети, в космоса кръжат спътници. Може би в джоба си имате мобилен телефон или джобен компютър, а в стомаха ви бавно се разтваря таблетка антибиотик. Всички тези неща имат нещо общо помежду си - всички са свързани и обединени с невидима нишка. Всички те водят началото си от един и същ първоизточник.
Както и вие.
Вие също сте продукт на технологичната епоха, плод на всички онези неща, които са били изковани от стомана и силиций, от пот и кръв. Вие сте рожба на технологията, дете на войната.
Войната - написа специалистът по история на медицината проф. Рой Портър - ... често е полезна за медицината. Тя предоставя на медицинската професия изобилие от възможности да развива своите умения и да усъвършенства практиките си. освен това тя може да роди един следвоенен стремеж да превърнем мечовете в скалпели.
Ужасът и безумието на военният конфликт неизменно ни съпътствуват; те са константни. Много психолози предполат, че нашата агресия е неразделно свързана с творческата енергия на хората. Тя е лошият близнак, роден от една и съща клетка заедно с нашите креативни пориви, които ни тласкат непрекъснато да учим и да изследваме. Но дори и нуждата ни да водим войни и еуфорията ни от конфликтите, които историята така драматично е запечатала - също създават множество положителни неща. Тъй като в хода на епохите огромните страдания на бойното поле по една или друга щастлива случайност са породили много ползи за мирното население. Ето какво пише американският историк Уилям X. Макнийл: „Всеки, който се загледа в уредите в някой модерен дом, веднага ще признае колко много ние, хората от края на XX в., дължим на индустриалните промени, чието начало е било положено при почти паническите обстоятелства, когато цената на оцеляването на една суверенна държава внезапно е започнала да се изразява във все повече снаряди, барут и картечници."
Следва ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар