Войната - всяко зло за добро. Част четвърта

Войната - всяко зло за добро. Част първа
Войната - всяко зло за добро. Част втора
Войната - всяко зло за добро. Част трета

Патронажът на управници, чиято основна цел била да си осигурят военно превъзходство над съседите, бил в основата на изработването на най-ранните карти и на науката картог­рафия. И наистина, няма да е преувеличено да се каже, че съзнанието за стратегическо превъзходство било също тол­кова силно, колкото и съблазънта на златото, и то тласкало испанците, французите, португалците и англичаните да фи­нансират експедиции до най-далечните кътчета на земното кълбо.

Много по-късно, в последните години на XIX в., Джулиелмо Маркони, още един търсещ дух, се видял принуден да приеме покровителството на военните, когато идеите му не срещнали разбиране. През 1894 г. италианското правителст­во отказало да финансира неговото проучване върху предава­нето и приемането на радиовълни. Само че две години по-късно Маркони бил спонсориран от британското правителст­во, което по това време активно търсело по-добър метод на свръзка между корабите. Така било патентовано първото ра­дио. В началото на следващия век британските дреднаути били екипирани с устройствата на Маркони. От това военно приложение радиото се разпространило по целия свят и нав­лязло в ежедневието. През 30-те години на XX в. повечето домове в развитите страни разполагали с радиоприемници.

Създаването на радара следва същия модел. Почти по вре­мето когато Маркони работел по радиото, един германец — Христиан Хюлсмайер — се вдъхновил от работата на своя съотечественик Хайнрих Херц, който двадесет години по-рано открил, че електромагнитни лъчения с определени дъл­жини на вълните се отразяват от твърди тела. Хюлсмайер създал машина, която можела да измерва този ефект, а през 20-те години на XX в. двама американци, Врейт и Туве, показали че импулси могат да се отразяват и от йоносферата.

Нито едно от тези открития не събудило интерес у хората, които развързвали правителствените кесии. Едва през 1939 г., когато над Европа надвиснала голяма война, британското правителство започнало да се вслушва в твърденията на мла­дия изследовател Робърт Уотсън-Уат, който проектирал пър­вата работеща радарна система - точно навреме, за да помог­не на Кралските военновъздушни сили да победят Луфтвафе
в битката за Англия.

Други форми на военен патронаж са спасявали цели наро­ди от поражение, макар и само временно в някои случаи. Най-известният случай е този с германското правителство, което през 1916 г. осъзнало, че страната много бързо израз­ходва запасите си от амоняк - основна съставка за производ­ството на мощни експлозиви. По това време единственият източник на химикала била чилийската амониева селитра, а тя била недостъпна поради британската морска блокада. И така, водени от отчаянието, германците се обърнали за по­мощ към науката.

Няколко години преди войната Фриц Хабер, най-прочути­ят химик на своето време, бил разработил метод на синтези­ране на амоняк в лабораторни условия. Проблемът за Хабер и германските военни бил, че неговият процес произвеждал много малки количества амоняк. С изненадваща прозорли­вост германското правителство бързо заключило, че изходът от войната може да зависи от резултатите от това изследване, и отклонило средства и ресурси за развиването на системата на Хабер. В края на 1916 г., когато запасите от амониева селитра вече почти били свършили, Хабер бил успял да уве­личи производителността на своя метод и бил започнал да синтезщ» големи количества газообразен амоняк. В края на войната всички германски експлозиви се произвеждали по неговата технология. Тази разработка била толкова същест­вена, че нейният успех - поне така твърдят някои - удължил Първата световна война най-малко с една година.

Без съмнение работата на Хабер е довела до преждевременната смърт на стотици и стотици хиляди хора, но не можем да подценяваме гражданската значимост на неговия метод, тъй като днес амонякът се използва не само за произ­водството на мощни експлозиви, но също и като незаменима съставка на торове, силно почистващи препарати и модерни охлаждащи системи. Днес амонякът продължава да се син­тезира по метода на Хабер и произвежданите от него торове спомагат за получаването на реколта, хранеща стотици ми­лиони хора, които иначе биха гладували. Освен това амоняч­ни съединения се използват широко като дезинфектанти по целия свят, а употребата им като охлаждащи агенти е без­ценна за индустрията.

И все пак историята на Хабер не е нито най-дълбокият, нито най-драматичният пример за военен патронаж в исто­рията на нашето време. Тази чест принадлежи на два проек­та от средата на XX в., единият, породен от глобалните кла­нета по време на Втората световна война, а другият — от глобалното напрежение по време на Студената война през 50-те години.

Създаването на атомната бомба и космическата надпрева­ра бяха изключително скъпи, а проектът „Манхатън" доведе до смъртта на стотици хиляди мирни японски граждани. И все пак няма да е преувеличено да се каже, че, взети заедно, технологичните придобивки от тези две начинания са проме­нили света. Знанията, натрупани от екипа учени, който ра­боти по конструирането на първата атомна бомба в Лос Ала-мос, Ню Мексико, придвижват ядрените изследвания от на­бор теоретични идеи, формулирани в началото на XX в., до практическа наука. Тя ни е дала атомната енергия, лазери­те, оптичните кабели и миникомпютрите — цялото богатство от постижения, които поддържат живота през XXI в.
От космическата надпревара сме получили комуникаци­онните спътници, глобалните далекосъобщителни мрежи, системите за метеорологични наблюдения, спътниците за търсене на природни ресурси, пробиви в медицината, които могат да се постигнат единствено с изследвания при нулева гравитация, нови лекарства, нови модерни материали, Циф. ровата технология, миниатюризацията. И тук списъкът е дълъг и впечатляващ.

Сър Сой Цукерман, който е писал надълго и нашироко за науката и войната, изтъква следното: „Обемът на нацио­налните ресурси, които са посветени на приложенията на науката за военни цели, обикновено е огромен в сравнение със заделеното от правителството в гражданската сфера... В крайна сметка границите, до които науката бива внедрявана във военната сфера, зависят от търпението и убедителността - и то убедителност в няколко различни посоки - на хората, които са отговорни за обезпечаването на националната си­гурност. И наистина, ясно е, че често научните начинания изискват толкова огромни ресурси, че никога не биха били започнати, ако не бяха в сила военните императиви. В слу­чая двата очевидни примера са развитието на приложната атомна наука и полетите в космоса.

Влиянието на правителството и военните е ясно в случаи като проекта „Манхатън** и космическите програми на САЩ и Русия, но това влияние се проявява в много форми. Проек­тът „Манхатън** е първият пример за институционализирана голяма наука". Има два други начина, по които военните нужди и предполагаемите военни нужди на една нация могат да бъдат задоволени. Те са по-често срещани и поради големия си брой и широкия си обхват са също толкова важ­ни, колкото и мегапроектите, струващи милиарди долари.

Първият от тези начини е огромното военно участие във финансирането на университетите. От 40-те години на XX в. една значителна част от милиардите долари, които се влагат в западните университети, идват от военните. Другият е из­ползването на изобретателността на дребния бизнес. След като военните са получили правото първи да се възползват от нововъведе­нието, то бива предоставено на широката общественост. Това „колонизиране" на гражданската наука от страна на военни­те означава, че военните приложения на някаква конструк­ция, устройство или технология обикновено са с десет годи­ни пред която и да било стандартна гражданска употреба.

Важно е да се отбележи, че научният прогрес не е рожба нито само на военния устрем, нито само на лабораториите, които се финансират от комисиите по отбраната. И все пак военните императиви често са фактор и решаваща сила. Във фокуса на политиците и военното командване винаги ще има нов враг и нова причина за разработването на оръжия, лекар­ства, транспортни средства и комуникационни мрежи. От тях са се породили и ще продължават да възникват нови методи за водене на война, а заедно с тях и нови кървави конфликти. Но за щастие, както се надявам да стане ясно от разказа ми, по протежение на този трънлив път човечеството е спечелило и ще продължава да печели много ценни неща. Защото, както знаем от историята, от най-тъмните кътчета на човешката душа може да се роди както зло, така и добро.

По "Изобретено от войната "