В продължение на темата Гей, славяне!
По спомени на участници в събитията:
„… Скоро след освобождаването на Полша, в контраразузнаването „СМЕРШ” на фронта, постъпи указание да се съберат данни за реакцията на поляците от въвеждането на тяхна територия на съветските войски. Тези данни трябваха лично на началника на ГУКР „СМЕРШ” В.С. Абакумов за да докладва на Сталин.
Задачата беше трудна. С кого да се говори за настроенията и как? На това пречеше и езиковата бариера. След като се посъветвахме, ние решихме да разделим задачата – едни от нас щяха да говорят с работниците, други със селяните, а трети с интелигенцията. Аз избрах да поговоря с младежите. В резултат на анкетата се получи доста пъстра картина: някои поляци се отнасяха положително към съветските войски, някои бяха подозрителни, но най-вече никои не беше от възторг от нашето влизане в страната. Един млад човек направо ми каза: „Защо сте дошли в Полша? Ние и без вас щяхме да се оправим.” След това добави няколко не особено приятни фрази за руския народ. Аз разбрах, че имам работа с враг и му дадох подобаващ се отговор….”
Лесно е да се досетим как офицерът от СМЕРШ е отговорил на поляка враг.
„ … Спомням си, че в Полша имахме доста работа. Както си ходехме с един майор по едно време , срещу нас един дребничък поляк с каскет и мръсно сако … Майорът го попита: „Как да стигнем на този и този адрес?” А полякът веднага побесня и се развика, че нищо на новите окупатори няма да каже. Точно така и каза- „новите окупатори”. Представяш ли си? И гадината полска направо на руски ни крещи! Е тук другарят ми не издържа и също се разкрещя: „Ах ти кучи син белопански! Къде щеше да си ти сега с твоята страна ако не бяхме ние? През цялата война на фашистите си лизал задника, а сега смееш с нас да се заяждаш! Ние живота си давахме за твоята свобода , а ти …? Да, аз теб боклук такъв ето сега ще те тръшна, гад такава!” … и вади нагана от кобура! Залепи поляка до стената на къщата, заби му дулото в устата, а на поляка очите станаха като палачинки. Аз се хвърлих да изблъскам майора настрани, но той никак не се оставяше. Виждах, че нещата не отиват никак на добро. Някак си успях да откача поляка, изтръгнах нагана на майора, а поляка побягна … бяга, тресе се и врещи от ужас. И най-смешното знаеш ли кое беше? Поляка викаше в треперещ глас: „Слава на Сталин! … Слава на Сталин!”. Дааа, ето така беше в Полша ….”
1 коментар:
"Слава на Сталин". впечатляващо!
Публикуване на коментар