Не за нас, о Боже,
да бъдат възхвалата и славата
за всяко дело, слово или можене;
защото Твоя е властта
да сложиш корона или позоряща стигма
върху всяко дело или мъдростта,
които човекът сам е постигнал.
Нашата вина е, че твърде много обичаме
и че покриваме с величествен воал
онзи шум, който Слава наричаме,
и Златото – онази мръсна кал.
Заради тия двете ние изживяваме
хиляди горещи и безбожни дни,
но в нашите сърца признаваме,
че слава заслужаваш само Ти!
Ти си Силата, чрез Тебе съществуваме,
наш Създател, Съдия и Приятел си Ти,
само за Твоята прошка бленуваме,
не ни отхвърляй и ни прости.
И дай ни сила да прозрем преди последните ни дни,
че всички наши пътища са жалки,
че слава заслужаваш само Ти!
Non nobis Domine!
(KIPLING 1934, ‘Non nobis Domine!’, in “A Choice of Kipling’s Verse”, T.S. Eliot – editor; London, Faber and Faber, 1963, 257-258 ).
Няма коментари:
Публикуване на коментар