Българската армия в Македония 1941-1942 година е строга, но справедлива

- Г-н Марински, извършвала ли е нашата армия реално насилие срещу сърбите и гърците,когато България си върна Македония през 1941-42 г? 

- Въпроса ти момко е интересен. Отделни случей имаше. Помня,че по пътя към на Скопие когато влязохме във Вардарска Македония април 1941 се натъкнахме на една и съща картина. Имаше масова саморазправа на местното население със сърби. Същото положение беше и в Беломорието. Имаше масови безредици. Помня,че преди Скопие на около 2-3 километра преди града ще е било се беше събрала голяма тълпа хора. Спряхме да видим какво става. Там един много голям македонец пребиваше едни двама души ама бие на убиване. И аз им викам какво става тук? И този ама голям човек над 2 метра беше и после разбрах,че бил 160 килограма.Този същия се казваше Гоце Петров.Той като ме видя и се засили към мен и аз помислих,че ще ме нападне и посегнах към валтера, а той ме запрегръща и вика ,,Остави брате,ке се оправиме''. И пак се засили към онези двама души и бие и вика ,,Пичка ти матерна изгори ми златна кукя''.После разбрах,че това са били сръбски полицаи тези двамата. Отървахме ги с голям зор. После ги съдихме. Единия се оказа,че имал 40 убийства. Дадохме му смъртна присъда,а другия получи доживотен затвор. После какво е станало с него незная.Така,че в цялата област беше така. Имаше много такива случки. След войната тези убийства ни ги преписаха на нас. Ние постоянно бяхме в акций за сръбки партизани особенно 1943-1944. Аз лично съм участвал в 237 акции срещу сръбски партизани от април 1941 до септември 1944. Имам 2 кръста за храброст. Също както баща ми и дядо ми преди мен.

Иван Марински, български ветеран и герой от Втората Световна Война, носител на 2 кръста за храброст

Марш на 1-ви софийски пехотен полк

С гърди гранит, с нечут полет,
Кат вихър носим се напред,
През урви, чуки и скали.
Летим кат гордите орли.

Витязи сме от ПЪРВИ ПОЛК,
Показахме сред бой жесток.
Как славно и достойно мрем,
Безсмъртни лаври как берем.

Юнаци сме със крепка мощ,
При Пирот с устрем горд, „на нож!”
Геройски ляхме свойта кръв,
При Лясковец бе всеки пръв.

Безстрашни смели сме борци.
При Дрянова Глава с венци.
Покрихме ние таз страна,
България в света една!

При Прищина със огнен меч,
Ний хвърлихме се с плам на сеч!
Стихийно, вихренно с бес,
Изнесохме борбата с чест.

Текст: Любомир Бобевски