Въоръжената съпротива срещу комунизма в България: през април 1949 г. в Западна Германия е създадена доброволческа българска национална рота към НАТО

Българска национална рота. В условията на изострящата се „сту­дена война" между Изтока и Запада БНК и лично д-р Г. М. Димитров от­делят особено внимание за организиране на Българска национална рота 4093 към НАТО, създадена през април 1949 г. Атлантическият пакт въз­никва като необходимост за съхранението на Запада от опитите за нару­шаване на статуквото от Москва, установено в края на Втората световна война, и за разширяването на съветизацията в други страни в света. През 1951 г. към НАТО се формират доброволчески роти от политически емиг­ранти от България, Русия, Албания и Чехословакия. Балтийските страни, Югославия, Румъния и Унгария нямат сформирани отделни роти, а доб­роволците от емиграцията от посочените страни се включват в българс­ката или в другите роти. При тогавашните конкретни условия, когато се говори за предстояща война, идеята е да се формира освободителна ар­мия от политическите емигранти от страните на Източна Европа, нами­ращи се под владичеството на Съветския съюз.

Създаването на българската доброволческа рота към НАТО датира от 20 декември 1950 г. - в казармите на Цайлсхайм до Ешборн, в пок­райнините на Франкфурт на Майн, в американската окупационна зона -съгласно заповед номер 53, издадена от Главната квартира на Върховно­то командване на американските въоръжени сили. Ротата е предадена към Северното военно командване, зачислена в 112-и Военен център. От април 1953 г. ротата е преместена в град Ешборн. От края на година­та и в началото на 1951 г. доброволците се набират от българската по­литическа емиграция в Гърция, Турция, Франция, Италия и др. страни. Повечето от тях, 116 души, са прехвърляни в продължение на няколко месеца във военната база от самолети на американските въоръжени си­ли (ABC). Други са пристигнали там с помощта на различни транспорт­ни средства. Според сведения на Първо главно управление на ДС лица­та, които трябва да бъдат включени в българската доброволческа рота, се подбират от Ценко Барев и се одобряват от д-р Г. М. Димитров.

Българската национална доброволческа рота наброява 200 души -4 взвода от по 40 души за охрана на поверените обекти и общо 1 взвод администрация, включващ персонала от всички отдели. Ротата е в състава на американските въоръжени сили. В началото командир на ро­тата е кап. Ст. Бойдев, син на убития от комунистите ген. Бойдев, а зам. командир - кап. Борислав Панайотов Бойчев. И двамата обаче са назначени в състава на американската армия с чин лейтенант. За време­то от април 1952 г. до 1957 г. командир на ротата става лейтенант Бо­рислав Бойчев, от март 1957 г. до разформирането на ротата - 20 юни 1964 г., командир е лейтенант Димитър Вълков Кръстев. Взводни ко­мандири са лейтенантите Атанас К. Атанасов, Сево Севов, Вълко Г. Вълков, Лозю Хаджидимитров и съответно старши сержанти към всеки взвод. Лекар на ротата е д-р Красимир Станчев, бивш офицер от бълга­рската войска, националист. Според сведение на Първо главно управ­ление на ДС кап. Бойдев е бил сменен като командир на ротата поради това, че е бивш член на легиона и привърженик на монархистите и на­ционалистите. Повечето от войниците в ротата били също от полити­ческата принадлежност на командира. Командирът на ротата е полу­чавал 800 западногермански марки, помощник-командирът - 600, фелдфебелите по 450, подофицерите - 250, а войниците от 180 до 250 запад­ногермански марки.

Знамето на българската национална доброволческа рота е българс­кият трикольор. А отличителните белези на войниците и офицерите са: униформа „А", черна, която се използва при изпълнение на служебния дълг и през свободното време; униформа „Б", черна, която се облича при тренировка. Също така има и тъмносива униформа, която е за военни паради и представителни случаи, и униформа в маслиненозелен цвят, която се ползва само при изпълнение на служебни задължения. През зи­мата всеки войник получава специално яке, шинел и шапка. От унифор­мите всеки войник и офицер получава по два комплекта⁵⁵. На дясната страна на якето се прикрепва цветна емайлирана пластинка, на която на фона на американското знаме е изобразен българският трикольор. На ля­вото рамо на униформата има емблема с бродиран надпис „Българин" на фона на американския флаг.

Българската рота е подчинена на правилника на американската ар­мия и по образеца на пехотна военна рота е с двама съветници - капи­тан и старши сержант. Спазват се обаче българските обичаи и национал­ни традиции. В градината пред ротата са насадени и грижливо се отглеж­дат български рози, със свещеник се провеждат тържествените коледна и великденска служба, честват се българските национални празници, го­дишнината от обесването на Н. Петков и др.⁵⁷. Българската освободи­телна рота просъществува близо 15 години, до 1964 г. Няколко пъти е посещавана лично от д-р Г. М. Димитров.

И все пак каква е основната задача на ротата и за какво е създаде­на? Ротата има освободителен характер и се формира с цел при конкрет­ни условия да участва в освобождението на България от комунистичес­ката робия. Д-р Г. М. Димитров, който се счита за създател на ротата на свободата, в своята реч на 13 септември 1953 г. пред офицерите и войниците казва: „Цивилни и в униформа, ние всички сме войници на фронта на народа, на фронта на най-великата освободителна борба, ко­ято българският народ е започнал в своята история! Защото сравним ли настоящето с миналото, жертвите на настоящето са големи".

Създаването на българската рота в системата на НАТО по замисъл и цели има националноосвободителен характер. Предвидено е да се из­ползва само когато се постави задачата чрез военни действия да се осво­боди Източна Европа от съветско владичество. Затова не отговарят на истината даваните на Първо главно управление на ДС сведения, че ро­тата подготвя групи за „диверсионни действия за България" и е в „услу­га на империализма".

Проф. Диню Шарланов