Сергей Станишев и триглавата ламя

Оригиналът тук.

Това е третият ми политически очерк, за настоящия лидер Сергей Станишев. Постарал съм се да придам максимално много истината за управлението на тройтана коалиция. Надявам се, да ви хареса.
Сергей Дмитриевич Станишев е роден на 5 май 1966 г. в град Херсон, Украйна. Син е на Димитър Яков Станишев - бивш секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия, отговарящ за международните връзки на БКП, и на професор Дина Сергеевна Мухина от Факултета по славянски филологии на СУ. Има един по-голям брат, роден 1952 - архитект Георги Станишев.
Средното си образование завършва в 35 СОУ "Добри Войников" (име към 2006 г.) в София. През 1989 г. Станишев завършва с отличие Историческия факултет на Московския държавен университет.
През 1994 г. защитава докторат по история на тема “Система за издигане на висшите държавни сановници в Русия и нейната трансформация през втората половина на ХІХ век”. През 1999-2000 г. е в Лондонската школа за икономика и политически науки, където специализира международни отношения.

През май 2000 г. е избран за член на ВС на БСП, през юни 2001 — за депутат от 19-и Русенски многомандатен избирателен район (МИР), а през декември 2001 г. - за председател на ВС на БСП и на парламентарната група (ПГ) на "Коалиция за България" (КБ). Избран е за депутат от Втори Бургаски МИР през юни 2005 г. Председател на ПГ на КБ в 40-то НС до избирането му за премиер.
Управлението на тройната коалиция остави черна диря в българската икономика. Нека само да припомня как коалицията свърши управлението си, как няколко дни преди да дойде следващото правителство си гладуваха дипломатически назначения, разпоредителни действия с имоти и инвестиране на 150 млн. лв в ново държавно предприятие. Това е само за встъпление, а сега детайлно:

1. Това беше правителството на заменките. Никой и до днес не може каже колко с точно са те. Официалната бройка е 337 имота. Сред тях са и 20 дка имот в съседство до резиденция "Евксиноград", спазарен с бивш заместник-министър на цена от 28 лева на кв.м. Какво представлява образно „заменката“? Това е вид сделка, при която държавата получава кокошка, а другата страна кон. В резултат държавата твърди колко успешна сделка е сключила. Тоест вместо държавниците да мислят как да спасят икономиката от настъпващата криза, те решават да се спасяват както всеки може.

2. Министерството на извънредните ситуации направи заявки да се превърне в трети стълб на сигурността след МВР и Министерството на отбраната, но това така и не се случи. Министерството проспа наводнение в гр. Цар Калоян през 2007 г., при което загинаха осем души. Заради забавянето от страна на министерството по изграждането на спешния телефон 112 България беше заплашена от започване на наказателна процедура от Европейската комисия. За близо четири години министерството не спря да харчи пари за покупка на нова техника и ремонти, но ефектът от това така и не се видя.

3. Първият земеделски министър вправителството на тройната коалиция - Нихат Кабил, не намери разрешение на проблемите с раздробеността на земята, които по-късно се отразиха и върху проблемите с изплащането на евросубсидиите. Кабил се провали и с кадастъра на земеделските имоти, чието изграждане щеше да реши сериозните проблеми с припокриванията на имоти, направени от поземлените комисии по места. По времето на Кабил земеделието получи и най-много червени картони от ЕК преди присъединяването на страната към ЕС - Брюксел имаше критика в цели девет области на аграрната политика. Провалът на програма САПАРД беше другият студен душ за българското земеделие, чийто имидж доста пострада и съсредоточи вниманието на ЕК върху управлението на еврофондовете въобще.
Приемникът на Кабил - Валери Цветанов, с гордост може да се закичи като министърът, сътворил най-много гафове. През неговото управление за малко да се провали кампанията за агросубсидиите на площ за тази година. Причината е, че вместо през март наредбите на агроведомството влязоха в сила едва в края на април и поставиха на изпитание фермерите.
Скандалните заменки на гори и земи от държавния фонд белязаха политиката в земеделието от 2006 г. досега. Въпреки че през 2007 г. контролът върху горите беше поет от БСП, агенцията по горите продължи провежданата от ДПС политика на заменки и безогледно застрояване на черноморските и планинските курорти.

4. При настоящото управление членството на България в евросъюза не беше провал, а серия от провали. Те започнаха от годината преди присъединяването, когато ЕС обмисляше да отложи влизането на България заради неподготвеност. Kабинетът се стараешe единствено да се доберe до заветната дата на членство - 1 януари 2007 г. Тоталната и срамна неподготвеност лъсна скоро след това - в игнорирането на десетки писмени предупреждения от Брюксел за проблеми с ФАР, в опитите за заблуда на евроекспертите за съдебната реформа и борбата с корупцията и престъпността. Големият кошмар настъпи със замразяването на половин милиард евро по ИСПА, ФАР и САПАРД през 2008 г. Тогава се видя не само зашеметяващата некомпетентност в администрацията, но и управленският непукизъм, измамите и опитите за политическо "усвояване" на европейските пари. Въпреки трескавите мерки на българското правителство ЕК и до днес държи замразени голяма част от структурните фондове, до които страната трябваше да получи достъп още преди година. Всичко това доведе до най-големия международен провал на правителството - недоверието и ужасната репутация, лепнати за България в останалите членки, международната преса и европейските институции.

5. Правителството заслужава слаба оценка за политика си в здравеопазването заради пълния неуспех на дори и плахите опити за реформа в сектора. В момента липсва алтернатива за пациентите къде да внасят задължителните си здравни осигуровки. Одържавената Национална здравноосигурителна каса е единственият избор на пациентите за това, а в касата средствата им се управляват неефективно.
Публичните разходи за здравеопазване се увеличиха от 2 млрд. лв. през 2005 г. до 2.7 млрд. през 2008 г., без това да повиши качеството на здравните услуги. Пациентите и до момента са принудени да доплащат за медицински услуги и лекарства, като нерегламентираните плащания доближават размера на публичните разходи за здравеопазване. Не беше подготвена Национална здравна карта с необходимите лечебни заведения по региони. Вместо да затваря болници, министерството на здравеопазването покриваше дефицита им с пари от бюджета. Здравната вноска беше увеличена и в момента служи като буфер на бюджета, а конкуренция на здравната каса няма.

6. В сферата на екологията правителството отчете основно серия от провали. Подписването на съмнителни проектите по Оперативна програма "Околна среда" от страна на Министерството на околната среда и водите доведе почти до блокирането на европейските средства в сферата на водния сектор. Бавното разработване на проектите в сферата на отпадъците пък ще доведе до всеобща криза с боклука на територията на цялата държава малко след изборите. В полето на екологията е и най-големият брой започнати наказателни процедури срещу страната – цели шест (с индикации за още). Все още има редица предприятия, които работят, без да имат издадени комплексни разрешителни, т.е. работят незаконно.
Правителството се оказа неспособно да опазва и природата. Тук критиката на Брюксел и на природозащитници е, че зоните по "Натура 2000" не са достатъчно големи.

7. Ако има сектор, в който провалът на това правителство е най-очевиден, това е именно регионалното развитие и благоустройството. За цял мандат не беше приключен нито един голям инфраструктурен проект. Нещо повече - след скандалите заради доведения от Гагаузов шеф на пътния фонд Веселин Георгиев, който беше хванат, че е раздавал поръчки за пътни ремонти на фирми, управлявани от неговите братя, инвестициите в пътища бяха спрени и така целият пътностроителен сектор беше докаран почти до фалит. Заради скандала Брюксел спря всички пари за пътна инфраструктура. От най-голям критик на концесията за магистрала "Тракия" (наречена от тогавашната опозиция "Обирът на века") Асен Гагаузов се превърна в неин най-голям защитник. Две години от мандата бяха загубени в пазарлъци с португалците за предоговаряне на условията. В крайна сметка те се отказаха, а проведените след това два търга се оказаха манипулирани и бяха отменени под натиск от Брюксел. Освен като главен виновник за скандала в пътния фонд и скандалите с Програма ФАР Гагаузов ще бъде запомнен и с лобисткия му проект за създаване на държавна голф компания. В "активите" му са и двата неработещи закона - за черноморското крайбрежие и за етажната собственост, които бяха прокарани през парламента.

8. При управлението на тройната коалиция бяха направени две конституционни промени за устройството на съдебната власт и беше приет нов Закон за съдебната власт. С измененията се създаде инспекторат към Висшия съдебен съвет (ВСС), а самият съвет беше направен постоянно действащ орган. Последното стана основание ВСС да бъде разпуснат и впоследствие конституиран наново. Целта на тази маневра беше представителите във ВСС от НДСВ да бъдат подменени с такива от БСП и ДПС. По този начин двете политически сили си осигуриха лост за влияние над назначенията на съдебни ръководители. Въпреки че получи позитивни отзиви от ЕК, инспекторатът на ВСС също не може да оправдае доверието, появило се при създаването му.
Замествайки безличния Георги Петканов, правосъдният министър Миглена Тачева създаде очаквания, че наистина ще накара съдебната власт и ресорите на министерството да работят и да бъдат прозрачни. Повечето подети от нея законодателни инициативи обаче останаха на ниво проект.

9. По време на управлението на Румен Петков МВР се забърка в серия от безпрецедентни скандали, които срутиха имиджа на министерството и извадиха наяве практики за прикриване на престъпна дейност, нерегламентирани срещи и договорки с "оперативно интересни лица", както и сливането на министерството с престъпни структури. Започнатата от Петков реформа не успя да направи министерството ефективно и беше възприета като опит за разполагане на близки до Петков кадри в различни звена на МВР.
В резултат на това Сергей Станишев почти еднолично наложи създаването на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), която да е извън МВР. В началото агенцията се радваше на доверие, което обаче не беше оправдано въпреки отпуснатия й значителен финансов ресурс. ДАНС се замеси в няколко скандала, а действията й рядко водят до конкретни резултати.
Въпреки малкото време, с което разполагаше, наследникът на Румен Петков - Михаил Миков, започна пълен анализ на функциите на министерството и пръв застана зад непопулярната кауза за съкращаване щата на МВР, оптимизация на разходите и преструктуриране на полицейските служби. При управлението на Миков бяха предприети активни действия срещу престъпните схеми на ключови престъпни босове.

10. Преди кризата икономиката се развиваше с бързи темпове по-скоро въпреки, а не благодарение на провежданата държавна политика. За четири години правителството така и не разработи стратегия, нито пък положи големи усилия за адекватно използване на еврофинансирането. Големият приток на преки чужди инвестиции в държавата (25 млрд. евро за четири години) стана благодарение на преференциите, заложени още от предишния кабинет на Сакскобургготски. Ресорната агенция само пое набраната инерция, а обещаваните допълнителни преференции към инвеститорите бяха прокарани едва преди три седмици с поредните промени в закона за насърчаване на инвестициите. Приложението им обаче ще стане едва след пет месеца, когато следващият кабинет изработи правилника за прилагането им. В края на мандата кабинетът изля и стотици милиони в няколко нови и спорни държавни дружества като енергийният холдинг, Националната компания "Индустриални зони" и Българската банка за развитие. В същото време спря приватизацията на ключови компании като "Булгартабак". По непрозрачен начин държавата подари мажоритарния си дял в Пловдивския панаир на бизнесмена Георги Гергов. Това управлнеие така и не успя да реши казуса "Кремиковци", нито изплащането на задълженията му към държавата. През целия си четири-годишен мандат правителтвото не успя да приеме и стратегия за развитие туризма. Средствата за реклама на сектора не са достатъчни, останаха нерешени проблеми като категоризирането на хотелите, лошата инфраструктура и липсата на адекватен ресорен закон. Експортно-ориентираните отрасли също не срещнаха адекватна подкрепа.Обещаната агенция за експортна подкрепа така и не беше създадена с мотива, че нямало административен капацитет. На книга останаха и обещанията за облекчаване на лицензионните режими, които като дъвка се разтягат от почти всеки кабинет, стъпил на власт през последните десет години. След неколкократни отлагания все пак успя да реализира на практика идеята за публичен и единен Търговски регистър.

Триглавата ламя: а изпълни ли правителството въобще програмата си?

Горе-долу. Някои от целите на програмата са изпълнени, малко от тях дори преизпълнени, но много важни задачи бяха напълно забатачени. Програмата обещава икономически растеж между 6% и 8% и това се случи. Въвеждането на плоския данък изненада приятно дори и най-върлите противници на тройната коалиция и доведе до много положителни последствия като изсветляване на доходите и увеличаване на данъчните приходи.
В същото време ключовата реформа в съдебната система практически не се състоя. В правителствената програмата беше записано, че кабинетът ще предприеме "решителни мерки срещу организираната престъпност и корупцията" и "ускорена съдебна реформа, осигуряваща бързо, ефикасно, прозрачно, справедливо и достъпно правораздаване". Борбата с организираната престъпност започна да се случва чак в последните месеци, а съдебната система е толкова зле, колкото и преди. Проблемите там се отразяват в абсолютно всички други сектори в държавата, които заради липсата на правила са прогнили от корупция и неефективност.
Пълен провал претърпяха и плановете за реформа в здравната система и подобряването на инфраструктурата, като практически не беше завършен нито един голям проект.

Как изглежда България, погледната отвън, след четири години управление на тройната коалиция?

Зле. България е страната с най-ниски доходи в ЕС, най-ниска продължителност на живота и с поразяваща за останалите държави некомпетентност да реши собствените си проблеми. Корупцията, неработещата съдебна система и организираната престъпност са темите, които най-често се свързват с България от чуждите медии и политици.
Погледнато отвън, ползата за ЕС от България е, че тества до краен предел капацитета на съюза да влияе върху проблемни държави, което може да помогне при следващото приемане на нови държави.

Можеше ли положението да е още по-зле?

Да, категорично. Проблемът на тройната коалиция не е толкова в погрешните действия, колкото в пропуснатите възможности. Кабинетът "Станишев" се движеше често по линията на най-малкото съпротивление, което в някои случаи имаше положителен ефект. Запазването на макроикономическата стабилност и като цяло прозападната ориентация на България е безспорен успех. Тройната коалиция не сбъдна по-сериозните си обещания, но не оправда и най-големите страхове от началото на мандата.
Добре, това ли е най-слабото българско правителство?

Слава богу, не. Всички правителства преди 1997 са безспорно по-лоши от сегашното. Спомнете си само за Жан Виденов и Беров и следващия път, като видите Станишев по телевизията, ще ви е по-приятно. В същото време това е най-слабото правителство след 1997 г. Голяма част от успехите му се дължат на инерцията от кабинетите на Костов и Симеон Сакскобургготски.
6. Корупцията сега по-голяма ли е, отколкото при Костов и Симеон?
По-скоро да. Международната организация Transparency International отчита най-високи стойности на индекса си за корупция в България през 2007 г., като най-нисък той е бил през 2000 г. Миналата година индексът рязко спада до нивата от 2004 г.

Какво наследство оставя Станишев на следващото правителство?

Не много добро. Нереформираните сектори - здравеопазване, сигурност, администрация, пенсионна система - ще създават все повече проблеми. В същото време бъдещото управление вероятно ще бъде в ръцете на широка коалиция, която трудно ще постига консенсус за сериозни промени.
Следващото мнозинство ще трябва да се справя и с вероятен бюджетен дефицит, тъй като настоящият бюджет беше направен при нереалистично добри допускания за развитието на икономиката през тази година. Икономическата криза се оказа много по-сериозна, отколкото изглеждаше на тройната коалиция в края на миналата година. Вече се забелязва тенденция за спад на приходите в сравнение с миналата година, особено при основни данъци като ДДС например. В същото време разходите остават високи. Очакванията са трендът по отношение на приходите да се запази и след изборите.