Какво споделят българските емигранти в Гърция:
„Дадох газ преди около 7 години", разказа Ицо. Срещнахме се в един бар в града. Поръчваше водка след водка. Преди часове се бе върнал от Гърция. За малко, около две седмици ваканция на родна земя. После тръгваше пак. С него бе друго момче, избрало да търси препитание в Кипър.
“За гърците казват много неща, както и за нашите хора разбира се. Такива били, онакива като работодатели. Всичко е до човека, на когото попаднеш. Късмет. Това, което прави впечатление е огромният им мързел, което мен напълно ме устройва. Благодарение на това имам два часа обедна почивка. Достатъчно да преядем с началника, дори да обърнем две бутилки вино, че и да подремнем".
„Абсолютно е прав", допълва го дружката му Стоян. „Аз работя на лифт. Цялата ми дейност се свежда до две неща-стоя в кабинката и натискам копчета. Ако напливът от туристи се засили, имам чувството, че ще наемат човек да им казва „наздраве" когато кихат. Парите не са много, но се намира и допълнителна работа. От мързела на гърците единствено такива като нас могат да спечелят. При тях това е вродено, при нас недопустимо, така че бачкане все ще има".
Из Темата на броя в "Родопи voice"
Няма коментари:
Публикуване на коментар