За да стимулира доходите на фермерите, през 1938 година, национал-социалистическата партия в Германия прави революционна стъпка – въвежда земеделските субсидии за млекопроизводителите.
Валтер Даре се обръща към Селския конгрес през есента на 1938 г. и направо заявява, че проблемът със селскостопанския труд би могъл да се реши само „ако NSDAP(84)... приеме неизменимото решение да го преодолее, каквито и да са обстоятелствата" (реч на на Даре на Шестия селски конгрес в Гослар, 27 ноември 1938 г., Darre 1942: 115 и 119), това не е израз на икономическо невежество. Това е точна формулировка за основния определящ фактор за разпределяне на ресурсите в националсоциалистическа Германия. В крайна сметка призивът на Даре си остава напразен.
Нацисткото ръководство се вълнува от съвсем различни неща. Колкото и да изглежда сериозна ситуацията в селското стопанство, не проблемът за цените на млечните произведения и за доячките е това, което действително безпокои партията през лятото на 1938 г. След месеци ожесточени спорове проблемът за млекопроизводството получава политическо уреждане чрез повишение с 2 пфенига на цената на изкупуване на млякото от фермите. Тъй като Рудолф Хес е дал да се разбере, че подобна промяна не може да бъде платена от потребителите, в крайна сметка повишението е платено от мандрите чрез свиване на техните печалби. Това не може да обуздае търсенето на мляко, нито е достатъчно, за да компенсира ниските доходите на германското млекодайно животновъдство. Мярката изпраща политически сигнал, че режимът не е забравил интересите на селските си избиратели (пак там, 258).
84 NSDAP – Германска националсоциалистическа работническа партия.
Икономиката на Третия Райх от Адам Туз
Няма коментари:
Публикуване на коментар