Бенито Мусолини, спасителят на италианските евреи. Фашистите в Италия и граф Чано успяват да запазят живота на част от хърватските и гръцките евреи

На 19 март 1943 г. италианският диктатор Бенито Мусолини окончателно се отказва от ангажимента си към Хитлер да предаде италианските евреи. Тяхното спасяване става възможно благодарение на активните действия на новия външен министър Джузепе Бастиани, който уговаря Дучето да му възложи преговорите с немците.Още на следващия ден Бастиани се среща с германския представител Макензен и го уведомява, че италианската армия ще интернира френските евреи в концлагер. Всъщност това е селище с напълно приемливи условия за живот. Охраната се отнася с лагерниците коректно, в лагера действат социални служби и дори синагога.

С малки изключения Италия запазва почти всичките евреи не само на своя територия, но дори и в окупираните. Това често става не в резултат на политиката на властите, а по-скоро със саботиране на правителствената политика.
Участието на италианци, включително на чиновници, на военни и на полицаи от фашисткия режим в спасяването на евреите е уникално за съюзник на хитлерова Германия и по нищо не отстъпва на България.
Мнозина италианци са признати за праведници на света заради участие в спасяването на евреите. Сред тях е загиналият в концлагера Дахау полицейски офицер Джовани Палатучи, консулът в Салоники Гуерфо Дзамбони и много други. Почти 5 хиляди евреи е спасил представящия се за испански консул в Будапеща Джорджио Перласка. Към 1 януари 2011 г., според данни на мемориала Яд ва-Шем, в Италия се наброяват 498 праведници на света.
Много служители на католическата църква вземат пряко участие в спасяването на евреите. Дон Ариго Бекари, свещеник в семинарията в село Нонантола, спасява 74 еврейски деца. Епископът на Асизи Джузепе Пласидо Николини и отец Алдо Бруначи организират укриването на около 200 евреи в 26 женски и мъжки манастири.

Отношението на Мусолини към евреите е противоречиво. При идването си на власт той прави ред изявления, че няма да води антисемитска политика. През 1938 г. обаче италианското правителство приема расистки антиеврейски закони. Евреите са изгонени от армията и други държавни учреждения, забранени са смесените бракове, имуществото на евреите подлежи на конфискуване. Забранено им е да печатат статии във вестници и списания дори с псевдоними. От италиански университети са уволнени 98 професори, книгите на еврейските автори са иззети от обществените библиотеки. Петима генерали и петима адмирали излизат в запаса. Полковник Сегрьо се застрелва пред строя на своите войници. На репресии са подложени 12 от всичките 50 хиляди евреи в Италия. На чуждестранните евреи, пристигнали в Италия след 1919 г., е заповядано да напуснат страната.
Чуждестранните евреи и около 200 италиански евреи са интернирани в 43 лагера. Условията в италианските лагери обаче са комфортни в сравнение с нацистките.
В хода на войната италианските власти и отделни чиновници предприемат редица действия, за да не допуснат депортиране на евреи от окупираните от Италия територии и от колониите. С тези действия те спасяват над 40 000 евреи извън пределите на Италия.
През 1942 г. Германия предприема депортиране на европейски евреи в лагерите на смъртта в съответствие с програмата за решаване на еврейския въпрос. Във връзка с това от немското посолство в Рим се обръщат към италианското МВнР с молба да изпълнят споразумението между немските и хърватските власти за депортиране на хърватските евреи, намиращи се в италианската окупационна зона.
МВнР представя молбата на Мусолини и той слага резолюция ”не възразявам”. Мнозина италиански чиновници и военни начело със служителя в МВнР граф Лука Петромарки и командващия Втора армия генерал Марио Роатта, съзнавайки, че предаването на евреите означава масовото им унищожаване, вземат тайно решение да саботират заповедта на Мусолини.

Под нарастващия натиск на германците на 28 октомври 1942 г. италианското Върховно командване заповядва на Втора армия да затвори всички евреи в концлагер, като ги подготви за предаване на немците. Обаче на 1 ноември командирът на карабинерите генерал Джузепе Пиеке представя на Мусолини доклад за масовото унищожаване на евреите и сърбите в Хърватско и плановете на германците да унищожат всички евреи.
На 5 ноември външният министър граф Чано получава от посланика във Ватикана молба да не предават хърватските евреи. На 17 ноември 1942 г., след среща с генерал Роатта, Мусолини отменя решението за предаване на евреите. Всички еврейски бежанци са интернирани в общ лагер под охрана на италианската армия.

Положението на евреите в италианската зона на окупирана Гърция също е значително по-добро, отколкото в българската и особено в немската зона. Евреите в Атина и в Пелопонес не са преследвани, расовите закони не са спазвани. От италианската окупационна зона не е депортиран нито един евреин. Нещо повече: италианците извеждат от немската зона в Салоники 350 евреи, спасявайки ги от смърт в нацистките лагери.
В Албания, освен местни евреи, има и бежанци от Германия и Австрия. Част от тях използват Албания като междинна дестинация на път към Палестина. Част от бежанците и около 200 местни евреи са интернирани в транзитния лагер Кавайе, но не са предадени на германците, а някои албански чиновници помагат на евреите, като им издават фалшиви удостоверения за самоличност.

В Косово много евреи са изпратени в затвора, малка част е предадена на немците и впоследствие са убити.

Съюзният на Германия режим във Виши на маршал Петен в неоокупираната от Вермахта част от Франция депортира в немските лагери хиляди евреи, като първи са чужденците. Много евреи бягат в италианската окупационна зона в районите на Ница и Гренобъл. През ноември 1942 г. Франция е напълно окупирана от германски и италиански войски. Италианската армия контролира Югоизточна Франция и прекратява в своята зона депортация на евреи. Италианските власти отменят носенето от евреите на жълта звезда. Всички искания на германците се натъкват на противодействие от италиански военни и дипломати.
На 23 февруари 1943 г. в Рим пристига външният министър на Германия Иоахим фон Рибентроп. На срещата с Мусолини той обвинява италианските военни в саботаж при депортиране на евреите от Франция. Само след два дни Мусолини взема решение вече да не изпраща нито един евреин в немски лагери.
В Тунис под френски протекторат живеят около 95 хиляди италиански граждани, от които 5-6 хиляди са евреи. По време на войната италианската армия съумява да защити от германците и от режима във Виши не само италианските, но и всички останали евреи, които през 1940 г. наброяват в Тунис около 90 хиляди души. През принудителен труд и лагери преминават около 5000 евреи от столицата и няколко стотин от други места. Италианската охрана на лагерите се отнася към евреите много по-добре, отколкото германската. За времето на итало-германската окупация на Тунис загиват около 100 евреи.
След окупация от Вермахта на част от италианска територия и създаване на марионетната държава на Мусолини 23 септември 1943 г. германците започват масово да унищожават евреи както в самата Италия, така и в бившите италиански окупационни зони във Франция, Югославия, Гърция и Албания.
От всичките 44 500 евреи в Италия в периода от нейната окупация от германците, 12 хиляди евреи са депортирани в Освиенцим. За периода на геноцида загиват около 15-16% от евреите в Италия, а загубите на общините (с отчитане на емиграцията и преминаване към други религии) възлизат на около 40%.

 

/БЛИЦ/