Паисий Хилендарски не получава системно образование, но през 1745 година се замонашва в Хилендарския манастир, където по-късно става йеромонах и проигумен. През 1758 година пътува до Сремски Карловци като таксидиот, където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които ще му послужат за написването на основния си труд. „История Славянобългарска“ е завършена през 1762 година в Зографския манастир, след като Паисий напуска Хилендерския манастир заради раздор с останалите монаси.
В него правят впечатление три неща: първо че Паисий е без образование, второ че той е в Сремски Карловци непосредствено преди да напише историята и трето, че я издава през 1762 година като написването и е отнело по-малко от година.
Година преди паисиевото произведение, на бял свят се появява една друга история на България - История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г. Авторът францисканецът Блазий Клайне е дългогодишен преподавател и изключително ерудирана личност, детайлно познаващ нашия регион.
Напълно възможно е Паисий просто да е изплагиатствал произведението на католическия духовник и в последствие този факт да е бил в основата на конфликта му с другите монаси.
История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г.
1 коментар:
Няма връзка между двата текста. Блазиус Клайнер е написал рапорт до Рим като историята му служи за обяснение на това какви съседи има в Трансилвания. Текстът му остава в ръкопис. Авторът не е имал за цел да го разпространява и публикува.
Публикуване на коментар