четвъртък, 16 август 2007 г.

Забравената поезия - 2



Не слышны в саду даже шорохи,
Всё здесь замерло до утра.
Если б знали вы, как мне дороги
Подмосковные вечера.
Что ж ты, милая, смотриш искоса,
Низко голову наклоня?
Трудно высказать и не высказать!
Всё, что на сердце у меня.

=============================================

Дори шумоленето в градината не се чува,
Всичко е замряло до сутринта.
Само ако знаеше колко са ми скъпи
Тези вечери под Москва.

Какво, мила, гледаш косо,
И накланяш глава?
Трудно ми е да изразя и да не изразя
Всичко, което ми е на сърцето

Няма коментари: