Част II
Част III
Яростта на завоевателите се увеличила, когато те за пръв път виждат колко богато живеят немците. „Техните градове и села в сравнение с нашите, изглеждаха като земен рай – казва лейтенант Генадий Клеменко – Всичко беше така уредено. Не мога да разбера, защо те ни нападнаха през 1941 и така се отнасяха с нас?”
На сталинските войници се е препоръчвало да водят „списъци на възмездието”, записвайки данните от немските зверства и да описват личния си принос в „уреждане сметките” с врага. Политкомисарите по този повод провеждали „митинги на възмездието”.
Сталин въобще не се е интересувал колко хора ще загинат за да му донесат победата и успешните атаки на пехотата и танковете му, били по-скоро резултат от жертвата и саможертвата на войниците, отколкото на хитроумна тактика или предвидливост.
Десетки „тридесет и четворки” настъпвали в линия едва ли не борд до борд. Немците унищожавали 4-5 танка, но на тяхно място се появявали нови. Зад тях на вълни вървяла пехотата. Както си спомня един немски войник: „Вие просто не можете да си представите – те вървяха и вървяха, тяхната пехота буквално се хвърляше на нашите танкове, тичайки , с викове,, даже тогава когато пред нашите окопи се образуваха планини от трупове. Възможно ли е някой да спре такива хора?”
Числата на съветските загуби и до ден днешен са предмет на противоестествена гордост за много ветерани. „Разбира се, в съветската армия с пренебрежение се отнасяха към човешкия живот – отбелязва артилеристът Владимир Гормин – Никой не знаеше колко хора загиват, а това и никого не вълнуваше.”Генералите хвърляли своите ударни армии в челни атаки, без да се интересуват от противниковите контраатаки и без да се страхуват от обкръжение. „Немците ги отрязваха от тила, седмици оставаха в обкръжение, свършваше им горивото, храната, боеприпасите –казва руски офицер – Но те бяха длъжни да пробият!”
Руснаците били безпощадни в ръкопашен бой и особено страшен противник през нощта. Прерязвали гърлото на немските часови и след това оставяли изкормените трупове за назидание на другарите им.
Изключителната храброст и упорство на червеноармейците, се съчетавали с крайна недисциплинираност и чудовищно пиянство: пиенето на водка било единствено, което помагало да понасят фронтовите несгоди. Даже неуморимите заградителни команди и наказателни взводове не успявали да удържат войниците от ексцесии, често смъртно опасни.
Когато войниците от една бригада, пленили цистерна с чист спирт, те открили по нея огън и когато спиртът текнал от стотиците дупки, те налягали под струята за да пият. Много от тях се напили до безпаметност и за тяхно нещастие точно тогава немците тръгнали в контраатака …
Трима войници опитвайки се да направят подобно нещо с една огромна бъчва в една унгарска изба, просто се удавили във виното.
Безразсъдността на съветските войници зад волана се е превърнала в легенда. Транспортната служба към тила поставяла табели „Намали или ще загинеш”, но шофьорите игнорирали това предупреждение – и наистина загивали.
Владимир Гордин веднъж видял как три камиона от автоколона един след друг падат в пропастта. Разбира се, не всички съветски войници били глупаци или герои.
В първия си бой, 17 годишният Анатолий Осминов треперел когато по бронята на танка му се изсипала градушка от куршуми. Той признава, че се е подмокрил от страх и това се случва на много войници от всички фронтове: „ В последствие свикваш с опасността, както свикваш да убиваш – разказва той – В началото си мислех: Как бих могъл да убия човек? Но след това разбрах; или ти ще го убиеш или теб ще убият.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар