Забравената поезия.Гяур

Надмогнал свойта земна смърт
от този гръб за първи път
излизаш ти - един Вампир -
и вдигаш своя кървав пир.
Дори роднини не щадиш -
вред сееш кървави следи.
Но мразиш горкия си дял,
сам друга орис би избрал,
че всяка жертва в своя час
те разпознава и без глас
проклинат те, Кълнеш ти тях.
Цветята ти угасват в страх...
Иди при своя гроб такъв -
дъхтящ на смърт, окъпан в кръв
и с демони зли до край
ти свойта участ изгуляй,
дордето призрак по - свиреп
не погне тях, а с тях и теб.

Байрон