Тъй като наближават скоро време избори, аз лично реших да напиша по един очерк за всеки един лидер на парламентарно представените партии.Идеята ми е да "опресня" спомените на хората и да предам максимално обективно фактите и събитията, които са се случили тогава.
Иван Иорданов Костов е роден на 23 декември 1949 година в София.Завършва Висшия икономически институт "Карл Макс" (днес УНСС) по политикономия, а през 1981 година в Софийския университет специалност "Математическо моделиране на икономическите процеси". По-късно става асистент, а през 1992 година и доцент по икономика.Желаел да стане член на БКП ( по данни на баща му, той споделя в едно интервю, че Иван е бил много послушен и желаел да стане, но кандидатурата му е официално отхвърлена) ,въпреки че той го отрича официално някога да е искал да става член.
Иван Костов навлиза в голямата политиката чрез листите на Съюза на Демократичните сили и става депутат в 7-то Велико народно събрание през 1990. В края на същата година става министър на финансите в правителството Димитър Попов. Той остава на този пост и при управлението на Филип Димитров.
На 24 март 1992 Костов в качеството си на министър на финансите в 79 правителство на България подписва разрешение, с което фондация „Сапио“ една седмица да осъществява безмитен внос на стоки. Фондацията е собственост на бившия депутат от СДС във Великото народно събрание Ясен Златков. Въпреки, че разрешението е парафирано като „еднократно, по изключение“, фондацията го размножава и с него внася няколко големи пратки. Ясен Златков успява да внесе в България стоки за около 5 милиона долара. Няколко месеца по-късно в пресата се появяват обвинения, че разрешението е издадено в нарушение на въведения през февруари 1992 г. данъчен режим за фондации. Главна прокуратура започва предварителна проверка по случая, която завършва на 10 февруари 1993, установявайки, че Костов не е нарушил законите на страната, тъй като само подписът му не разрешава вноса и писмото не е заведено по надлежния ред в Министерство на финансите, като липсва син печат от министерството. Самият Иван Костов твърди, че е имал правно основание да издаде разрешение за внос. Според него престъплението е в нееднократното използване на разрешението, като още докато той е министър на финансите започва съдебно дело срещу Фондация "Сапио", с което имуществото на фондацията е запорирано и митниците си възстановяват нанесените им щети. Ясен Златков емигрира в САЩ и регистрира Фондация "Сапио" зад граница. През 1994 г. е съставена анкетна комисия към Народното събрание, която установява, че фондация „Сапио“ е нанесла щети на държавния бюджет от невнесени акцизи, мита и данъци в размер на 338 498 022 тогавашни лева, равностойни на 13 540 000 долара.
В интервю с Десислава Хаджиева бившият главен прокурор Иван Татарчев посочва, че е наредил възобновяване на прекратената предварителна проверка по делото "Сапио". Той потвърждава, че възложената от него предварителна проверка е завършила с мнение за образуване на следствие срещу Костов. Противно на това мнение главният прокурор не завежда дело, което впоследствие оправдава с изтичащия си мандат (1999 г.). Той посочва оправданията на Костов с митничарите като неморални, защото няма как да не бъде изпълнено нареждане на висшестоящ началник — митниците са на подчинение на Министерството на финансите.
През 1997г. след сериозна икономическа криза и некадърното управление на Жан Виденов, България попада в състояние на "хиперинфлация" и правителството на БСП пада предсрочно с цели две години.На последвалите парламентарни избори Обединените демократични сили (ОДС) — коалиция, водена от Иван Костов, печели мнозинство в българския парламент, и той заема поста министър-председател на Република България. Във външната си политика правителството продължава кандидатурата си за членство в ЕС.През 1999 г. България получава покана за преговори за присъединяване, които стартират през 2000 година.Същата година подава и молба за членство в НАТО.
Две години след началото на мандата в Косово започва етническа война. И въпреки антипротестите, които БСП оглавява за отказването на въздушен коридор на Русия, за да дебаркира свой контингент на летището в Прищина и отказа му да приеме бежанци, правителството оцелява. По време на правителството на Костов, в Либия са задържани шест български медици, обвинени за умишлено заразяване на деца със СПИН. Лично Костов заедно с външният министър Надежда Михайлова крият дълги месеци от българските журналисти изобщо, че има арестувани и обвинени български лекари. Няколко месеца по-късно след като близки и роднини на арестуваните лекари раздухват скандала, става ясно, че са знаели и са могли да ги освободят. Безхаберието, което проявяват през 2001 година и факта, че самите те се изказват, че са били виновни и лично Костов имал такава информация, струват на България около 300 млн долара. Това е дълга, който Кадафи отказва да плати в замяна на невинността на българските медици.
Управлението на Иван Костов е много спорно и се характеризира с доста митове. Лично той провежда най-масовата приватизация в историята на България, по негово време групировките ВИС, СИК, ТИМ и Мултигруп стават от мутри в "добре" облечени бизнесмени.По неговото управление са продадени печеливши заводи на безценица, които голяма част от тях по късно са ликвидирани и продадени за скрап - авиокомпания "Балкан", "Рекорд" АД, "Лукойл", "Химимпорт", и т.н. Списъкът може да бъде продължен с десетки компании, които никога след това не разследвани.
Първи мит:Иван Костов е реформатор и проведе значими реформи
Иван Костов проведе „реформи” чрез които обогати своите съпартийци и не на последно място себе си . Увеличи данъците. Въведе около 150 лицензионни и разрешителни режима и затлачи дребния и среден бизнес, като по този начин създаде благоприятна среда за държавна корупция.
Инвеститорите не искаха и да чуят за България, освен руските. Вместо приватизация от чужди инвеститори се състоя пладнешка приватизация от вътрешни съмнителни дружества и физически лица, приближени до бившите комунисти или до Костов и СДС. Властта беше силно централизирана, за да може комисионерството на държавната администрация да се развива. Създадоха се нови монополи като НЗОК.Докторът на икономическите науки Иван Костов участвал в изготвянето на програма „Ран-Ът”, която провежда на практика чрез приватизацията, като от материални активи на България в началото на 1990г. около 133 млрд. щатски долара, които са изтъргувани в хазната влизат САМО 1.7 млрд. долара! Да припомним няколко фрапиращи примера на приватизация. МДК „Пирдоп” подарен на Юниън Миниер срещу нищожната сума от 55 млн. щатски долара ! При производството на злато, сребро, платина, електролитна мед, почивни станции на планина и море, сграден фонд и др. сумата е смешна. НХК „Нефтохим” е продаден за 106 млн. щатски долара при оценка на активите на НХК за около 3 млрд. долара. Само от скрап можеше да се вземат повече пари в пъти над цената за приватизация. БГА „Балкан” беше приватизирана за цената на един апартамент-132 000 щатски долара, а Гад Зееви приватизатора на „Балкан” е спечелил от продажби на авиопарка над 300 милиона щатски долара и осъди в Париж, България да му плати 10 млн. долара неустойки за неизпълнени клаузи по приватизационния договор.Не е истина, че валутния борд е замислен от Иван Костов, заслуга, която му се приписва. Още през 1991 година се обсъжда валутен борд в България. В началото на есента на 1996 г. Жан Виденов обяви, че „най-доброто лекарство за българската икономика е въвеждането на валутния борд (наричан тогава паричен съвет). Тогава Иван Костов се обявява, че такова нещо в българската история не е имало и че това означава отказ от национален суверенитет. Ако за реформа приемем аферата „Сапио”, това е нагъл пример за ограбване на държавата с няколко млн. щатски долара. Това е тежко длъжностно престъпление извършено с личния подпис на Иван Костов като финансов министър разрешил безмитен внос. По негово време в България има извършени около 400 знакови убийства и нито едно от тях не е разкрито. Толкова за „реформите” на Костов, те са по-скоро с вкус на криминални престъпления.
Втори мит: Иван Костов спасителят на България от хиперинфлацията
Много станаха спасителите на България?! Иван Костов даже не направи всичко да спаси реакторите на АЕЦ, а се съгласи послушно с еврочиновникът Ферхойген и сложи кръст на реакторите от малките блокове от І до ІV през ноември 1999г. Както разбрахме валутния борд не е патент на Костов и на практика започна да се прилага при служебния кабинет на Софиянски. Иван Костов даже не се опита да спаси българските медици в Либия, а си зададе въпроса: „ Ами ако са виновни?”. Костов е бил предупреден месец преди арестите от Националната разузнавателна служба.Сигурно Иван Костов е спасил туризма в България ?! Едно е ясно, че не е спасил, а спазарил „Златни пясъци” за себе си чрез своя ресторантьор Славчо Христов, който е финансирал РМД-то, което купува за 80.8 млн. долара чрез БРИБанк, която контролира.
„Спасителният” кръг за Костов- Олимп придобива: Стопанска банка, военните предприятия „Арсенал”, „Бета”, „Пима” и „Трема”, „Бороспорт”, СИБанк, „Пампорово” АД. Костов осигурява приватизацията на фармацевтичните заводи в Дупница, Разград и Троян за зетя на Георги Атанасов- Петър Терзиев и за роднина на Петър Дюлгеров членове на ЦК на БКП и Политбюро на ЦК на БКП срещу комисионна от 5 млн. долара.По-късно тези заводи са продадени на външен инвеститор.
Ето как Иван Костов и сие „спасяват” България?!
Това са само два от митовете за Командира, но са показателни за неговото минало, морал и настояще и очакващите „успеха” на т.нар. Синя коалиция, както и обикновените избиратели трябва да знаят за кого си струва да се гласува. Всеки има право на избор, аз бих добавил само следното изречение:"Вълка си козината мени, но нрава- не." Но това си е изцяло лично мое мнение.
( по материали от вестници, списания, интернет)
Оригиналът: Иван Костов - политикът с две лица
Няма коментари:
Публикуване на коментар