За едно съм съгласна с норвежкия масов убиец. Затова, че политическата коректност е калпава и не работи така както поддръжниците й я рекламират. Защото цензурата може да има успех само в тоталитарни общества и не е ефективна в Евросъюза, дори срамежливо поприкрита с ляволиберални лозунги:
"Политическата коректност е политически, културно-социологически термин, отразяващ установяването на система от рамки и правила, включително "политически коректен език", който има ограничаваща функция във връзка с етически, морални съображения, и тази задържаща и ограничаваща функция е по отношение на всяка обществена и социална изява, която би могла да касае теми от тънък характер, както и възможния и допустим обществен дебат по редица остри обществени проблеми и използваната в такива дискусии терминология."Теоретичните дискусии по темата не са продуктивни. Средностатиският еврогражданин, включително нашият, знае това. Знае например, че имаме проблем с ромите. - установилата се гетоизация със съпътстващите липса на адекватно образование (голямата част от децата, които не учат, са роми), семейно планиране (знание за методите да не се забременява и разбиране, че това е необходимо) и произлизащите от това безработица, престъпност и т.н. Средностатистическият българин знае това, но също така знае, че не може да говори за него. Може да говори само за полицейското насилие срещу роми и за това, че ги преследват - например във Франция, даже ни ги връщат.Wikipedia
Проблемът е, че средностатистическият човек не умее да формулира тези проблеми на "високо" ниво - гетоизация, социално изключване и прочие дъра-бъра ляволиберални бърбореници. А също така - и ПО-ВАЖНО! - не ги разбира. Отгоре на всичко е прав. Защото така наречената политическа коректност изключва обсъждането на проблема по същество и така го оставя само на десните популисти: "Ама моля ви се, не е признак на добър вкус да говорим за ромската престъпност,... аууу!..., к'ъв национализъм, не ви е срам!"
Това е лицемерие! Освен, че е безумно тъпо! Забраната да се говори за нещо не забранява съществуването му!
Лицемерие е, че старите страни - членки на Евросъюза не желаят да осъдят официално комунизма като мракобесна идеология и практика, равна на нацизма, прикривайки се с ляволибералното смокиново листо.
Лицемерие е, че не се говори за ромския проблем у нас. Средностатистическият българин може да говори само за полицейското насилие срещу роми и за това, че ги преследват - например във Франция, даже ни ги връщат.
Резултатът от тази щраусова политика е, че един изключително важен дебат е оставен на антисистемните популистки националистически партии (Народния фронт на Льо Пен, "Атака" у нас и сума други северноевропейски и всякъдешни). И кво следва? Забраняваме бурките, минаретата... алоу, що не забраним и съответните имена, ъммм? Кретенските решения на французите и швейцарците за бурките и минаретата уж са адекватен отговор на страховете на масите, но са тежко безсмислени - не само от същностна гледна точка, но и от съвсем прагматичния дългосрочен абсурд: "Те" вършат "черната работа" в ЕС (затова не можем да ги прогоним), но с тези темпове "те" ще станат повече от "нас". Да сте чули някой да обсъжда публично този страх? Страхът на белите християни - жители на Европа, че са заплашени от мюсюлманите?. Не, не е допустимо в "сериозната" политика и "сериозните" медии да се обсъжда това.
А масовият убиец Брейвик говори именно за тези "забранени" неща. И, мисля, че този дебат трябва да бъде приет - за мултикултурализма, за емитрацията в ЕС, за проблемите в интеграцията на мюсюлманите....
Замитането под килима на нещо, което съществува, е тъпънарско политическо решение - както най-малките деца вярват, че ако си затворят очите, лошото ще изчезне. Хитлер и нацизма не само трябва да бъдят заклеймявани, но и изучавани е обсъждани - което не може да е пълноценно без изследването на нацистката библия "Моята борба". Издават я маргинални издателства, близки до популистите-националисти. ЗАШО? Ако бях издател, ще я идсам съпроводена с професионален коментар - БЕЗ да накърнявам текста.
Ако погледнем така Брейвик, лъсва като въшка на чело, че преписва чужди мисли, отгопе на всичко неконститентно (сиреч едно не се връзва с друго). За плагиатството -- в Wikipedia
Прословутият му манифест "2083 - A European Declaration Of Independence" e боза, забъркана от уж ф4илософски и научни твърдения.; а в действителност - тъпа, скучна компилация + примитиветн роман на личността, сиреч "ай!, да ви кажа как стигнах дотук". В тозе план и Жан-Жак Русо е по-интересен. Дори Унабомбър. Нашият човек - осврен това, че пише глупости - е досаден до няма накъде.
Защо този бъркоч от тъпо разбрани класически текстове и изблик на лични комплекси е сякаш под възбрана? Вестникарските и новинарски сайтове (както и хартиените) го цитират избирателно. Политическа коректност. А фантасмагориите на Брейвик ги споделят милиони жители на ЕС. Това, че не си го признаваме, не го променя.
С идеите, въплътени в текстове, трябва да общуваме на полето на свободните дебати. Да спорим с нацистите, позовавйки се И на "Моята борба". Да осмисляме Брейвик, обсъждайки И манифеста му. Невъзможно е да се спре разпространението на такива текстове. Въпросът е какво да правим с тях. А това не се решава със забрани.
Заради всичко това давам манифеста му, защото той трябва да се обсъжда, за да може да дискутира с него, да бъде демистифициран като идеологическа библия. Защото освен нескопосна компилация, граничеща с плагиатството, е и безумно скучен.
Директно сваляне - http://www.megaupload.com/?d=IDIORAYY
Торент в Piratebay: - http://thepiratebay.org/torrent/6560898/2083_A_European_Declaration_of_Independence
С враждебните на демокрацията идеологии трябва да се воюва демократично. Няма по-голяма заплаха за демокрацията от забраната на мисълта и словото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар