Това не е Багдад!

... изстрели, бомби, роти жандармерия в боен ред, ранени, горящи коли и бензиностанции, експлозии ... оставям ви сами да откриете за кой град в коя държава става дума. Жокер: Това не е Багдад!

Nuit de violence à Villiers-le-Bel
Uploaded by rue89

Забравената поезия. ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

Уилям Бътлър Йейтс

Развива се, развърта се спиралата -
соколът вече губи соколаря.
Оста не стяга. Всичко се разпада.
Анархия се плисва над земята.
Плющи кръвта и дето поглед стига,
обрядът на невинността се дави.
Не вярват в нищо най-добрите. Злите пък
са пълни с целеустремена страст.

Злобната черна пешка и двата бели офицера

Эндшпиль на Петровке


В Колонном зале Дома союзов, в Концертном зале имени Чайковского, а потом в Ленинграде и Лондоне, в Севилье и других многочисленных городах, где они сражались за шахматной доской, никто не мешал им встречаться. Напротив, мир ждал этих встреч затаив дыхание. Навсегда запомнился прерванный матч в Москве, когда "долгоиграющий проигрыватель", как тогда называли Гарри, вдруг начал обыгрывать Карпова и довел счет до 3:5. Навеки впечатались в память вскинутые вверх руки 13-го чемпиона в тот самый миг, когда Карпов сдался в последней партии нового матча и Каспаров отнял у него шахматную корону.

Тогда они, наверное, ненавидели друг друга. Чувство это было одновременно личным и общественным. Анатолий Карпов олицетворял советскую власть, осточертевшую в те годы до такой степени, что в его предыдущих матчах с Виктором Корчным наша интеллигенция повально болела за "претендента", чье имя даже не упоминалось в газетах. Позже эстафету перехватил Каспаров. Правда, он числился нашим, советским, даже членом КПСС, к тому же, как все знали, пользовался личной поддержкой всесильного азербайджанского царя Гейдара Алиева, но все равно казался и был диссидентом.

Бедный Анатолий Евгеньевич, сильно зацелованный лично дорогим Леонидом Ильичем, символизировал бред уходящей эпохи. Гарри Кимович воплощал в себе будущее свободной России. Карпов играл, как тогда казалось, в холодные, технически безупречные шахматы. Каспаров был горяч, начинал свои фантастические комбинации порой еще в дебюте, его безумно смелые жертвы создавали на доске хаос, в котором мог разобраться только он сам. При посильной помощи обреченного на проигрыш партнера.

Игрок в России больше чем игрок. С Карповым мы расставались как с проклятым прошлым. Каспарова принимали как радостное настоящее, сулившее в будущем бесконечное счастье. Его шахматный гений проецировался на великую страну, которая при таком чемпионе уже не могла быть прежней. Он казался победителем на вечные времена.

Кто бы мог тогда выдумать эту картину: двенадцатый чемпион мира желает встретиться с тринадцатым, а люди в милицейской форме говорят: нельзя. Причем о матче речи нет. Каспаров давно уже не чемпион, он даже ушел из шахмат, а постаревший Карпов стал игроком второго ряда. Да и шахматы вообще тут сбоку припека, потому что политзек Каспаров сидит в тюремной камере, а члена Общественной палаты Карпова к нему не допускают. Чтобы поддержать экс-чемпиона, экс-чемпион просит передать ему свежий номер журнала "64". Бог знает, передадут ли.

Два с лишним десятилетия после того, первого исторического матча многое видится по-другому. Доска перевернута, фигуры сброшены на пол, а эпоха политического маразма вернулась во всей красе. С тем лишь уточнением, что тогда Карпов мог лично ручаться за невыездного Корчного, чтобы ему разрешили вновь играть за границей, и из второй своей поездки тот уже в СССР не вернулся. А сегодня ручательства Анатолия Евгеньевича никто не услышит, хотя он по-прежнему возле власти, при дворе. И стоит он у приемной ГУВД со своим журнальчиком и очень аккуратно разъясняет журналистам, что политика тут не при чем, но по-человечески поддержать Каспарова считает себя обязанным.

Годы спустя на Петровке это выясняется окончательно: игры кончились, правил не существует, и уже почти все можно. Можно на заявленную встречу с Каспаровым подсылать какого-то мудозвона, чтобы тот ударил его шахматной доской. Можно, выкручивая руки великому шахматисту, втискивать его в автозак и при помощи лжесвидетелей впаивать срок за "нарушение", которого не было и быть не могло. Можно, вопреки всем законам, не допускать в камеру к Каспарову его адвоката Ольгу Михайлову и депутата Владимира Рыжкова. Можно вообще не знать, кто такой Карпов.

Вечные антагонисты, в эти дни они стали очень похожи - просто по-человечески. Каспаров мог не уходить из шахмат, продолжать зарабатывать свои миллионы и, приподняв голову от шахматной доски, с трудом вспоминать, кто такой Путин. Карпов мог, оставаясь государственным человеком, если и вспоминать о своем обидчике, который сидит в СИЗО, то разве что с хорошо скрытым злорадством. Но обиды забыты, и очень хладнокровный в жизни и в шахматах Анатолий Евгеньевич выглядит сильно обескураженным, когда его не пускают даже в приемную ГУВД. Он искренне сочувствует бывшему противнику, который изгнал его с Олимпа. "Человек попал в беду, - объясняет он корреспонденту "Свободы", - и это мне не безразлично".

Вообще говоря, как бы там ни складывались отношения между соперниками, шахматы - очень особая игра. Она учит благородству. Побеждающий силой интеллекта, мощью фантазии, способностью точно просчитать немыслимое количество вариантов, шахматист испытывает чувства, недоступные никакому другому спортсмену. Проигрывающий по тем же причинам не может ни в чем упрекать своего партнера, а если по-настоящему любит шахматы, то умеет и восхищаться игрой противника. Лишним доказательством тому служит вчерашняя невстреча Карпова с Каспаровым, как раньше служили встречи Карпова с Корчным, преодолевшими прежние обиды. Солидарность гениев сильнее политики, сильнее вождей, эту политику определяющих, сильнее маразма, которым эти вожди наполняют повседневную жизнь. Сильнее личной вражды, давно уже перечеркнутой.

Жаль только, что с такой ясностью эта простая мысль доказывается в дни трагедии. Во времена, когда обыкновенное благородство, проявленное Карповым, выглядит как подвиг, если не диссидентская акция. Когда обыкновенный митинг протеста против осатаневшей от вседозволенности власти представляется ею как вражеская вылазка, достойная ареста и заключения. Когда конца не видно этой власти маразматиков, как в застойные времена.

Впрочем, опыт Каспарова внушает некоторый оптимизм: можно проигрывать 0:5, а потом все-таки вырвать победу. Проблема лишь в том, чтобы она опять не обернулась поражением с его уникальной расстановкой фигур: победитель сидит в тюрьме, проигравшего к нему не пускают, а на телеэкране доигрывает свои предыборные игры без правил очень злобная пешка в черной водолазке, прорвавшаяся в лидеры нации. Хотя такой фигуры нет и не может быть на доске.

Илья Мильштейн

Момичета с пушки - 23

Почина Ян Смит. Белият човек в черна Африка

Ян Смит първи нарече комунистите с истинското им име - терористи. Поведе борба с тях и загуби. Богатата и просперираща Родезия беше разрушена, за да дойде на нейно място Зимбабве. Белите напуснаха страната и на тяхно място се установи корупцията, инфлацията и разрухата. С Ян Смит си тръгна и белият човек от Африка. Дали ще се завърне някога? Аз вярвам, че да.

8 април 1919 - 20 ноември 2007

Кавалер на ордена на Почетния Легион Родезия. Офицер от Кралските ВВС, летец изтребител, герой от ВСВ. Фермер. Политик. Депутат в Парламента на Южна Родезия. Министър-председател на Родезия ... Пенсионер

R.I.P.

... ти носи гордо бремето на белия човек в тежки за всички ни години:

Носете свойто бреме!
И свойте синове
във жертва принесете
на чужди богове -
сред варварски народи
с навъсени лица -
от дявол по-коварни,
по-чисти от деца.

Носете свойто бреме!
С търпение в гръдта
Гнева си обуздайте,
смирете Гордостта!
Със ясно, просто слово,
с език открит и смел
засейте чужда нива,
гонете чужда цел!

Носете свойто бреме!
На Глад и Нищета
навеки запушете
бездънните уста!
И бдете: може всичко,
на крачка от целта,
дивашкото Безумство
да срине в пепелта.

Носете свойто бреме
без позата на бог!
Трудът ви да е робски,
животът - прост и строг.
И пътят към земите
на вашите мечти
кракът ви да проправи,
кръвта да освети!

Носете свойто бреме!
И приемете в дар
вековната омраза
на роб към господар;
и ропотът на всяка
тълпа към своя вожд:
"О, по-добре в Египет,
в добрата черна нощ!..."

Носете свойто бреме!
Не чакайте мъзда!
Не крийте страх и слабост
под плаща "Свобода";
По всяко ваше дело,
въздишка, вик, въпрос
диваците ще съдят
за вас и за Христос.

Носете свойто бреме!
И сбогом, детски дни -
с безброй безплодни
лаври,
с парадни суетни...
Да съдят зрелостта ви
ударил е часът -

и ето: иде скоро
на равни вам Съдът!

/ Ръдиард Киплинг /

Емигриралите иракчани се завръщат от Дамаск в Багдат

След падането на садамовия режим, много иракчани, които са били свързани по един или друг начин с партията БААС, емигрират в съседни страни. По-голямата част от тях поемат пътя към сирийската столица Дамаск.

Сега когато ситуацията в Ирак се стабилизира и страната изживява истински икономически ренесанс, тези хора напуснали родината си започват масово да се завръщат. Те не искат да изпуснат историческия шанс да направят пари и да заживеят по-добре. Никой от тях не говори за Садам или за миналото, отнесено от вятъра дошъл от Америка. Никой не съжалява за тях.

.

Better security sees Iraqi refugees flood home

.

“In the last month, 60 per cent of the Iraqis I know have returned,” he said. “The situation has been changed completely. They all want to go back. Even my own family back in Baghdad is telling me the situation is much better.”

What if Bush wins the war after all?

.

.

The news out of Iraq keeps getting better. Bombings are down, curfew is being lifted, the US is tentatively planning to reduce troop levels.

What if this goes on? What are the political implications for 2008?

The smart view among the political cognoscenti has been that it won't matter at all. A little over a week ago I asked Charlie Cook, the political superpundit, whether, if there was a steadily improving picture out of Iraq over the next year it might start to change public impressions of President Bush and the Republicans. He was dismissive, very much of the view that opinion was firmly established and would not change even if Iraq turned into Switzerland overnight.
So I was very struck by this article of Cook's posted at the weekend. He still doesn't think the war can become an asset for Republicans, but, as he says, it could stop making their prospects worse.

I suspect public opinion may yet change on Iraq. I doubt a majority of voters will ever think the war has been a triump , but two things are distinctly possible:

1 The news gets to the point where Iraq ceases to be a drag on Bush's ratings, and if that happens it will change overall perceptions of the Bush presidency. If his approval ratings are at 45 per cent a year from now, rather than the current 35 per cent, that can't be anything other than good news for his party. (Though it still doesn't mean they'll win.)

2 A pretty strong case can be made that the surge has been a success. This is tricky for the Democrats. They fiercely opposed the surge and issued dire warnings about what would happen if it went ahead. They insisted on and tried to legislate an immediate withdrawal of US forces last spring. That doesn't look smart right now.

Внимание! MARX Operating System 4. New Version

На политическия пазар за социален софтуер се появи нова версия на MARX Operating System. Авторите на четвъртото издание ни убеждават, че са коригирали всички бъгове и са увеличили производителността. Новата система е опен сорс и всеки ляв политик може да я нагажда според моментните нужди на социалния пазар.

Исторически преглед на MARX Operating System:

MARX Operating System 1 беше въведена в експлоатация в Русия през 1917 година от Ленин и Троцки. Системата успя да загуби една вече спечелена война и да подпише Бресткия мирен договор с Германия. Създаде концлагерите, уби императорското семейство, унищожи аристокрацията, национализира земята и предприятията. Изби и умори от глад около 8 000 000 души.

MARX Operating System 2 заменя MARX Operating System 1 през 1928 година. Тя коригира някои бъгове на предходната версия и най-вече се характеризира с увеличена производителност. Успява да унищожи чрез разтрели, глад и мизерия над 30 000 000 души в СССР(между 1928 и 1956) и 60 000 0000 в Китай, където се използва до 1976 година. Особено ценна и адаптирана за МАРКС ОС 2 се оказва програмата ГУЛАГ с автори социалните програмисти Троцки, Ягода, Берия и Сталин.

MARX Operating System 3 се появява на бял свят през 1957 година след смъртта на Сталин и убийството на Берия. Системата е пренаписана и обещава нов подход с повече свобода на действие. Тя остава в експлоатация до 1989 година и се запомни с много ниска производителност, празни магазини, липса на свобода за потребителя, психиатрични болници-затвори, опашки за банани, манифестации под радиоактивен дъжд. MARX Operating System 3 получава два ъпдейта - Service Pack 1(Брежнев) и Service Pack 2(Перестройка). Service Pack 2(Перестройка) вкарва системата в краш и довежда до перманентен Error син екран на монитора.

След 1989 година MARX Operating System е деинсталирана от всички социални системи и за нея вече не се произвежда хардуер.

Съвет от специалиста:

Никога не инсталирайте в държавата си каквато и да било версия на MARX Operating System! Сорсът е бъгав. Използвайте Milton Friedman OS 2.

timber

Забравената поезия. Мефистофел за науката

Mephisto and the Student, 1828 by Julius Oldach

Из "Фауст"
...
УЧЕНИКЪТ
Аз търся я, но никой не ми казва
как стига се до щедрата й пазва.

МЕФИСТОФЕЛ
Все пак кажете по-напред:
избрахте ли си факултет?

УЧЕНИКЪТ
Не съм, но бих желал да стана
тъй с ум богат, че да обхвана
земя, небе...и как светът
е тъй голям, че чак безкраен...

МЕФИСТОФЕЛ
Тогаз поел сте верен път,
но труд той иска всеотдаен.

УЧЕНИКЪТ
О, аз ще работя за трима,
но как е тук? Все пак кажете,
дали ваканции ще има
поне през празниците лете?

МЕФИСТОФЕЛ
Пестете, момко, свойто време.
Знам, туй за младите проблем е,
но който на реда заляга,
го научава да не бяга.
Затуй мой старчески съвет е:
със курс по логика почнете.
Тя мисълта ви ще дресира,
дисциплинира и гипсира,
ще я накара тъй да стъпи
във инквизиторски калъпи,
че по-внимателно от днес
ще следва пътя си без тез
разходчици насам-натам,
най-строго запретени нам.
Тя логиката, ще ви каже,
че и неща, които даже
автоматично вършим ние -
например как човекът пие
или яде = и те дори
се вършат с ред: едно, две, три!
Мисловното ни апаратче
подобно стана на тъкач е:
совалки в него като мишки
сноват и хилядите нишки
преплитат с бързина такава,
че мисълта се изтъкава
с единствен удар, изведнъж.
А многоученият мъж
явява се и ни разкрива,
че щом са А и В такива,
то може да се изведе
какви ще бъдат C и D,
но ако други A и B са,
то щял да бъде друг процеса.
За учениците отвред
човекът е авторитет,
но лошото е, че уви,
в тъкането не им върви.
За да учат нещо живо,
те умъртвяват го грижливо,
изкормват го и имат всичко
освен духовното, едничко.
На туй явление химика
"Enchеiresis nature” вика
и сам се прави с туй за смях

УЧЕНИКЪТ
Простете, но не проумях
Съждението ви богато...

МЕФИСТОФЕЛ
Ще го постигнете, когато
Научите се как всемира
До главното се редуцира
.....
Гьоте

Промяна на климата. Глобалното затопляне реабилитира Лисенко

По-възрастните от вас сигурно знаят кой е Лисенко. Лисенко е именит съветски учен биолог-ботаник, академик, приложил марксизма в науката на СССР. Лисенко произвеждал за управляващите комунисти, политически коректна наука. Марксизмът-ленинизъм казвал, че средата е всичко, а наследствеността не е от значение … и готово! Лисенко вкарал този политически постулат в биологията и отрекъл генетиката. Той написал множество научни трудове, които дълго време никой не се осмелил да оспори, а когато това станало, съветската биология била вече изостанала от западната с 20-30 години. Съвременното тълкуване на климатичните промени ми напомнят това време. Новите лисенковци са фанатизираните зелени активисти, които стигат до там, че да искат Нюрнбергски процес за отричащите затоплянето.

В наше време, дискусията за промяната на климата буреносно набира скорост. Политиците искат да спечелят от нея и медиите им помагат, тласкайки я в посока все повече отдалечаваща я от идеала за независима и обективна наука.

Това не е ново. Да не забравяме, че началото бе поставено от Маргарет Тачър по време на конфликта ѝ с британските миньори и стигна своя трагикомичен апогей с връчването на Нобелова награда за мир на Ал Гор, за значителен научен принос в борбата с глобалното затопляне. По този начин Нобеловият комитет, който връчва наградите, загуби още малко от авторитета си - носители на престижното отличие за мир са и хора като Ясер Арафат и Шимон Перес .

И така , как политиката влияе на учените за да получи необходимите ѝ аргументи? Ще дам няколко примера с глобално затопляне и политическото му представяне във формата на просто СО2 счетоводство, напълно игнориращо комплексността на проблема, но за сметка на това политически коректно.

Как и защо се увеличава грешката в прогнозите?

На 02 февруари 2007, Intergovernmental Panel on Climate Change(IPCC) представи поредния си доклад(4AR). Резюмето на доклада включва между другото и прогнози за увеличаването на температурата от наши дни до 2100 година според различни сценарии. Ако сравним резюмето на доклада на същата организация от 2001, с това от 2007, ще установим, че интервалът за прогнозиране на температурата е увеличен на 100 години за всички сценарии. Ето:

Прогноза за 2100(референтна година 2000)

(Данните в таблицата са от резюмето на доклада IPCC за 2100 година, референция IPCC WG1 и WG2 )

Графиката сравнява данните за предполагаемия интервал на температурна вариацията в доклада от 2001 (в синьо) и тези от доклада през 2007(в червено). Ясно се вижда, че прогнозата от 2007 допуска по-голяма грешка и е по-неточна в сравнение с тази от 2001 година.

Пример: В таблицата за сценарии A1FI (в жълто), прогностичния модел за 2100 година, прави допускането, че световното население населението ще нарасне с 16% и БНП на глава от населението ще се умножи по 17, т.е увеличение от 1602%! Китаецът през 2100 година ще бъде точно толкова богат колкото американеца през 2000 година. В същото време, се предполага, че всеки човек на Земята ще „произвежда” 4 пъти повече СО2(+278%), но ако погледнем долната графика разбираме колко спекулативни са тези предположения.

Долната графиката показва, че количеството на отделян СО2 на глава от населението не се е променила през последните 30 години:

В заключение: Увеличавайки прогностичния период на 100 години, IPCC въвежда желана по-голяма грешка в предвижданията. Предишният период на прогнозите за 30 години беше проверяем в рамките на едно поколение. Двадесет годишните сега, след тридесет години биха могли да сравнят настоящите прогнози с реалната ситуация след 30 години и евентуално, ако разминаването е голямо, да поискат сметка за какво са похарчени парите, които са ги убедили да дадат за „спасяване” на планетата. Увеличавайки периода на 100 години с цената на значителна допустима грешка, в новите прогнози за 2100 година има само едно сигурно нещо – никой няма да е жив за да провери верността им и никой няма да поиска сметка на политиците.

Как да направиш от сложното просто

Става въпрос за това, че от всички фактори, които повлияват климата, политиците си избраха само един – СО2. Общата картина е далеч по-сложна и самите учени не са единодушни нито в методите за изучаването ѝ, нито с прогнозите, които се лансират в медиите. Ето как изглеждат нещата:

Всеки непредубеден, би видял веднага, че цикълът на карбона се намира в директна двупосочна връзка с климата, но съществуват още половин дузина фактори влияещи на процеса.

Например за облачността може да се каже, че в известен смисъл е и причина и следствие . Не знаем точно как облачността се променя и как точно зависи от делта Т, защото тя е с ретро активен ефект и от една страна има охлаждащ ефект( променя албедото на планетата), но от друга има затоплящ(абсорбира инфрачервената радиация от планетата).До колко са разнопосочни научните мнения за важността на различните фактори, можем да разберем и от тези три сериозни изследвания: тук David Holland Изтъква решаващото значение на слънчевата радиация, а тук MIKE LOCKWOOD
,CLAUS FROЁ HLICH и тук се твърди точно обратното: Our results show that the observed rapid rise in global mean temperatures seen after 1985 cannot be ascribed to solar variability, whichever of the mechanisms is invoked and no matter how much the solar variation is amplified.

Защо политиците си харесаха точно карбона, а не някой от другите 6? Защото е просто да се обясни на хората. Хората не слушат сложни обяснения и в първите 5 минути трябва да са разбрали за какво им се говори. СО2-счетоводството е точно такова просто и популярно обяснение. То дава причината, виновника, казва какво трябва да се направи и завършва с „Дайте парите, а ние ще се погрижим за другото”.

Странната графика на Rayner

Това е графиката на Rayner за промяната в дебелината на ледовете от филма „Неудобната истина” на Ал Гор. На нея се констатира рязка промяна в тенденцията, която започва някъде между 1976 и 1980. Гор дава обяснението: това е резултат от човешката дейност и бурните темпове на индустриално развитие след 1975 година. Това се е случило според автора на графиката(Rayner) и Гор го повтаря.

Че се е случило „нещо” няма съмнение. Или някакъв фактор е предизвикал „счупването” на правата ( това мнение застъпва Гор и според него факторът е човешката дейност) … или има промяна в методът(в начина) на отчитане на дебелината на ледената покривка. В случая се касае именно за второто. Променен е методът: 1976-1978 е началото на отчитането на промените от космоса чрез сателити. Гор мълчи за това и във филма си и в книгата си. Как изглеждат нещата всъщност? Ето така:

Авторите са Dmitry Divine и Chad Dick (Divine 2006), които събират всички налични данни за промените в ледения шелф от 1750 до 2002 година за Гренландия и Баренцево море. Ясно се вижда, че топенето започва видимо да се забелязва през 1850 година. Преди 150 години, а не преди 30 години , както Гор и Rayner се опитват да ни убедят.

Причина ли е СО2, или следствие?

Медийните климатолози и Гор твърдят, че е причина и тя е в резултат на неразумното поведение на човека. Въпреки това съществуват множество научни трудове, които доказват, че промените в климата са започнали преди индустриализацията и че СО2 следва промените на температурата:

Ясно се забелязва, че увеличаването на СО2 е в резултат на покачването на температурата, а не обратното. Т.е. първо се покачва температурата, а след това СО2. Това се потвърждава и от трудът на Stott L., A. Timmermann, R. Thunell (2007), Southern Hemisphere and deep-sea warming led deglacial atmospheric CO2 rise and Tropical warming, Science, DOI: 10.1126/science.1143791, където те пишат: Температурите на дълбоките води в океана са се увеличили с 2 градуса между 19000 и 17000 години ПХ, което изпреварва с 1000 години увеличението на атмосферния СО2 и затоплянето на повърхностните слоеве на океаните.

Какво ни чака?

Влияе ли човешката дейност на процеса? Да, но тя не е причина за промяната на климата. Можем ли ние хората, да спрем или забавим развитието на промените с настоящите технологии и социална организация на обществото? Не, не можем.

Отговорните политици знаят това, още повече, че те имат не само научни, но и други източници на информация. Очевидно, че нещо тревожно е започнало да се случва преди векове, но ние сме го разбрали съвсем наскоро.

Енергията.

1.Този, който има достъп до енергия, ще има по-голям шанс от тези, които нямат.

2. Енергията не стига за всички. Следователно след като енергията е толкова важна, но не стига за всички, трябва да осигурим за нас енергия.

Как? Има два начина:

1. Да се открият нови технологии, които да революционизират самият принцип. Това трябва да се предшества от научен пробив, който засега не се задава.

2. Ако научен пробив не ни даде решението, трябва да вземем енергията на другите. Как можем да вземем енергията на другите?

- Като направим релативно по-бедни другите големи консуматори, чрез увеличаване на цената и. Това става и в момента чрез увеличаване цените на барела и оскъпяване строителството на атомни централи.

- Като водим и печелим войни за енергия.

Точно за това ни подготвя, цялата тази медийна шумотевица. Хората в цялата си история са реагирали по един и същ начин. Когато нещо им е трябвало и не са могли да си го доставят, са се хващали за мечовете … победителите не ги съдят. Горко на победените.

Римл@нин

Момичета с пушки - 22

Червеният терорист Ернесто Че Гевара

В понеделник излезе най-новата книга на Издателска къща МаК "Истинският Че Гевара" на Умберто Фонтова. Тя представя международната икона на комунизма в съвсем различна от общоприетата светлина.В своята книга Умберто Фонтова, кубински емигрант, развенчава редица митове за „световния символ на революцията”. Заради кръвожадната му омраза към „капитализма” Фонтова нарича Че „кръстник на модерния тероризъм”. Гевара съвсем не е нежна душа и самоотвержен герой – той е яростен комунист, който не се колебае да разстреля бременна в шестия месец жена, чието единствено престъпление е, че семейството й му се противопоставя. Че също е самозван лекар, абсурдно некомпетентен партизанин и нещастен подлизурко. Обгражда се с невероятен лукс, докато се представя за „човек от народа”. Планира да хвърли атомна бомба върху Ню Йорк.

Дълго преди туристите с маркови дрехи от Челси, Манхатън и Малибу да пътешестват по пътя на Гевара в Боливия, боливийските селяни са по следите му, но не с туристически брошури за „пътеките на Че”, а с мачете, вили и въжета.
Шестстотин боливийски доброволци от селскостопанския окръг Cochabamba, създават селска милиция за борба с Гевара. Това са три пъти повече партизани, отколкото някога е имало във въстаническите отряди на Кастро и Гевара в Куба, и десет пъти повече, отколкото е съставът на боливийския отряд на Че в най-многобройния му период, включително подмамените миньори. И най-смешното от всичко е, че тези шестстотин души, които искали да сражават с Гевара, били селяни, не безработни адвокати, скучаещи студенти и уволнени преподаватели по философия.

…„Никак не е добре човек да се смее на каквото и да било свързано с Гевара, защото той изби толкова много хора- казва Феликс Родригес. Родригес, приятел на Pappy Шелтън, е офицер от ЦРУ от кубински произход, който играе ключова роля при залавянето на Гевара. „Но когато стане дума за партизанството на Че, просто не мога да не се смея. В Боливия той не успя да привлече нито един campesino в отряда си! Нито един! Бих се против Виетконг , против Освободителния фронт в Салвадор, против сандинистите и на страната на контрите в Никарагуа. Така че знам нещо за партизанската война. Всички тези движения масово набираха хора от селското население, особено контрите”.

„Че успя да привлече няколко боливийци, но с измама. Разпитах няколко от тях – продължава Родригес. Че им казал, че ако дойдат при него, после ще им уреди да заминат за Куба, Русия или Китай да учат в университети. Когато му припомнили за това, той се намръщил: ‘Куба? Русия? За какво говорите? Кой е казвал нещо такова?’ Взел автомата и рекъл: ‘Добре дошли! Вече сте партизани. И не се опитвайте да бягате, защото армията ще ви убие’. Затова имало много дезертьори в отряда. Добра работа ни свършиха те. Съобщаваха ни за местонахождението на лагера им. Считаха, че са били измамени. Възползвах се от това в разузнавателната си работа”.
В началото на май 1967 г. Гевара пише: „Селската база все още не е разработена, въпреки че е възможно чрез терор да неутрализираме някои от тях. Подкрепата им ще дойде по-късно”.

Подкрепа никога не дошла. Вместо това, самите campesinos информирали армията за координатите на отряда. Селяните били в добри отношения с боливийската армия поради очевидни причини – тя била съставена главно от campesinos, не от брадати чужденци, които им крадели добитъка. „Нямаме нито един боливиец в отряда” – написал Че Гевара, освободител на боливийските селяни.

Един месец след началото на божественото приключение, малцината боливийци в отряда на Че започват да бягат. Дезертьорите информират боливийската армия за местонахождението на лагера точно когато Таня пристига с Дебре и Бустос. Близо до град Камири тя изоставя джипа си, в който има документи, снимки, паспортът й, както и списък на псевдонимите, които използва. Джипът е открит от полицията, която го предава на разузнавателния отдел на боливийската армия. Военните разузнавачи проследили и арестували всички връзки на Че в Ла Пас (те не били много).
… Поведението му веднага след като е пленен е много показателно. „Как се казваш, младежо?” – запитал той един от войниците. „Какво красиво име за боливийски войник!” – избъбрал Че след като чул името. (30). Междувременно стрелбата продължавала. Хората му, за разлика от техния comandante, наистина се били до последния куршум. Скоро докарали ранен боливийски войник.

„Да се погрижа ли за него?” – запитал Гевара войниците, които го пленили.
„Защо? Да не си лекар?” – казал капитан Гари Прадо.
„Не, но имам някакви познания по медицина” – отговорил Че в жалък опит да спечели разположението на войниците, като признал най-сетне, че не е лекар.
„Какво ще правят с мен? – обърнал се Гевара отново към капитан Прадо. Предполагам, че няма да ме убиете. Със сигурност жив ще ви бъда по-полезен”.
Джулия Кортес, млада боливийска учителка от селото La Higuera занесла на Гевара храна в последния му ден. „Мислеше, че ще го оставят жив” – свидетелства тя. Казал й: „Ще ме отведат оттук. В техен интерес е да остана жив. За тях аз съм много ценен”.
Превод: Огнян Дъскарев
Copyrights Издателска къща МаК, София, 2007
Материалът е от блога на Калин Манолов

Забравената поезия. Фрагмент

Когато на дедите ми гласът
духа ми скръбен призове на път
и яхнал вятъра, той полети
над морска глъб и стръмни висоти,
дано не бъде въплътен в гранит,
където моят прах е бил зарит.
И моя епитафия тогаз
дано е мойто име между вас.
Не ме ли то прослави по света,
аз друга слава никаква не ща.
Чрез него аз, заспя ли вечен сън,
забравен или помнен, пак ще съм.

Байрон

Да се изхитриш така, че да фалираш само ти. Made in Bulgaria

България е единствената фалирала от източния блок

1990 година ... официалното обявяване на катастрофалното положение вече е въпрос само на дни. В началото на февруари 1990 Андрей Луканов сменя Георги Атанасов на министърпредседателския пост. В строго поверителна докладна председателите на БНБ и БВТБ Иван Драгневски и Веселин Ранков го информират, че задълженията на страната към 31 декември 1989 възлизат на 8 млрд. и 621.4 млн. валутни лева, или 10 млрд. и 656.9 млн. щатски долара. Обаче вече няма място за маневриране. През 1990 БВТБ следва да изплати задължения по различни видове кредити и лихви за почти 4 млрд. долара, а разполага с 1 млрд. долара стратегически валутен резерв. Банкерите докладват: "На международните кредитни пазари банката среща изключително сериозни и почти непреодолими трудности по договарянето на нови кредити. От ноември 1989 не е договорен нито един средносрочен финансов кредит, чрез който биха се облекчили разплащанията. Не се предлагат от западни банки и кредити за финансиране на вноса на суровини, материали и други стоки. Освободените кредитни линии след изплащане на дължимите суми или се анулират, или се намаляват, или за тях по изключение се предлагат нови лихвени условия, включващи надбавки над базисния лихвен процент. Като мотиви за въздържаността се изтъкват високата задлъжнялост на страната, сумата на която е надхвърлила критичната граница, липсата на програма и сериозни действени мерки за излизане от икономическата криза.

Тежката икономическа ситуация в страната, продължаващата й изолация от кредитните пазари, незначителните по обем валутни постъпления от износа и другите дейности, липсата на приток на нови валутни средства изправят банката пред непосилната вече задача да плаща в срок задълженията си по кредитите, а едновременно с това да посреща натиска и исканията на фирмите за нов внос на стоки."

Това е документът, в който БНБ и БВТБ предлагат на Луканов да проведе разговори с кредиторите за разсрочване на плащанията за 1990, като се преустановят плащанията:

"Остава изходът, колкото и тежък да е той за страната, за нейния международен авторитет, с всички негативни последици за икономиката като масовото преустановяване на много производства, прекратяване на вноса на стоки, блокиране на валутни постъпления от износа и налични авоари и резерви, да се направят контакти и постъпки пред кредиторите - правителствата и банките на съответните страни, за разсрочване на плащанията по кредитите на първо време за 1990. Във връзка с гореизложеното и с оглед съхраняване на част от стратегическия резерв на страната предлагаме БВТБ да преустанови плащанията по кредитите от чужбина със срокове през 1990."

Луканов прави един последен опит. Близкият до съветските кръгове последен български комунистически премиер не успява да измоли един последен кредит от 1 млрд. долара от Москва. Горбачов не е в състояние да му осигури такава сума и той си тръгва с празни ръце.

На 26 март 1990 Луканов едностранно прекратява плащанията по външния дълг и цял свят разбира, че България е напълно фалирала държава. По своя род актът е единствен в рамките на страните от източния блок. Няколко дни по-късно, на 4 април 1990 г., БКП се преименува в днешната БСП.


Какво завещава комунизмът

Емил Христов, бивш председател на Съвета по управление на икономиката към Държавния съвет, дава едни от най-точните параметри на завещанието на комунизма:

- стоков дефицит

- натрупан бюджетен дефицит и кредитна задлъжнялост на стопанските организации

- валутен дефицит

- неконтролируема емисия парични знаци

- неконтролируеми инфлационни процеси

- голям консумативен внос от второ направление

- голямо незавършено строителство

- умъртвени капитални вложения в неефективни фондове и престижни обекти

- амортизирани основни фондове в почти всички сфери на материалното производство

- липса на средства за технологични инвестиции

- реално и системно понижаване на жизненото равнище.

Зелени спекулации

От филма научаваме, че темата за климатичните промени е използвана от политиците както от дясно така и от ляво.

Края на 80те години, Маргарет Тачър отпуска голям бюджет на британските климатолози за да докажат, че въглищата са опасни (изгарянето им води до отделяне на отровни пушеци и голямо количество СО2). Това и служи за обръщане на общественото мнение и спечелване на подкрепа за затварянето на мините в Англия.

В САЩ, НАСА използва темата за да надуе бюджета си за изследвания върху затоплянето. Десетки сателити и стотици учени харчат пари в тази насока.

Така лека полека, влизаме в затворения кръг, който наблюдаваме в наши дни. Днес милиарди долари изтичат в джобовете на тези , които би трябвало да се борят в новия „апокалипсис”.

Трябва да се върнем към здравия смисъл. Имайки предвид сумите, който са в зелената игра, политическите и икономическите интереси не само на зелените лобита, но и на десни политици, трябва да се запитаме до колко предплатените научни изследвания са достоверни. Как можем да разберем, че парите ни отиват за нещо добро, когато имагинерните резултати се чакат след няколко поколения? Т.е. , всичко което се опитват да ни продадат днес Ал Гор и компания е емпирично непроверимо, което позволява пълна свобода на интерпретациите и прогнозите.