Французите успяха да раздразнят цяла Европа и то не толкова с мерките срещу циганите, а по-скоро с начина, по който лицемерно се опитаха да направят медийна амалгама от провежданото етническо експулсиране през 2010 година и критика срещу подобно етническо експулсиране през 1942. В този смисъл позицията на Франция е противоречива и не издържа на критика. Не може националсоциалистите през 1942 година да са виновни защото гонят циганите от Франция, а Саркози да е прав когато прави същото нещо през 2010 година.
От самото начало Франция се опитва да изгражда ЕС като поредна проекция на нацията си.
Тя често нарушава правилата, стане ли дума за национални интереси. Смесицата между Саркози и френската надменност вече става опасна, коментира "Дойче веле".
Единият феномен се нарича Саркози - един нестабилен президент, който не търпи да му противоречат. Другият феномен е неудовлетворената жажда за власт, с която френските правителства от десетилетия насам възприемат ЕС като играчка на собствените им интереси. И двата не са нещо ново. Но смесицата между тях се превръща постепенно в потенциална опасност. Става дума за нещо важно, какъвто е например въпросът: Прилага ли се общото европейско право и във Франция?
ЕС играе по свирката на Франция?
