петък, 28 септември 2007 г.

Забравената поезия. Ода за гръцката ваза


„Ода за гръцката ваза” от Джон Кийтс

Атинска форма! 0, непостижим овал!
Населен с герои и със деви - ваян в мрамор хоровод;
С клонаци и треви, под стъпки стръкове навели;
тих съд, пред тебе разумът е ням, не дава плод-
като пред вечността: какъв замръзнал пасторал!
Когато свърши времето ни, пътят ни обречен,
ти ще пребъдеш тук всред нова скръб и суета,
ти, спътнице на смъртните - безсмъртен идеал,
ни казваш: твойта истина - това е красота
и красотата истина е - запомни, човече!

вторник, 25 септември 2007 г.

Как да счупиш машина

Ето какво ми разказа приятел:

Веднъж на сечището, където работели яки български селяни дървосекачи, изпратили вносна машина за рязане на дърва. Селяните и подали дъска:

„Бзъъъ” – казала машината и отрязала дъската.

„Мдаааа…” – казали селяните и донесли греда.

„Вжъъъ” – казала машината и отрязала гредата.

„Яяяя …” –казали селяните и донесли … релса.

„Кръц-кръъъц” – казала машината и спряла. Счупила се.

„Оуууу …?!?” – учудили се селяните, взели пак трионите и брадвите и се върнали в гората да секат и режат на ръка.

Този анекдот на пръв поглед изглежда, че е за заслужената съдба на неуките селяни, но има и друго. Той ни показва как може да се счупи машина.

Всяка машина може да се разглежда като някаква „кутия” с вход и изход. В тази кутия протичат някакви предварително определени действия, които обработват входния материал по определен алгоритъм. Тези действия са константни и са пригодени към материала, който се подава на машината.

Каква ще бъде реакцията на машината, ако на входа и се подадат данни(материали) излизащи от спецификацията и? Трудно е да се каже, но е вероятно това да наруши алгоритъма на работа. Нарушеният алгоритъм, може да счупи, но може и да не счупи машината(релсата чупи машината, но картонът не, и двете нарушават алгоритъма).

Т.е. за да се счупи машина, трябва систематично на входа и да се подават данни(материали) излизащи от алгоритъма и все никой от тях ще я изведе от строя. Не е необходимо да се познава точно кои данни(материали) чупят машината, а просто те трябва да се сменят непрекъснато.

Умните хора защитават важните машини с помощта на входни филтри. Задачата на тези филтри е да допускат до „кутията” само данни, които алгоритъмът и може да обработи.
Ако икономическите програми са „машините”, а елитите(политически и други) са филтрите на входа, то тогава „народът” е на изхода – потребява но не управлява.

А ако искаш да счупиш „машина”, постави селяните за филтър.

понеделник, 24 септември 2007 г.

От български към косовски синдром

Ще направи ли Русия същата грешка сега с Косово, както с България по време на събитията около Съединението? Интересна статия от "Независимая газета", в която има и неточностти. Например статията ни казва, че Русия и Турция били против Съединението, но Турция не е. Доказателство за това е факта, че тя не започва война с България и българските депутати турци в Народното събрание единодушно подкрепят обединяването на България.

От български към косовски синдром
24 септември 2007 10:26 "Независимая газета"


Косовският въпрос се превърна в една от основните теми в международните отношения през последните години. Освен това той се превърна в неизчерпаем източник на противоречия между Русия и Запада.

Струва си да отбележим, че в рамките на преговорите по косовския проблем, Русия изглежда повече просръбски ориентирана от самите сърби. За сърбите, изглежда, Косово е по-скоро тема за упражнения по вътрешнополитическа риторика. При това нито Русия, нито Сърбия предлагат условия, които биха решили проблема по удовлетворителен за всички страни начин. А това значи,че въпросът за статута на Косово може да се реши и без тяхното участие.

Най-болезненият изход от ситуацията за Русия би бил, ако Сърбия се поддаде на натиска на Запада и приеме определени бонуси във вид на икономическа помощ от ЕС или обещание за скорошно присъединяване към общността, в замяна на съгласие с условията, наложени от САЩ. Този вариант, който би означавал пълно поражение за руската дипломация, не бива да се изключва. Най-добре ще бъде за Русия да извлече някаква изгода от противоречията си със Запада по статута на Косово.На нивото на дипломатическата риторика Русия многократно критикуваше САЩ, като ги предупреждаваше за възможни "стратегически грешки" в политиката им по отношение на Балканите. Русия по правило посочваше за пример Югославия, където "вариантът на НАТО за решение на косовската криза доведе до провокиране на албанския сепаратизъм и изправи региона пред заплахата на хронична нестабилност". На фона на многобройните "антиалбански” и "антизападни” изявления, Русия традиционно се възприемаше като "защитник на сърбите и на братята-славяни като цяло". Но дали това наистина е така?

Заедно със Запада

В началото на 90-те години н ХХ век "пасивността, немарливостта и невниманието към националните интереси" се обясняваха с липсата на опит на руската дипломация, с неопределения външнополитически курс и прозападните настроения на тогавашния руски външен министър Андрей Козирев и на президента Борис Елцин. С тези фактори се обясняваше прокарването на координираната от Запада политика по отношение на сърбите. Русия поддържаше всички решения и резолюции на САЩ и НАТО в ООН, въпреки че признаваше и критикуваше антисръбската им насоченост. Тогава тя обясняваше солидарността си със Запада със стремежа да "не се нарушава консенсуса и да се вземе предвид сложността на югославската криза". Известни са противоречивите изказвания на руските дипломати от този период.

Така например, руските политици в Москва изказваха принципната си подкрепа за сърбите, докато в Белград руската дипломация изпълняваше ролята на троянския кон на Запада. При това тя уговаряше сърбите да признаят редица "незаконни решения". В същото време във Вашингтон и Ню Йорк руските дипломати одобряваха политиката на САЩ и не се противяха на прокарването на "антисръбските резолюции". Руското външно министерство беше "категорично” против повеждането на каквито и да било операции на НАТО в постюгославското пространство. При все това при обсъждането на тези въпроси в Съвета за сигурност на ООН Русия не наложи вето на решенията на САЩ, въпреки че понякога ги бойкотираше, но това все пак означаваше одобрението им. По такъв начин Русия привидно беше просръбска, а в Съвета за сигурност на ООН и в различните формати за преговори (пример за това е Контактната група) беше напълно солидарна със Запада, като държава, "разбираща значението на съгласието между международните посредници".

Дипломацията на Примаков и Иванов по отношение на Балканите, всъщност, продължи политиката от първата половина на 90-те години. Властите и средствата за масова информация в Русия яростно критикуваха политиката на САЩ по отношение на Белград, но някак си никой не задаваше въпроса, защо Русия е участвалата в приемането през Съвета за сигурност на ООН на "антисръбски” резолюции ? При това в Белград руските представители нерядко критикуваха действията на САЩ, политиката на които по много естествен начин бе базирана на приетите (в това число и от Русия) резолюции. Всичко това може да изглежда странно на пръв поглед. Източниците на подобна политика водят началото си от втората половина на ХIХ в., от епохата на разтърсилата Европа Източна криза.

Уроците на българската кампания

Причините за Източната криза, започнала през лятото на 1875 г. с въстание в Босна и Херцеговина, бяха процеси от вътрешно системно разлагане на Османската империя, развитие на националноосвободителната борба на балканските-славянски народи, намиращи на под властта на турците и изостряне на съперничеството между великите държави за влияние над Балканите. През пролетта на 1876 г. започна въстание и в България, което скоро е било жестоко потушено. Последвалото поражение на Сърбия предизвика изблик на славянска солидарност в руското общество. Царското правителство, отначало избягвало въвличане в конфликт с Турция, през април 1877 г. й обявява война. В средата на юли руските войски преминават Дунав и стъпват на територията на България. На освободените български заеми се създава местна гражданска администрация. В резултат на подписване на Санстефанския договор през февруари 1878 г. България, в която частично е влязла Македония, получава "полунезависимост, ставайки княжество, васално на Турция, която е трябвало да изтегли войската си и да се радва на данък. 250 хил. българи подписват обръщение до император Александър ІІ с благодарност към руския народ за освобождението от 500-годишното османско иго.

Освобождавайки България, Русия е разчитала да установи своето влияние в тази страна, която е своеобразно сърце на Балканите. Руските генерали Г. Енрот и А. Каулбарс са били назначени за военни министри, а Л. Соболев е станал министър-председател и министър на вътрешните работи. Но в средата на 80-те години отношенията между избрания за българското княжество принц Александър Батенберг и Санкт Петербург забележимо са се влошили. Избухналото в столицата на Източна Румелия Пловдив народно въстание е довело да обединение с Княжество България под властта на Александър Батенберг. Царското правителство рязко се обявило срещу това, не желаейки обединение на българите под скиптъра на княз Александър и предполагайки, че единна България няма да стане плацдарм на Русия на Балканите, а враждебна сила. Създава се парадоксална ситуация: противници на обединението на България са били само Турция и Русия.Русия не успя да удържи от зоната на своето влияние в България. Русия не можа да намери опора в наново образуваните балкански държави, които й бяха до голяма степен задължени за това. И въпреки че Санкт Петербург много разчиташе на "благодарността” на освободените народи и нови балкански държави, изостаналата в икономическо и техническо отношение Русия не е могла ниши да им предложи и да конкурира Запада. България и Сърбия попаднаха под влиянието на австро-унгарския капитал, което доведе и до политическо доминиране на Балканите на Австро-Унгарската империя.

Прагматичната дипломация

"Българският провал" подтикна руската политика към прагматизъм. Русия разбра, че да очаква "благодарност” при липсата на икономически възможности е безперспективно. Т.е. Русия вече не е можела да разчита на стратегически отношения с балканските славяни. В Санкт Петербург са осъзнали, че те, апелирайки към панславянските чувства към Русия, се стремят само да я противопоставят на Турция и/или Запада, обезпечавайки си възможност за маневри за игра противоречия и търг със Запада, опасяващ се от разширяване на руското влияние. В този смисъл трябва да се отбележи, че подкрепата на Русия за арменците (християни) в Османската империя не е прераснала в подкрепа на идеята за създаване там на арменска държава. За Русия като традиционен "играч-тежка категория" на сцената на международната политика стратегически характер са можели да имат отношенията с само с равни по статут. Но, имайки в запас някои исторически "славянски” козове, руската дипломация започна да търгува с "отстъпка” от страна на Запада за Балканите.

Москва не е можела да не разбира, че Милошевич е мечтал само за разпалване на руско-американски противоречия и не е трябвало да се приема сериозно неговото изявление за стратегическо партньорство между Белград и Москва (и Минск), все пак и в съветски времена Белград умело лавираше между Запада и Изтока. Очевидно е също, че Белград не е можел да конкурира със Запада от гледна точка на привлекателност за Русия. Затова Русия, не позволявайки да бъде използвана в отношенията със Запада, сама използваше Белград в своите отношения с него. Сложно е да се определи цена за това, но едва ли Русия би гласувала в НАТО проамерикански и би уговаряла Милошевич да капитулира безкористно. Изглежда странно, че, имайки толкова богат опит в политиката на Балканите, руската дипломация упорито противодейства на решението на вече фактически решения въпрос, лишавайки се от възможност да оказва влияние на косовските власти, които са заинтересовани от постигането на компромис между великите държави. А все пак Русия би могла да уговори определени условия за участие на руски капитал в икономиката на Косово, която има немалко значение за осъществяваната от руските компании експанзия на Балканите.

Нодар Мосаки – ст. н. с. - РАН

След Шрьодер ... и Ширак на заплата в ГАЗПРОМ



Бившият президент на Франция Жак Ширак и бившият германски канцлер Герхард Шрьодер пристигнаха вчера в Сочи по покана на президента Владимир Путин, съобщи пресслужбата на Кремъл. Шрьодер ще ръководи събранието на акционерите на германско-руския консорциум "Северен поток" за строежа на газопровод под Балтийско море.

Тия двамата дали преди да се кланят на Путин , не са ли били на хранилката на КГБ? Нещо много се изнервиха напоследък. Дали пък не е заради това:

Миналата седмица Европейската комисия обяви дългоочакваната стратегия за либерализация на енергийния сектор. Най-много реакции предизвика предвижданото разделяне на производството и енергоподаването от преносните мрежи, или т.нар. принцип на разделяне на собствеността. Анализатори видяха в него "шамар" за руския гигант "Газпром", тъй като принципът на практика забранява на доставчика да купува и преносните мрежи. По този въпрос представител на "Дневник" разговаря с автора на стратегията еврокомисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс.
  • Според вашето предложение външни инвеститори няма да могат да придобиват контрол над мрежи за пренос на газ и ток в ЕС, освен ако няма договор между съюза и държавата, от която е компанията. Как ще повлияе това на съществуващите енергийни договори на страните членки?
- В момента няма договори между страна членка и външни страни относно достъп до мрежите за пренос на енергия. Знаем, че някои страни от ЕС обмислят подобни договори, но смятаме, че за всички ще е по-добре да има общ европейски подход, вместо двустранен. Но сега няма договори, които са в разрез с предложението ни....
  • Вчера от "Газпром" казаха, че енергийната ви стратегия ще има ефект върху сигурността на доставките и цените в Европа. Притеснявате ли се от евентуални спънки в доставките или поскъпване на газа? И какво ще предприемете, за да не се случи това?
- "Газпром" казаха също, че тепърва ще проучват предложението ни. Не се притеснявам за нарушения в доставките. От компанията посочиха, че ако условията, които предлагаме в ЕС, не са им изгодни, ще търсят и други пазари. Не можем да изключим тази възможност, но не се притеснявам, защото нашият пазар е добър и имаме и други доставчици. Но същевременно наистина вярвам, че тези изказвания са само думи на предпазливост. "Газпром" трябва да се запознае с текста, да го обсъдят с нас. Не виждам никакви реални заплахи за доставките. "Газпром" е важен доставчик на европейския пазар и съм уверен, че ще преодолеем взаимните опасения. Нека да сме честни, такива винаги има например, че "Газпром" ще завладее пазара. Но сега ние поставяме този проблем на масата за преговори нека да го обсъдим и решим. По мое мнение, колкото повече правна яснота има, толкова по-добре за нас, толкова по-добре и за "Газпром".
  • Независимо дали ни харесва или не, в момента ЕС не може без външни газови доставки. И доколкото преговорите ще се водят с тези, от които зависим, това не отслабва ли позицията на Европа автоматично?
- Не, точно обратното укрепва я. Човек преговаря за нещата, които иска да купи. Ние искаме да купуваме руски газ, затова искаме да преговаряме. Когато отида с парите си да купя хляб, продавачът не може да ми заяви, че за сметка на хляба, който ще ми продаде, иска да се нанесе в дома ми, защото така му харесва. Нещо такова прави "Газпром", а нещата трябва да са отделни. Газовите компании трябва да се съсредоточат да произвеждат и продават газ. Инфраструктурата е нещо друго, тя е изключително важна и не може в едни и същи преговори да се смесват производството и доставките. Искаме да разделим тази две неща. А ако някоя компания каже, че не иска да продава при тези условия - е, ще бъде тъжно, но тогава ще отидем при друг продавач, който ще играе по правилата. Такива неща се случват, нито една стока не е незаменима. Ето, ядрената енергетика е тук можем да строим централи, възобновяемите източници са тук можем да инвестираме в тях или в чисти въглища....

неделя, 23 септември 2007 г.

1944-1945 Войниците II. Armageddon The Battle For Germany 1944-1945

Част I
Част II
Част III

Яростта на завоевателите се увеличила, когато те за пръв път виждат колко богато живеят немците. „Техните градове и села в сравнение с нашите, изглеждаха като земен рай – казва лейтенант Генадий Клеменко – Всичко беше така уредено. Не мога да разбера, защо те ни нападнаха през 1941 и така се отнасяха с нас?”

На сталинските войници се е препоръчвало да водят „списъци на възмездието”, записвайки данните от немските зверства и да описват личния си принос в „уреждане сметките” с врага. Политкомисарите по този повод провеждали „митинги на възмездието”.

Сталин въобще не се е интересувал колко хора ще загинат за да му донесат победата и успешните атаки на пехотата и танковете му, били по-скоро резултат от жертвата и саможертвата на войниците, отколкото на хитроумна тактика или предвидливост.

Десетки „тридесет и четворки” настъпвали в линия едва ли не борд до борд. Немците унищожавали 4-5 танка, но на тяхно място се появявали нови. Зад тях на вълни вървяла пехотата. Както си спомня един немски войник: „Вие просто не можете да си представите – те вървяха и вървяха, тяхната пехота буквално се хвърляше на нашите танкове, тичайки , с викове,, даже тогава когато пред нашите окопи се образуваха планини от трупове. Възможно ли е някой да спре такива хора?”

Числата на съветските загуби и до ден днешен са предмет на противоестествена гордост за много ветерани. „Разбира се, в съветската армия с пренебрежение се отнасяха към човешкия живот – отбелязва артилеристът Владимир Гормин – Никой не знаеше колко хора загиват, а това и никого не вълнуваше.”

Генералите хвърляли своите ударни армии в челни атаки, без да се интересуват от противниковите контраатаки и без да се страхуват от обкръжение. „Немците ги отрязваха от тила, седмици оставаха в обкръжение, свършваше им горивото, храната, боеприпасите –казва руски офицер – Но те бяха длъжни да пробият!”

Руснаците били безпощадни в ръкопашен бой и особено страшен противник през нощта. Прерязвали гърлото на немските часови и след това оставяли изкормените трупове за назидание на другарите им.

Изключителната храброст и упорство на червеноармейците, се съчетавали с крайна недисциплинираност и чудовищно пиянство: пиенето на водка било единствено, което помагало да понасят фронтовите несгоди. Даже неуморимите заградителни команди и наказателни взводове не успявали да удържат войниците от ексцесии, често смъртно опасни.

Когато войниците от една бригада, пленили цистерна с чист спирт, те открили по нея огън и когато спиртът текнал от стотиците дупки, те налягали под струята за да пият. Много от тях се напили до безпаметност и за тяхно нещастие точно тогава немците тръгнали в контраатака …

Трима войници опитвайки се да направят подобно нещо с една огромна бъчва в една унгарска изба, просто се удавили във виното.

Безразсъдността на съветските войници зад волана се е превърнала в легенда. Транспортната служба към тила поставяла табели „Намали или ще загинеш”, но шофьорите игнорирали това предупреждение – и наистина загивали.

Владимир Гордин веднъж видял как три камиона от автоколона един след друг падат в пропастта. Разбира се, не всички съветски войници били глупаци или герои.

В първия си бой, 17 годишният Анатолий Осминов треперел когато по бронята на танка му се изсипала градушка от куршуми. Той признава, че се е подмокрил от страх и това се случва на много войници от всички фронтове: „ В последствие свикваш с опасността, както свикваш да убиваш – разказва той – В началото си мислех: Как бих могъл да убия човек? Но след това разбрах; или ти ще го убиеш или теб ще убият.”

Римл@нин

1944-1945 Войниците. Armageddon The Battle For Germany 1944-1945

Част I

В самите руснаци, зверствата на Червената армия в Източна Прусия, предизвикват неловкост. Авторите на написаната от Москва официална военна история на така наречената „Велика Отечествена Война”, обикновено са много въздържани по тези въпроси, но все пак признават: „ Не всички съветски войници правилно са разбирали как трябва да се държат в Германия. В първите дни на боевете в И. Прусия са се наблюдавали отделни нарушения на правилното поведение”.

Ненавистта на руските войници се увеличавала след освобождаването на районите окупирани от немците. С очите си виждали истинска пустиня – реколтата унищожена до корен, животните избити, милиони домове изгорени, болшинството от населението избито или отведено в робство.

Редникът от съветската армия Витолд Кубашевски си спомня , как войниците от неговия взвод откриват в току що освободено село, че от обора на една от къщите се носи трупна миризма. Влизайки вътре, откриват, че помещението е напълнено с труповете на избити селяни.

Още по-ужасни картини очакват съветските войници в германските концлагери. В Майданек на територията на Полша те откриват останките на 200 000 изгорени хора.

Непосредствените контакти с вражеските войници, само наливали масло в огъня. Немците се държали нагло и самоуверено. В полевата болница, където работел военният лекар Николай Сенкевич, една група от немски военнопленници отказва да отговаря на разпита: „Ние просто ги отведохме на 100 метра в страни и ги разстреляхме”.

Болшинството от предалите се немци, така и никога не видели военнопленнически лагер. „Ние убивахме пленниците просто така – казва капитан Василий Крилов – Ако на войник му заповядваха да закара пленник в тила, най-често го убиваха при опит за бягство”.

Витолд Кубашевски си спомня, колко непоносимо е било за него да разстрелва пленниците и как се старал да не ги гледа в очите. Но както и всички, той стрелял, изпълнявайки заповед. „Във войната има едно правило – отиваш в бой, виждаш врага и врагът за теб не е човек – си спомня сержант Николай Тимошенко и добавя – Ако вдигнеш ръце, ти не се спасяваш”.

Особено отвращение на руснаците, предизвиквали претенции те на немците, че принадлежат към висша раса. „Те напълно са лишени от срам – казва съветският кореспондент Алексей Сурков – За да се измият, се събличат на голо пред жените. Те пърдят в столовата по време на храна. Какво си въобразяват, че са си в къщи ли?”