четвъртък, 15 март 2007 г.

Френската съпротива е била всъщност руско-британска.



30 000 съветски войници, пленници във Франция през ВСВ, са били във Съпротивата и партизанските отряди. Знаехте ли този малко известен факт? Аз не. Ако прибавим към тях и многобройните британски диверсионни групи, действали в страната под командването на отдела за континентални операции, ами че то за "смелите" франсета нищо не остана. Каква "френска" съпротива е това. Във филма , който съм дал ( Благодарско на Щиpлиц(щaндapтeнфюpepSS) от Клуб Политика на Дир.бг) има доста интересни неща.

Например един ветеран казва, че когато е имало наистина бойна работа да се свърши са отивали руснаците, които значително са повишили нивото на дисциплината при франсетата - разбирайте, играла е руска офицерска нагайка по меките и бели френски задници. :-). Руските бойни партизански части дефакто освобождават и Бордо. Всичко това е много, много малко познато във Франция където темата се отразява слабо от медиите. Историята за френската съпротива се оказва мит, а хората борили се в Съпротивата и за Франция са били основно чужденци - руснаци и британци, а американската армия ги освобождава. Какво остана тогава френското във френската "резистанс".

И това всичко е нормално и логично. Французите не са имали никаква мотивация да вървят срещу немците. Заводите им са били натоварени и работниците добре платени, френското вино, коняци и цигари са се продавали на баснословни цени, сирената и шунката им са предпочитани от немските офицери, а парфюмите буквално са се разграбвали. Висшите немски офицери са водели жените си да си шият рокли в престижните френски салони. Проституцията е процъфтявала и фрицовете са умирали да похарчат райхсмарките си в приятелския и мирен Париж.

Франция е била курорт. Тя пострадва едва по време на освобождението си от американските войски и пак там, основните разрушения са от американските бомбардировки, а не от Вермахта.

Римл@нин

вторник, 13 март 2007 г.

За хуманен неоимпериализъм и неоколониализъм


За мен лично нито Гардиан, нито Обзървър могат да служат като източник на сериозни анализи, трябва обаче да се признае , че някои авторски статии са с определени качества. Стимулиращи мисленето интерпретации на бившия съветник на Тони Блеар от преди 4 години. Верни, много, верни неща , без съмнение резултат от англосаксонски прагматизъм и кураж да се сложи пръст в раната.

Написаното ме накара да си задам въпроса ... този хуманен неоимпериализъм и неоколониализъм, така фанатично и не аргументирано атакуван от европейските социалисти и всичките им производни антиглобалисти, алтерглобалисти, зелени, комунисти, националсоциалисти... не е ли точно това, което се случва в Косово под шапката на европейския социализъм ? Отново сме свидетели на поредното европейско лицемерие и манипулативно говорене на едно , а правене на съвсем друго. Същия пример имаме и с африканската европейска политика. В този смисъл статията е много поучителна и визионерска. Не е ли време да се кажат нещата такива каквито са? ... чуй ме какво говоря, за да не се учудиш след това какво ти се случва или в Рим се живее по римските закони, а в джунглата по законите на джунглата.
Впрочем България вече участва усилено в тази неоколониална политика - Косово, Афганистан, Ирак, Босна … Как само звучи , ... България провежда политика на voluntary imperialism, под ръководството на лява тройна коалиция с лидер БСП. Да му се не надяваш, за мен специално, това развитие на БСП през последните 16 години, е едно от нещата, които не съм предполагал. Какво пък толкова ... по-добре е, че съм бъркал. Социалистите в България следвайки историческата си традиция говорят едно , но вършат съвсем друго. Разбира се, правителството на БСП не навиците си. То провежда неоколониална и неоимпериалистическа политика в Европа и Ирак, участвайки в окупационните сили в Ирак и бивша Югославия, БСП става пряк реализатор на това ново хуманно-хуманитарно течение. Аз одобрявам течението , но не съм съгласен с лъжите, зад които се крият социалистите. Нещата трябва да се казват такива каквито са, а именно:


“The challenge to the postmodern world is to get used to the idea of double standards. Among ourselves, we operate on the basis of laws and open cooperative security. But when dealing with more old-fashioned kinds of states outside the postmodern continent of Europe, we need to revert to the rougher methods of an earlier era - force, pre-emptive attack, deception, whatever is necessary to deal with those who still live in the nineteenth century world of every state for itself. Among ourselves, we keep the law but when we are operating in the jungle, we must also use the laws of the jungle..."

Чрез присъединяването на България в НАТО и в ЕС, изпращайки бойни части в Ирак, Югославия и Афганистан, БСП се легитимира като хуманна пронеоимпериалистическа партия.
 

BOEING – триумфът на либералния подход.

Боинг беше зле. Нищо не вървеше както трябва, а конкурентът му Еърбъс се радваше на все по-голяма популярност. По онова време, многобройни скандали тресяха компанията. Върхът на тези истории стана симпатичния романс на Harry ( Stone CIPHER) , който беше принуден да напусне заради интимните си връзки със секретарката си. Но ако това е симпатично, то аферата с корупцията на бивши служители на Боинг, които получавали пари за да повлияят на Пентагона в избора на изпълнител за модернизирането на самолетите цистерни ... това си е чисто криминално деяние. Този подход продължи дълго. Когато Еърбъс се появи ( преди 30 години ) , Боинг за да задуши новия си конкурент предложи да купи цялата флота на Иберия и да им наеме нови самолети ... всичко това само и само Иберия да не поръча новите си самолети при конкурента ЕАДС. Така беше.

Сега вече е друго. Good planes. Fine. Boeing се завръща и още как. Индикации за това имаше още в 2005 година когато американската компания предприе програма за реструктуриране и смени цялото си ръководство. Boeing is making money, и акциите( BA ) на Боинг са на най-високото си ниво от години наред .... EADS ( Airbus Industrie ) счупиха най-ниското си ниво. Всичко това е забравено или поне така изглежда... повече и по-строг контрол, орязване на всички неефективни програми, балансиране между военното и цивилното , прекъсване на корупционните практики и the big comeback of the BOEING е налице.

Тези промени са следствие от реалистична стратегия. При проектирането на новите самолети Боиг заложи на 787. Dreamliner е среден , икономичен самолет, тих и непретенциозен и най-важното лети много надалеч. Освен това е високо технологичен, тих и икономичен. Т.е полети , които бяха възможни до сега само с Джъмбо, стават достъпни с Dreamliner с по-малко пътници на борда и могат да кацат на малки летища ... и е по-евтино. Чикаго-София, Ню Йорк –Ница без прекачване, директно с Dreamliner става възможно и рентабилно. Този самолет ще позволи на авиокомпаниите да намалят консумацията с 20%, а следователно и замърсяването.

Airbus Industrie обратното – заложиха на А380, на който му трябват усилени писти и нови стоянки и ръкави за пътниците.


Вчера борсовите индекси потвърдиха тенденцията за успеха на Боинг. Акциите му бяха лидер на Dow Jones. Причина за това станаха новите поръчки за $4 560 000К. Три големи договора бяха обявени вчера – с кувейтската компания Alafco за 12 самолета 787-8 и 6 от 737-800 ( трето поколение) , обща сума 2,26 милиарда. Изненадата , обаче , беше поръчката на 5 747-8 от руската компания Волга-Днепър за 1,4 милиарда $, с опция за още 5. И накрая, Continental Airlines поръча 5 787 за 900 милиона $.

Тази година, Боинг предвижда на плати на акционерите си по 4,75$ на акция, а оборотът на компанията да достигне 65 милиарда $. Американската компания ще достави 445 самолета за 32,5 милиарда.

Либералният подход извади Боинг от дупката. Остава и EADS ( Airbus Industrie ) да последват примера в името на конкуренцията.
еCp