Показват се публикациите с етикет Забравената поезия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Забравената поезия. Показване на всички публикации

събота, 21 февруари 2015 г.

Искат ли руснаците война? Хотят ли русские войны?

… СССР напада Украйна (1920), Грузия (1921), Полша (1923), Полша (1939), Финландия (1940), Литва, Латвия, Естония (1940), България (1944), Източен Берлин (1953), Унгария (1956), Чехословакия (1968) и Афганистан (1979), а Руската федерация напада Ингушетия(1992), Чечня (1994) и Грузия (2008), а през 2014 година за пореден път нахлу в Украйна, окупира Крим и поведе братоубийствена война в Донбас … кошмарът продължава.

17-2-thumb

Руснакът иска ли война?

не питай тази тишина,
в която братските могили
войниците са приютили.

Ти за това попитай тези,
които в цинкови ковчези
тук от земи съседски влачат
стариците да ги оплачат.

Попитай храбрите момчета,
които днес из Кремъл шетат,
с пагона си го украсяват
и сопа „мирна” там развяват.

Литовец питай и поляк –
за тях кошмарът е руснак,
попитай пролетта във Прага
как мир със сила се налага.

Унгарците попитай как
войникът руски в руски танк
из Будапеща мирно гази
от тях мира за да опази.

Ще ти отвърне побелял
финландец доста остарял
как „мирно” руската войска
там зиме драпа през снега.

И братът белорусин даже
намерил би какво да каже,
че на изгаряща цена
дари им братството Москва

когато с ордата си зла
Суворов палеше села.
Попитай техните поля –
кръв непокорна ги поля.

Попитай ти Украйна братска
защо от любовта славянска
и от прегръдката на брата
защита търси днес при НАТО.

Миролюбивият Иван
обстрелваше Афганистан
и в градове, и във села
не мир донесе, а беда.

Деца, вдовици във Чечня
руснакът иска ли война
попитай и ще чуеш сам
руснак как „миротворства” там.

Грузинец винаги щастлив
през сълзи днес ще премълчи,
че от съсед „миролюбив”
сега земята му гори

„Руснакът иска ли война?” –
от Литва питай до Китай
съсед дали един поне
ще отговори твърдо: „Не!”

Оригиналът:

събота, 20 юли 2013 г.

Забравената поезия, Полковник Стоянов от Недялко Йорданов

Жулиета, жена ми, изглежда започна да кръшка:
всяка вечер на тенис, на фитнес или на масаж.
Верно, аз напоследък живея на нейна издръжка
­ офицер от запаса след пенсионния стаж.

Жулиета е много способна, работи с компютър,
секретарка във фирма, владее английски език,
получава солидна заплата във твърда валута,
а пък аз цял живот съм живял под пагон на войник.

Тя беше момиче, ожени се рано
за мен ­ офицер в батальонния щаб.
Но вече съм о.з. полковник Стоянов ­
и духом, и тялом нищожен и слаб.

Проследих я с Москвича след нейната “Алфа Ромео”!
Една вила в Бояна с охрана на всяко кьоше!
И реших на калъп да я хвана със този Ромео,
но един ме събори, а друг ми нанесе кроше.

Аз крещях: “Рота, мирно!” и всякаква друга команда,
псувах нея и него, размахвах ръце мълчешком.
Но какво да направя пред таз охранителна банда?
И течеше кръвта от носа ми. И тръгнах кръгом.

Да! Те тържествуват. Но още е рано.
Не знаят какво ги очаква от днес.
Не падайте духом, полковник Стоянов!
Спасете поне офицерската чест.

Да, животът изсмя ми се с грубата своя гримаса!
Не ми пука, си казах тогава, за този живот.
И от кръчмата взех капитан Димитров от запаса
­ бивш сапьор и приятел от минноподривния взвод.

Вечерта пропълзяхме на четири крака, пияни.
Заредихме тротил ­ по кило на всяко кьоше,
и взривихме четворно омразната вила в Бояна
вкупом с три “Мерцедес”-а, два джипа и бяло “Порше”.

Сега във затвора ме пази охрана!
Петнайсет години, но аз съм готов!
Нахлузвай налъма, полковник Стоянов!
Цигари носи, капитан Димитров!

вторник, 9 юли 2013 г.

КЛЕТВА

80776_n

Майчице Родино свята,
моя люлчина земя,
искам, майчице пресвята,
само в теб да се кълна.

Имам рана на гърдите
от османски ятаган.
Нося белег на челото
от Врачанския балкан.

А едно бесило черно
в мойте сънища скрипти
и орел юнашка птица
над България лети.

Твойта майчина десница
все за клетва ме зове –
да съм верен, да остана
син на твойте синове.

Елка Недкова

неделя, 19 май 2013 г.

понеделник, 17 декември 2012 г.

Неделно несериозно: Бъди мой Член, любими Костов! :)

sdf

БЪДИ МОЙ ЧЛЕН

Любими, Костов пак се справи,
виж - цяла партия направи!
Как искам да съм твоя партия
и аз: на живо - не на хартия!

Ела при мен, бъди мой член,
членувай смело, мили, в мен!
Недей стоя, провесил нос -
ела и дай ми членски внос!
Редовно гледай да го плащаш,
че иначе, любими - схващаш!..

Симпатизанта на ДСБ

неделя, 22 януари 2012 г.

“Благородникът” и Дявола

Негово Царско Височество Дяволът праща покани за бал.
Учтиво те кани — съвсем е наблизо — да вземеш и ти своя дял.
Градът без название бил просто чудесен, там нямало, казват, застой.
Вълшебни пейзажи и подвизи страшни — тъй, както умей само той.
През ден — състезания, спортни рекорди; днес — с пушка, а утре — с харпун.
На лов херувими крилати улавял, понякога — царя Нептун.
Небето измерил надлъж и нашир и рояка звезди изброил.
Веднъж във триумф над небето със сръчна изкусност той даже свалил
короната звездна на Господа Бога, врага си покрил с черен срам.
Но Негово Царско Височество Дяволът е скромен — не се хвали сам.

вторник, 16 ноември 2010 г.

Голият крал

148440_1464823856233_1102594701_31052835_479332_n

Има празник в града: тръбят фанфари,
бърза, тълпи се народ –
иде кралят ни, кривоногият, старият,
гол като в баня, но горд.
Той е гледка и смешна, и жалка,
не помага високият сан.

Люшка коремът си, цял барабан,
тънки крачета — барабанни палки.
Но повтаря му цялата свита:
— Що за камзол! Колко фино ушито! –

Младичка фройлина, ангелски тъпа,
все се възторгва от сухото дупе:
— Що за изящнички панталони! –
тя умилено повтаря с поклони.

А маршалът — като луна глава плешива –
„дантели брабантски“ разхвалва живо.
Неуморна е мадригалната свита:
— Прелестно! Мило! Фино ушито! –

Помазаникът божи (иди разбери!),
както го майка родила, върви…

Мили деца, не мислете обаче,
че светът е такъв и, значи –
разните идиоти и подлеци
възвеличаваме за мъдреци,
че поети зовем епигоните кални
(и при това ги зовем „епохални“),
че пример за вярност наричаме Юда –
няма в живота подобно чудо.

Не допускайте, значи, дечица мили,
че съществуват реални сили,
дето ни карат, добре или зле,
да възхваляваме голи крале.

 

© Юлия Друнина
© Константин Павлов, превод от руски

събота, 13 март 2010 г.

Забравената поезия - Oceano nox от Виктор Юго

halifax_storm

О, колко ли матроси, о, колко капитани
потегляха щастливи към брегове мечтани
и чезнеха в простора, тревожно разлюлян!
О, тоя скръбен жребий! — един ли тук изчезна
сред бездните бездънни, един ли в нощ беззвездна
погребал е навеки Слепецът Океан!

О, колко екипажи затриха ветровете!
Че бурята жестока романа им дочете
и разпиля листата далеч, далеч оттук.
Каква по-страшна участ от гибел като тази!
Каква богата плячка за бурните талази:
един мъжете грабна, черупката им — друг.

петък, 12 февруари 2010 г.

Забравената поезия – Като в блатата от Виктор Юго

Като в блатата мрачни сред диви лесове
в една душа ли дремят различни светове:
тук, горе — сводът син разлял е по водата
лъчи и облаци, и трепкаща позлата,
а долу — в гъста тиня, заспала в мрак зелен,
влечуги черни шават сред гнилоч, смрад и тлен.

7 май 1839

Technorati Tags:

събота, 23 януари 2010 г.

Забравената поезия - Морски вятър


10012563 Плътта тъжи, уви! Изчел съм всички книги.
Навън! На път! Навън! Какво ли привлича ги
ятата между пяна незнайна и простор!
Ни старата градина, стаена в моя взор,
би спряла моето сърце, калено в щорма,
о, нощ, ни лампата самотна, с тъжна форма
над листа чист, примамващ с изконна белота,
нито жената млада с кърмаче на гръдта.
Аз тръгвам! Корабът трепти, за път се готви —
сред приказни земи ще хвърли свойте котви.

Жестоките надежди надвила е Скръбта
и за върховно сбогом ни маха с кърпа тя!
Навярно мачтите, които бури канят,
ще клюмнат и ще ги изтръгне ураганът,
без мачти, сам, без мачти, без пищни брегове…
Но чуй, сърце, как песен моряшка ни зове!

Стефан Маларме

Technorati Tags: ,

сряда, 28 януари 2009 г.

Забравената поезия: Венецианският търговец

 b8

ШЕЙЛОК

        Три хиляди дуката — добре…

БАСАНИО

        И за три месеца, господине.

ШЕЙЛОК

        Три месеца — добре…

БАСАНИО

        И както ви казах, с поръчителството на Антонио.

ШЕЙЛОК

        Антонио — добре…

БАСАНИО

        Можете ли да ми помогнете? Искате ли да ми услужите? Мога ли да зная отговора ви?

ШЕЙЛОК

        Три хиляди дуката, три месеца, поръчител — Антонио…

събота, 13 декември 2008 г.

Забравената поезия - Франсоа Вийон

Villon_illus_4

Край извора от жажда ще загина;
до огъня треперя вкочанен;
в родината си сякаш съм в чужбина;
като във пещ пламтя и съм студен;


съвсем съм гол и царски пременен;
усмихнат плача, чакам без отрада;
посрещам мъката като награда;
могъщ и слаб в един и същи час,


от радостта не чувствувам наслада,
добре приет и нежелан съм аз.
Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен;

понеделник, 1 декември 2008 г.

Забравената поезия Васелин Ханчев

2601 

Балада за бащата и сина


Както земята работели
в село деня и нощя,
тръгнали в същата рота
двамата - син и баща,.


Крачил с обоза бащата,
момъкът - с пушка в ръка.
Тъй ги повлякла войната
в свойта желязна ръка.

понеделник, 8 септември 2008 г.

Хотят ли русские войны?

17-2

Хотят ли русские войны?
Не спрашивай у тишины,
Не спрашивай у тех солдат,
В мемориалах что лежат.


Спроси у цинковых гробов,
В которых молодых сынов
С земель соседских привозили
Старухам, чтоб те слезы лили.


Спроси у бравых тех ребят,
В Кремле которые сидят,
К погонам звезды пришивая,
Дубиной «мирною» махая.


Спроси у Польши и Литвы-
Им о России снятся сны.
Спроси у пражской у весны, -
Хотят ли русские войны?


Спроси у венгров, как когда-то
На танках русские солдаты,
По Будапешту рассекали,
Вугорцев к миру «приучали».

петък, 4 юли 2008 г.

Балада за Изтока и Запада - Ръдиард Киплинг

kiplingMS2710_468x343 

 

О, Изток е Изток и Запад е Запад — и вечно

ще бъде така,

дордето за Съд над Небе и Земя Бог не

простре ръка.

Но няма ни Изток, ни Запад, ни Юг; Граница,

Род, Баща —

Застане ли Мъж срещу истински Мъж — даже

накрай света.

неделя, 1 юни 2008 г.

Забравената поезия. Айзък Азимов - О, д-р А…

12 О, д-р А…

О, д-р А…

Тука става нещо (не си отивай, а!)

Така ми се иска да го кажеш, да.

По-скоро бих умрял

Отколкото да бих желал

Да разбереш какво съм наумил.

 

Не търся евтина забава

Така че, моля те кажи какво става

И отхвърли дребнавите си страхове

Сподели своята представа!

Как за бога

Ги създаваш

Тези диви, невъзможни светове?

четвъртък, 22 май 2008 г.

Забравената поезия. Поля и гори

 

 

v18

Technorati Tags: ,

 

Линее нашто поколенье...

 

Линее нашто поколенье

навред застой, убийствен мраз;

ни топъл луч, ни вдъхновенье

не пада върху нас.

 

Къде вървим, не мислим твърде,

посока няма в наший път,

спокойно бият тесни гърди,

кога от злоба не кипът.

 

Стресни се, племе закъсняло!

Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!

След теб потомство иде цяло -

какво ще да му завещайш?

 

Ил твоят път се веч изравни?

Ил нямаш други ти съдби?

Ил нямаш ти задачи славни

и цяло бъдеще с борби?

 

Недей оставя, мили боже,

без лампа твоя свет олтар,

без химна твоето подножье,

без вяра живата си твар!

 

Недей оставя без звездица

моряка, в нощний мрак остал,

без утро мъничката птица,

народите - без идеал.

 

Януари 1883

Вазов

сряда, 7 май 2008 г.

Забравената поезия: Ирландски летец

Уилям Бътлър Йейтс

Аз зная - в облак-гроб ще вляза
и то преди да съм готов.
Едни убивам без омраза,
а други браня без любов.

В Килтартан - там ми е родът.
Килтартанци са бедни, диви.
Не ще ги нявга сполетят
по-тежки дни, ни по-щастливи.

Не влязох в бой по дълг, по мнение,
след гръмка реч или салют.
Самотен миг на упоение
ме хвърли в облачния смут.

Знам вече и съм преценил,
че утре ще съм пак прахта,
каквато и до днес съм бил.
Според живота - и смъртта.

Забравената поезия. ПА ШТА СИ ТИ?

ПА ШТА СИ ТИ?
Иван Вазов

Па шта си ти? - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
Па шта си ти? - с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец;

Па шта си ти? - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;

че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
“Тук българи са, българи от памтивека!”

Април, 1913 г.

Забравената поезия. Старият каменен кръст

СТАРИЯТ КАМЕНЕН КРЪСТ

Уилям Бътлър Йейтс

Държавникът е лек човек -
по навик шмекерува.
А журналистът с кош лъжи
главата ти надува.
Затуй си трай и остави
съседа да гласува,
рече юнакът със златната броня
под стария каменен Кръст.

Понеже двете ни епохи
се раждат сред помия,
не знаем кой е тук нещастник
и кой е късметлия.
В съюз, Безумие и Блясък
творят неразбория,
рече юнакът със златната броня
под стария каменен Кръст.