Показват се публикациите с етикет Култура. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Култура. Показване на всички публикации
неделя, 18 октомври 2015 г.
събота, 23 май 2015 г.
вторник, 7 април 2015 г.
Оживялата Византия в картините на Антоан Алберт
Това са забележителните илюстрации от сайта на френския художник Антоан Алберт, който е известен много свои реконструкции на Константинопол.
Императрица Теодора
Император Йоан II Комнин (1118—1143 г) с жена си Ирина Унгарска, дъщеря на унгарския крал Ласло Светия.
събота, 28 февруари 2015 г.
четвъртък, 8 януари 2015 г.
… и тогава Господ им изпрати Архангелите си при Чарли в Париж
Свобода не е правото да малтретираш различния от теб, а демокрацията не е оправдание за безпардонността на словесния тероризъм. Точно този вербален тероризъм се практикува вече десетки години от ултра левичарския троцкистки седмичник Чарли Е. За тях думи като морал, уважение на различния, толерантност, милосърдие не означаваха нищо. Те газеха с картинки и статии душите на хората вярващи в Бог, подиграваха им се, сочеха ги с пръст и ги третираха като малоумни идиоти. Тази оргия на обцесионелно безбожие ги тласкаше все по-близо и по-близо до развръзката, която само те не виждаха заслепени от сатанинската си омраза към Създателя.
Трябваше ли да умрат заради греховете си? Според мен не. Според мен греховете не трябва да бъдат наказвани със смърт. Господ не е нито добър, нито лош, но е справедлив и има план за всеки от нас. Никой не трябва да се опитва да променя Божия план. Те решиха, че са над него и тогава той им изпрати Архангелите си.
По-долу може да видите някои от най-отвратителни творби в историята на световната преса:
неделя, 28 декември 2014 г.
вторник, 23 декември 2014 г.
Граф А. Толстой – Киевска Русия е европейска и западна, а Московска Русия е дива, зверска и монголска
“Има две Русии. Първата Киевската е с корени в световната и отчасти в европейската култура. Идеите за доброто, честта, свободата и справедливостта, тази Русия ги разбира така както ги разбира и целия Западен свят.
А има и една друга Русия – Московската. Това е Русия от гората, монголска, дива и зверска. Тази Русия направи свой национален идеал кървавата деспотия и дивата жестокост. Тази московска Русия от най-стари временна е била, е и ще бъде пълно отрицание на всичко европейско и е ожесточен враг на Европа!”
Алексей Толстой
вторник, 8 април 2014 г.
Валсът, който Сър Антони Хопкинс написа преди 50 години
Малцина знаят, че преди да стане актьор Хопкинс планира за себе си музикална кариера. По-специално , този валс е написал преди 50 години, но го е оставил на хартия. Години по-късно , Антъни чува изпълнения на холандския цигулар Андре Рийо , свърза се по телефона с него и му предлага да изпълни неговия валс. Андре разказва за това във видеото и добавя, че подобни предложения получава непрекъснато, но този път когато чул името на композитора се съгласил веднага.
Никога не е късно да сбъднеш мечтите си, дори когато те са с 50 годишна давност.
събота, 5 април 2014 г.
Джордж Буш младши нарисува Путин
След като напусна Белия дом бившият американски президент Джордж Буш се увлече по рисуването. Изглежда има дарба защото голяма част от картините му се продават успешно с благотворителна цел.
Последната картина на Буш е портрет на Путин.
понеделник, 27 януари 2014 г.
Плашещата красота на манекените от 1930 година
Автор на това великолепие е Пиер Иманс. Като цяло, тези почти живи кукли ме плашат по някаква причина. Дали малко зловещата светлина, дали защото 10 години преди войната преди войната нещата изглеждат изглеждат вече тревожно страшни. Цялата енергия на тридесетте години е съсредоточена в това очакване на клане. Гледайки тези красавици и красавци, оставаме с впечатление, че това не са просто модни закачалки за дрехи, а механични хора, борещи се киборги, създадени в тайни лаборатории на НКВД.
събота, 25 януари 2014 г.
четвъртък, 17 октомври 2013 г.
Просякиня от Георги Райчев и за мъката българска …
Никой не беше забелязал кога придойде в града тази жена. По онова време от четирите краища на земята ни се стичаха прокудени клетници — голи, боси и гладни. Отмъстителната ръка на врага, след като изби и прокуди хората, насити свирепата си стръв в пожарища. Там погина и всичкото нейно добро: дом, имот и свои. Тя имаше синове, дъщери и внуци. Избитите погинаха, а какво станаха оцелелите — никога и от никого не чу нито дума за тях.
Съдбата я отвя отсам границата с шепа хора от онзи край. Губиха се дълги дни през гори и балкани, по задръстени пътища от една победена и разнебитена войска.
След месец скитане спряха навътре в царството в някакъв непознат малък градец. Там се заселиха. Отначало и тя като другите заживя около познати от онзи край и поминаваше криво-ляво. Работеше чужда работа: зиме — по къщите, лете — в полето. А когато се прибираше вечер дома, сядаше на къщния праг и плачеше. Тя обгръщаше с две ръце коленете си, люлееше се полека и равномерно плачеше и нареждаше на разпев. В изсушената й памет нямаше вече нищо друго освен смътен спомен за миналото и преживените страшни дни. Виждаше един далечен град и двор, обкръжен с тополи — много тополи, безброй, — а по средата бяла двуетажна къща. Изричаше имена на възрастни и най-много на деца. Тя простираше ръце напред, сякаш напипваше малките главици, и нареждаше имена, като им притуряше най-причудливи умалителни, каквито можеше да създаде в момента наболялата й душа. Зовеше ги с гальовни обръщения, напътствуваше ги, разпитваше ги за самите тях, разпитваше ги за свои и чужди. Като че ли дечицата наистина бяха около нея. Съседите я слушаха и покъртени от безмерната й скръб, също почваха да бършат насълзените си очи.
Бежанка от Георги Райчев. Ние българите за сирийските бежанци …
Когато съдим другите, да не забравяме, че и нашата нация е изживяла своите кошмари. След 1913 година стотици хиляди българи, немили недраги, под урагана на гръцкия и сръбски терор напускат родните си места за да поемат пътят на бежанеца …:
“ … Жената стоеше пред началната трамвайна спирка и гледаше света като насън. Сън тежък, страшен; сън, който, тя много добре знаеше, никога няма да се свърши.
Тя слушаше напътствията на старата жена — догде ще стигне с тази кола, где ще слезе, ще се качи пак, ще пита минувачи да й посочат болницата. Не, тя наистина внимаваше, запомваше, виждаше дори непознатите хора, които ще срещне и как ще ги попита. И все пак всичко беше сън. В паметта й се сплитаха дни, седмици, месеци; безкрайна смяна на случки, на хора и патила — от тежки по-тежки.
Назад стоеше миналото — шест месеца, — а отвъд тях — селцето им. Но като че ли шестте месеца бяха някаква тъмна пропаст, огласяна от писъци на давещи се хора, а отвъд тази пропаст се издигаше висок бряг и огряното от божи ден тихо селце. Тя имаше там дом — бедняшки, но свой дом; имаше земя, покъщнина, добитък. Но ето че дойдоха зли, чужди хора — отнеха къщата, имота и добитъка, разпиляха покъщнината. Мъжът й — млад, левент момък — падна пронизан от куршум. Останаха тя, старите и детето. Бягаха. Нощем избягаха — те и цялото село. Пътят им беше към чужда земя; не, към своя земя. Там ги чакаха еднокръвни братя, чакаше ги любов, свобода и щастие. Да, и щастие. Защо не! Най-сетне ще се забрави всичко, всичко — нали рожбата й Велко е с нея, нали е живо детенцето й, милото, клетото…
вторник, 15 октомври 2013 г.
Статуя на съветския войник изнасилвач в Гданск, Полша. Не трябва да забравяме!
Статуя на съветски войник, който изнасилва бременна германка, шокира полския град Гданск. Статуята е на полския студент Йежи Богдан Шумчик от Академията за изящни изкуства в Гданск.
Произведението изобразява войник, изнасилващ бременна германка, докато държи пистолет, опрян в главата й.
Идеята за статуята се появила, след като Шумчик прочел за около 2 милиона германки, изнасилени от съветски войници през 1944-1945 г.
Сериалът Брейкинг Бад е сравним с творбите на гения Микеланджело Буонароти
Станахме свидетели на раждането не един шедьовър. Сериалът Breaking Bad е толкова перфектен, че може да бъде съпоставен със Сикстинската капела в областта на киното. Дори Антъни Хопкинс възкликва:
“Никога не съм гледал нещо подобно. Просто брилянтно! Твоята роля като Уолтър Уайт е най-внушителното актьорско майсторството, което съм виждал за всички времена.
Каква е тази невероятна и чиста сила, която строи от всички ви по време на цялата продукция. Наистина, какво е това? Минали са пет или шест години, а продуцентите (сред които си ти), сценаристите, режисьорите, операторите, всеки един в своята област, е успял да поддържа дисциплина и контрол от началото до края и това е (простете за изтърканата дума) страхотно."
Не го пропускайте, още повече, че за да го видите не е необходимо да пътувате до Италия.
събота, 5 октомври 2013 г.
Снимки, които просто трябва да видите
Фразата " една снимка струва повече от хиляда думи " е казана от Артър Бризбейн през 1911 година . Понякога една проста картина може да каже много повече за миналото, отколкото дълги статии и хроники .
Кадрите говорят сами за себе си и често не са били оценявани в епохата, от която идват. Много години по-късно те стават култови - едва тогава когато обществеността разбере значението им в исторически контекст . Може би снимки на войните , бедността, борбата за свобода и малките чудеса от миналото ще ни помогне да научим нещо за нашето бъдеще?
Майка и син гледат облака след изпитание на ядрено оръжие близо до Лас Вегас, 1953 година.
петък, 13 септември 2013 г.
събота, 20 юли 2013 г.
Забравената поезия, Полковник Стоянов от Недялко Йорданов
Жулиета, жена ми, изглежда започна да кръшка:
всяка вечер на тенис, на фитнес или на масаж.
Верно, аз напоследък живея на нейна издръжка
офицер от запаса след пенсионния стаж.
Жулиета е много способна, работи с компютър,
секретарка във фирма, владее английски език,
получава солидна заплата във твърда валута,
а пък аз цял живот съм живял под пагон на войник.
Тя беше момиче, ожени се рано
за мен офицер в батальонния щаб.
Но вече съм о.з. полковник Стоянов
и духом, и тялом нищожен и слаб.
Проследих я с Москвича след нейната “Алфа Ромео”!
Една вила в Бояна с охрана на всяко кьоше!
И реших на калъп да я хвана със този Ромео,
но един ме събори, а друг ми нанесе кроше.
Аз крещях: “Рота, мирно!” и всякаква друга команда,
псувах нея и него, размахвах ръце мълчешком.
Но какво да направя пред таз охранителна банда?
И течеше кръвта от носа ми. И тръгнах кръгом.
Да! Те тържествуват. Но още е рано.
Не знаят какво ги очаква от днес.
Не падайте духом, полковник Стоянов!
Спасете поне офицерската чест.
Да, животът изсмя ми се с грубата своя гримаса!
Не ми пука, си казах тогава, за този живот.
И от кръчмата взех капитан Димитров от запаса
бивш сапьор и приятел от минноподривния взвод.
Вечерта пропълзяхме на четири крака, пияни.
Заредихме тротил по кило на всяко кьоше,
и взривихме четворно омразната вила в Бояна
вкупом с три “Мерцедес”-а, два джипа и бяло “Порше”.
Сега във затвора ме пази охрана!
Петнайсет години, но аз съм готов!
Нахлузвай налъма, полковник Стоянов!
Цигари носи, капитан Димитров!
вторник, 9 юли 2013 г.
Забравената поезия: БАЩИНА КЪЩА
Искам да имам бащина къща.
Скромна и бедна нека е тя,
но там да бъде мама щастлива,
моята майка—безкрайно добра!
Искам да имам свидна Родина,
слънчева, люлчина моя земя,
да ме посреща от тежка чужбина,
моята, моята свидна земя.
Няма я къщата, няма го двора
с дъхави бухнали, чудни цветя,
няма я мама да ми се радва,
че съм отново, отново дома!
Ти ми остана чиста и свята,
слънчева, люлчина моя земя,
живот залагам, за да те браня —
друго си нямам, моя земя!
Елка Недкова
КЛЕТВА
Майчице Родино свята,
моя люлчина земя,
искам, майчице пресвята,
само в теб да се кълна.
Имам рана на гърдите
от османски ятаган.
Нося белег на челото
от Врачанския балкан.
А едно бесило черно
в мойте сънища скрипти
и орел юнашка птица
над България лети.
Твойта майчина десница
все за клетва ме зове –
да съм верен, да остана
син на твойте синове.
Елка Недкова
Абонамент за:
Публикации (Atom)