Народна песен във възхвала на Дилян Мамин Пейевски

Мама на Дилиан думаше

Диляне, сине Пейевски,

защо си мама угрижен,

угрижен още замислен?

 

Ще вземеш да ми отслабнеш,

отслабнеш, че и повехнеш.

За теб живея Диляне,

Диляне, мили маминин.

Честито Рождество Христово!

Пожелаваме ви много здраве и щастие за вас и близките ви!

 Domenico Ghirlandaio (1449-1494)

Още шпиони – две непубликувани снимки на Ана Чапман

А това са майката и бащата на руската шпионка в къщата им в Зимбабве. Бащата на Ана е служил в съветското КГБ:

Нов шпионски скандал в САЩ – разкриха агента на КГБ с псевдоним “Белия” :-)

Това разбира се е шега, но както се казва във всяка шега има и малко истина ;-) .

Aтака срещу www.extremecentrepoint.com

Очевидно последните две статии силно са ядосали някого. :-)

Българският мутро-милиционерски бизнес иска да бутне валутния борд. Пречат му Дянков, Костов и Димитров

Руското “православие” – попове с картечници и чебурашки в храмовете

Но не е само това. Статиите в блога предизвикват невероятна омраза сред определени хора. Нищо. Ще продължаваме все така.

Временно http://www.extremecentrepoint.com/ е на "ремонт". Ще ви държим в течение.

Изтокът е тънка работа ...

"През 1985 г., японски бизнесмен взел решение да разшири обхватa на бизнеса си, свързан със секс индустрията. Той открива магазин, където започва продажба на използвани женски бикини, които не са добре изпрани. Тези гащи, той купува от ученички в горните класове и ги предлага на мъже сексуални фетишисти.

Странно, но този вид търговия в Япония преживява истински бум.

Цените на любовта в Хонконг - рускините са най-скъпи

В любовната индустрия руското качество е световно признато. Цената на руските момичета жрици на любовта в Хонконг е два пъти по-висока от тази на китайките. За съжаление това е една от малкото области, в които руската стока се приема без всякакви резерви от пазара.

Technorati Tags: секс,рускини

В анкета на BBC 42% считат, че Русия играе отрицателна роля в света

През 2008 година репутацията на Русия рязко е паднала. Броят на тези, които смятат, че Русия играе отрицателна роля се е увеличил с 8% от 34% на 42%. Най-голям е сривът в Еврока където рейтингът и пада от с цели 20% от 51% на 31%.

Освен това тези сондажи са провеждани преди газовата криза и спирането на доставките за ЕС. Можем да си представим какви биха били сега. Основната причина хората да не харесват Русия са войните в Кавказ и нападението срещу Грузия.

По този начин благодарение на Путин и водената от него политика Руската Федерация си оказа на пето място в класацията  на най-нехаресваните държави:

1. Иран

2. Пакистан

3. Израел

4. Северна Корея

5. Русия

Technorati Tags: Русия

Избрани статии и общи коментари

Is America's New Declinism For Real? -- Financial Times
NATO-Russia: Not Business As Usual -- World Politics Review
Does Europe Believe in International Law? -- WSJ
A Disarmed Palestinian State? -- Jerusalem Post
How to Beat Mr. Chávez -- Washington Post editorial
Hugo Chávez’s Choice -- New York Times editorial
Fantasizing About Justice For Citi's Failures -- Portfolio
GM: Death of the American Dream -- Fortune
Did Britain Just Sell Tibet? -- New York Times
China and Taiwan: A Welcome Thaw -- CS Monitor
Pyongyang Puts Politics Above Dollars -- Asia Times
Room for Asian Influence in G-20 -- Japan Times
Staggering Saudi Hypocrisy -- National Review
Kremlin's Guide to Dismissing Disobedience -- Moscow Times
China's Growing Protesters -- Wall Street Journal
Pakistani Feelers to India -- Financial Times
Brown Sets Britain Back Decades -- The Independent
Deal or No Deal in Zimbabwe? -- The Guardian

 

Technorati Tags: статии,вестници

Пазарът анти-Буш се срина

:-)

 

Economists Warn Anti-Bush Merchandise Market Close To Collapse

Technorati Tags: САЩ,Бушер,Криза

Алманах "Македония"

Добавих го за теглене в Хамбара. Заслужава си да се разгледа. Файлът е 614 Мб.

 

Technorati Tags: Алманах "Македония",download

Китайците атакуват с наноавтомати

Е, не точно нано, но микро. Снимката е от подготовката на китайските специални части за охрана на Олимпиадата. Яхнали тези двуколки приличат на съвременни улани. Кавалерията се завръща.

... а когато тя не помага, идва ред на по радикални и изпитани средства ...

Експлозивната смес от шоубизнес и дипломация

Колумбийският министър на външните работи Фернандо Арожо, протестира вчера срещу текст на една от песните на Карла Бруни(новата съпруга на френския Президент Никола Саркози).

Песента е от албума на певицата, който излиза през юли месец тази година. В нея се споменава и колумбийския кокаин: „… по-смъртоносен от афгански хероин, по-опасен от колумбийски кокаин …” . И това не е минало незабелязано в Богота: „ Изречени от съпругата на френския Президент, тези думи са много болезнени за Колумбия”, каза външният министър Арожо.

Цените на секса са под инфлационен натиск

   Инфлацията е навсякъде. Дори сексът става по-скъпо удоволствие или поне за тези, които си го плащат.

Най-евтино е в Китай, а най-скъпо в Дубай. Мъжете проститутки по принцип печелят по-малко от колежките си, но има и изключения – Будапеща и Москва.

Sweet Banana в Родезия

Много е тъжно това, което се случва в Зимбабве. Мугабе докара страната до просяшка тояга. Съвсем нормално и очаквано беше това, защото той е комунист, а комунистите както знаем завършват всяко свое дело по един начит: с икономически и политически фалит, с репресии и престъпления.

Преди доста време, имах шанса да прекарам известно време в Родезия, все още незасегната от комунистическата проказа … и сега се сетих за нещо от онези години. За песента “Sweet Banana”. Беше една от любимите песни в родезийската армия. Пееха я и бели и черни … да, да , не бъркам. В набедената за расистка държава Родезия, черни и бели родезиици заедно воюваха срещу червените терористи инфилтрирани в страната от Куба, Ангола и Замбия, … но това е друга история. Тук исках да ви пусна песента:

RAR Regimental Song

Sweet Banana

A, B, C, D, E Headquarters I will buy you a sweet banana
A, B, C, D, E Headquarters I will buy you a sweet banana

Banana, Banana, Banana, I will buy you a sweet banana

Shield spear and knobkerrie, soldiers in war and peace
In war she fights with bravery, I will buy you a sweet banana

One Two and the Depot RAR-O, I will buy you a sweet banana
One Two and the Depot RAR-O, I will buy you a sweet banana

Banana, Banana, Banana, I will buy you a sweet banana

Shield spear and knobkerrie, soldiers in war and peace
In war she fights with bravery, I will buy you a sweet banana

Rhodesia, Burma, Egypt ne Malaya takarwa tika kunda
Rhodesia, Burma, Egypt ne Malaya takarwa tika kunda

Muhondo, Muhondo, Muhondo Inorwa no kushinga
Nhowo pfumo netsvimbo ndiyo RAR-O
Muhondo ne runyararo ndichakutengera sweet banana

A, B, C, D Support Headquarters ndidzo ndichapedza hondo dzoze
A, B, C, D Support Headquarters ndidzo ndichapedza hondo dzoze

Banana, Banana, Banana ndichakutengera sweet banana

Nhowo pfomo netsvimbo ndiyo RAR-O
Muhondo ne runyararo ndichakutengera sweet banana

В „правото на силния” е силата на правото

А съществува ли въобще някакво друго право освен Правото на Силния?

На пръв поглед, изглежда, че да. Например съдията изпраща в затвора крадеца обрал безпомощната възрастна жена. Нали пенсионерката е по-слаба от крадеца? Следователно справедливостта е възтържествувала и слабият е победил.

Но наистина ли възрастната жена е била по-слабата? Тя има мощна поддръжка в лицето на съда и полицията. Крадецът такава поддръжка няма. Силният в тази ситуация е именно пенсионерката.

В такъв ред на мисли, доста смешно звучат думите „правова държава”. Независимо за каква държава говорим, правото винаги ще е на силния. Остава да се уточни кой ще е той. Най-общо казано правова държава е тази, в която писаното право е по-силно от другите. И ако трябва да сме най-близко до реалността и да персонализираме силата на правото, то стигаме до извода, че негови опекуни са юристите. От друга стана, напълно понятно е защо журналистите считат „правовата държава” за нещо, към което всяко общество трябва да се стреми. Журналистите са много по-близо до юристите, отколкото до крадеца обрал бабата. По тази причина за тях е по-изгодно да се разправят с врага си в съда, отколкото в задните дворове на кварталите. За бандита, обратното, за него е по-добре там където се цени грубата сила на мускулите, а не познаването на законите.

Разбира се във всеки конфликт побеждава винаги по-силния. По същата причина, по която бомбата пада винаги в епицентъра на взрива. Нали ако „силния” не спечели, то какъв „силен” тогава е той? Юристите и журналистите винаги печелят защото налагат „правото на силния”.

Добре, може някой да се запита, а ако създадем такава организация, такава държава, в която просто няма конфликти … тогава какво? Например както предлагат комунистите.

Не знам. Възможно е и това да стане някога. Но ето, точно при комунистите това не се получи. Не успяха да минат без лагери и бой. Дори и в ЕС една част от гражданите непрекъснато налага правото си над другата.

Как мислите, как ще постъпят с вас в Англия ако вие си решите тихичко, без на никого да пречите да си произвеждате хероин за лична употреба? Правилно отгатнахте - ще ви приберат със сила. А ако решите да попеете караоке в два часа през нощта на тихата квартална уличка в селцето до Мюнхен? Чака ви същата съдба.

Извод:

Правото на силния е тафтология. Всяко право Е право на силния. Право на слабия не съществува.

НОВИНИ | wong it!

If you enjoyed this post, please consider to leave a comment or subscribe to the feed and get future articles delivered to your feed reader.

2 Comments

ВАЖНО! Ще бъдете пренасочени към новия адрес на ЕxtremeCentrePoint!

ExtremeCentреPoint се мести на нов адрес:

http://www.extremecentrepoint.com/

Молим ви да промените фаворитите си и RSS.

Блогът запазва същия дизайн и съдържание. Трансферирани са старите теми и мнения. Сайтът ще работи под WordPress и ще има много нови възможности. Една от тях е интегрирането на музика. Това вече е направено. В дясно под познатата ви картинка на танцуващата двойка, ще намерите нашия поздрав за вас: Кашили на John Edmond. Това е малка рекомпенсация за причиненото неудобство.

Последвайте ни тук.

Неполитик на 2007 година за ExtremeCentrePoint

Генерал Дейвид Петреъс

Политик на годината за ExtremeCentrePoint

Международна политика:

1. Никола Саркози – освобождаването на българските медици, промяната във Франция, новия договор на ЕС.

2. Тони Блеър – доброволно напуснал поста първи министър на Великобритания.

3. Джордж Буш – новия закон за енергийната независимост, успеха в Ирак

4. Дора Бакояни – налагане на гръцко вето на членството на ФИРОМ в НАТО и ЕС.

5. Вацлав Клаус – критиките му срещу глобалното „затопляне”

Българска политика:

1. Бойко Борисов – победителят

2. Иван Костов – допуска възможност за следизборно управление с ГЕРБ

3. Ивайло Калфин – приемането на плана на ООН за Косово. Признаване на независимостта на Косово.

4. Красимир Каракачанов – победата на ВМРО в Пловдив. Твърда позиция по независимостта на Косово.

5. Мехмед Дикме – дръзнал да се изправи срещу Доган.

Приказка за две морета

Днес искам да ви говоря за две морета. Става дума за две случки, които са тясно свързани с две морета. Първата касае Изхода на евреите от Египет през Червеното Море. Бог беше обещал, че с „издигната мишца”, ще изведе своя народ от Египет и тази „издигната мишца”, която е метафора за силова намеса от страна на Бог, се стовари върху Египет по много драматичен начин. Жаби, въшки, вода превърната в кръв, скакалци, град и огън от небето, тъмнина. Забравям ли нещо ?

- Първородните

А да. Първородните, които бяха избити от ангела на смъртта. Това беше вече твърде много и египтяните отпратиха евреите да си ходят. Като че ли въпросът беше решен. Те си тръгваха. Завинаги. Изход-ът беше в ход и те се движеха към Обещаната Земя, за да не се върнат никога повече в Египет. Бог ги водеше. И тук става интересно. По онова време Суецкият Канал не е бил построен и е можело да се премине в Синай по суша. Бог обаче ги вкарва в едно дефиле, което има само един изход – неговия вход. Отпред е морето, а отстрани планини. Пристигайки на това място евреите с ужас разбират, че египтяните са размислили и Фараон е пратил войска по петите им. Отзад войска, отпред море. Добре, нямаше ли Боже друг начин? Друг начин, по който да ги изведеш от Египет? Защо е било нужно толкова драматично да става този Изход? Какво искаш да ни кажеш с тази твоя постъпка?

Считам, че Бог иска да ни покаже, че нашият Изход от света/Египет винаги е драматичен. Точно когато мислим, че старият ни живот на роби на греха е привършил, Египет/светът се мобилизира и се опитва да ни върне, да ни постави пак в робство. Изход-ът от ситуацията обаче не е ние да преминем по суша в Синай. Изход-ът, който Бог е приготвил е демонстрация на сила от Негова страна и демонстрация на вяра от наша. Бог нарочно ги вкара в това дефиле, с което показа модел на това какъв ще е Изход-а от света/греха/Египет за всяко божие дете. Изход-ът няма да е плавен и мирен преход, няма да е ошлайфано гладък – следващ добре позната схема и „традиция в Изход-а”, няма да е Изход, който да е безметежен и нежен, няма да е Изход, който да е продукт на орегулирано и регламентирано „справяне с греха/света” по един институционализиран начин. Не. Изходът на божиите чада от този свят е винаги драматичен. И Бог нарочно го прави така и нарочно го иска така. Иначе щеше да е по суша. А не през морето. Бог нарочно го направи да е така. За да ни остави пример и да ни говори и днес какъв е Път-я Му. Божият Път минава винаги от там, където няма човешки път. Амин. И наистина няма човешки начин, по който да се справиш с греха и Египет. Просто няма. Нужно е нещо драстично да се случи, нещо, което превръща Изход-а в Освобождение от Робство – каквото в действителност Изход-ът е !

И какво стана после? Евреите са били, както се досещате ужасно изплашени, аз помня как бях изплашен, когато излизах от матрицата на този свят. Сигурно им е идвало покорно да се върнат в Египет, само и само да останат ... „живи”. Живи роби. И аз имах такъв момент в моя личен Изход. Фараон много силно ме притисна и бях на крачка да се върна. Пред нас море, зад нас колесници. Добре, какво прави Моисей в този момент? Вика към Бога. Той е добрата част от нас, онази нова част от нас, онзи нов човек в нас, който наистина иска да бъдем ние свободни хора. Ами той вика към Бога, на самия бряг на морето. И какъв е божият отговор на викането на Моисей?

Изход 14:15
Тогава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мен? Кажи на израилтяните да вървят напред

«Защо викаш към Мен?». Ха ! А какво друго се очаква от вярващия в една толкова ужасяваща ситуация? Новият човек вътре в нас вика към Бог да ни избави, а божият отговор понякога е доста странен за нас. Защо викаш ? Защо ми се молиш? Кога Господ НЕ иска да му се молим? Ами когато е моментът просто да «вървим напред». «Кажи на израелтяните да ... вървят напред». Какво си се развикал? Какво си се уплашил? Тръгвайте напред ! ОК. Ма отпред е морето. Е да. Това е дилемата ни. Това е и пътят, който избрахме, когато Бог ни избра, за да бъдем християни – да вървим по Път, който е невъзможен за човек, защото този Път се разкрива само на вярващия, който «върви напред», Пътят се открива и разкрива, става видим и ясен, когато ти направиш първата крачка с вяра. Тогава морето се отваря. И Път се оказва, че има. Но за мнозина става така, че Пътят никога не се разкрива пред очите им, те седят и плачат и се молят и викат на брега на Червено Море, и се намират в нещо средно между робство към греха и свобода в Духа, защото никога не чуват този призив «Какво викаш? Върви напред!». И ако не е божият милостив промисъл към тези хора – грехът/египтяните да бъдат провиденчески възспирани от огнен стълб за да не ги избият – те биха били наистина лесна жертва на дявола. Въпросът е, че не можем да спрем да се движим. Морето се отваря само пред вървящите напред.

Обещах ви две случки и две морета. Втората се развива в едно по-малко море, което е голямо езеро – Галилейското. Макар и само езеро, казват, че ветровете, които внезапно могат да слязат от Ермон и от Голанските възвишения, могат за минути да го превърнат в центрофуга, някаква фуния от вълни и пяна. Случката я знаете – учениците пътуват към отсрещния бряг, към Декапол, генисаретската земя иначе казано. Разразява се буря, учениците гребат, а Исус... спи. Спи уморен. Уморен от изцеления, при които «сила излизаше от Него», уморен от проповеди, които го изцеждаха, защото не бяха просто думи, а Живот който бликаше от Него към света – и такива трябва да са истинските проповеди – изливане на душата на говорещия. Исус спеше. Учениците бяха уплашени и искам да ви кажа, че те не бяха ние. Аз и ти сигурно щяхме на 2-та минута да се паникьосаме. Аз съм се возил на платноходка в Холандия по каналите – доста стреснат бях. Не, това бяха рибари. Те бяха видели и 2 и 200 в това езеро/море. Живота си бяха прекарали в бурите му. Познаваха го. И те се изплашиха. Правете сметка за каква буря е ставало дума. Те загубиха вяра, че ще стигнат до другия бряг ! И Го събудиха. «Учителю загиваме!». Той стана, заповяда на бурята да утихне и настана голяма тишина. Познато нали? Слава на Бога. Но вижте думите Му след това ! Не им каза «Спокойно, всичко е под контрол, трябваше по рано да Ме събудите, да извикате към Мен, много се забавихте, нима не уповавате на Мен, че така си помислихте, че сами ще се справите с бурята?» Определено не. Думите Му бяха с укор – «Къде е вярата ви?» - т.е. трябваше да продължите да се движите, «да вървите напред», знаейки, че щом съм с вас на лодката, макар и безмълвен, вие ще стигнете до отвъдния бряг. Исус ги упрекна, че са се обърнали към Него по този начин – в страх, в отчаяние, в ужас, с изцъклените очи на отчаянието, с щръкналите бради на хора погледнали смъртта в очите. Той ги упрекна, че са Го събудили. В страшното изпитание Бог Исус заяви, че е трябвало просто да вярват ... и да гребат колкото сили имат – т.е. отвъд силите си, понеже е ясно, че бурята беше свръхестествена и дирижирана, така както беше дирижирано евреите да се изправят пред непрекосимото Червено Море.

Когато си изправен пред нещо, което е отвъд силите ти, какво правиш? Викаш към Бог? Молиш се в страха си? А дали Бог иска това от теб в този момент? Какво искаше да каже Исус с това «къде е вярата ви» ? Ами ето я Господи – обръщаме се към Теб за помощ – ето ни вярата ! Ха ! Очевидно има малко разминаване между нашето разбиране за вяра и Неговото в случая. Вярата за Исус в онзи момент е трябвало да се изрази в гребане, а в случая с Моисей – с ходене. Всеки може да вика, и всеки може да се моли, и всеки може в уплах да търси Бога. Не всеки може да стиска зъби, да го преживява вътрешно, да надмогне страха си, да гребе отвъд силите си в транс, в който не знаеш къде е земята и небето, давейки се в пяната на едно необикновено лудо море, не всеки може да тръгне да върви през ... море, не всеки може да чува божия глас и водителство, тогава, когато Бог е безмълвен. Не всеки.

Но трябва да ви кажа, че само така можем да пораснем.

Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе,
Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе!

Автор: cave