През 1915 година Русия е бясна на Царство България. Анти българската пропаганда се лее безспирно в руските медии и омразата към всичко българско се насажда в руското общество. За да отговори на обществените настроения, руският флот получава заповед да разруши Варна, като наказание за българите.
Ефектът върху мирното население е потресаващ. Ужасените варненци се разбягват по улиците и търсят спасение в мазетата на сградите. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие. Къщи се рушат пред очите на обезумелите и втрещени обитатели. Чуват се викове и стенания на ранените, на които никой не е в състояние да помогне.
НА 14 октомври 1915 г. (по стар стил) православните християни празнуват Петковден. Рано сутринта камбанен звън се разнася над Варна и заглъхва в мътните морски вълни. Подранили богомолци бързат да отидат на църква без да подозират, че предстои кървав ден за техния град. В същия момент крайбрежната телефонно-телеграфна служба известява щаба на бреговата охрана, че на хоризонта се забелязват силуетите на морски съдове.
Те бавно приближават Варненския залив и скоро са идентифицирани като руски военни кораби. От две седмици България и Русия са във война и началникът на Варненската отбранителна линия ген. Симеон Янков предприема спешни мерки за защита на ключовите обекти - пристанището, жп гарата, флотските помещения и др. В 7,30 часа един след друг към брега се насочват два неприятелски хидроплана. Те правят пълна обиколка на града, разузнават обстановката и пускат напосоки няколко бомби. Посрещнати са с пушечна и картечна стрелба, но без да бъдат засегнати, поемат обратен курс.
Час по-късно руската ескадра се разгръща в боен ред. Тя е в състав от 17 морски военни единици под командването на вицеадмирал Новицки. В нея се включени 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда.
Военните кораби са въоръжени предимно с мощните 305- и 203-милиметрови оръдия. С тази внушителна морска сила руският царизъм атакува Варна.
От морето се издига още един хидроплан, който изпълнява рекогносцировъчна задача. Малко след това корабите предприемат масирана бомбардировка на Варна. Първите снаряди падат в пристанището и извън града, в района на Галата и Евксиноград. Всички очакват, че ударът ще бъде насочен срещу крайбрежните укрепления и военни обекти. Вниманието на армадата е съсредоточено изключително към централната градска част и гъсто населените жилищни квартали. Единствено казармите на 8-и приморски полк са засегнати частично, но няма жертви сред военния състав. Става очевидно, че нападението е демонстрация на сила и цели да внесе смут и паника сред населението.
Бреговата артилерия отговаря със силен, но неефикасен огън, тъй като, за да избегнат минните заграждения, корабите са на повече от 8 морски мили навътре в морето. По този начин те са
извън обсега на българските батареи.
Обстрелването на града продължава един час и седем минути. Изсипващите се снаряди сеят смърт и унищожение. Ужасените варненци се разбягват по улиците и търсят спасение в мазетата на сградите. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие. Къщи се рушат пред очите на обезумелите и втрещени обитатели. Чуват се викове и стенания на ранените, на които никой не е в състояние да помогне. Изведнъж канонадата престава и ескадрата започва скоростно да се оттегля.
Заслугата за спиране на стрелбата е на две немски подводници U - 7 и U - 8.