Руски кораби и самолети бомбардират Варна на 14 октомври 1915 г. Две немски подводници U7 и U8 спасяват града от руските варвари

През 1915 година Русия е бясна на Царство България. Анти българската пропаганда се лее безспирно в руските медии и омразата към всичко българско се насажда в руското общество.  За да отговори на обществените настроения, руският флот получава заповед да разруши Варна, като наказание за българите.

Ефектът върху мирното население е потресаващ. Ужасените варненци се разбягват по улиците и търсят спасение в мазетата на сградите. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие. Къщи се рушат пред очите на обезумелите и втрещени обитатели. Чуват се викове и стенания на ранените, на които никой не е в състояние да помогне.

НА 14 октомври 1915 г. (по стар стил) православните християни празнуват Петковден. Рано сутринта камбанен звън се разнася над Варна и заглъхва в мътните морски вълни. Подранили богомолци бързат да отидат на църква без да подозират, че предстои кървав ден за техния град. В същия момент крайбрежната телефонно-телеграфна служба известява щаба на бреговата охрана, че на хоризонта се забелязват силуетите на морски съдове.

Те бавно приближават Варненския залив и скоро са идентифицирани като руски военни кораби. От две седмици България и Русия са във война и началникът на Варненската отбранителна линия ген. Симеон Янков предприема спешни мерки за защита на ключовите обекти - пристанището, жп гарата, флотските помещения и др. В 7,30 часа един след друг към брега се насочват два неприятелски хидроплана. Те правят пълна обиколка на града, разузнават обстановката и пускат напосоки няколко бомби. Посрещнати са с пушечна и картечна стрелба, но без да бъдат засегнати, поемат обратен курс.

Час по-късно руската ескадра се разгръща в боен ред. Тя е в състав от 17 морски военни единици под командването на вицеадмирал Новицки. В нея се включени 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда.

Военните кораби са въоръжени предимно с мощните 305- и 203-милиметрови оръдия. С тази внушителна морска сила руският царизъм атакува Варна.
От морето се издига още един хидроплан, който изпълнява рекогносцировъчна задача. Малко след това корабите предприемат масирана бомбардировка на Варна. Първите снаряди падат в пристанището и извън града, в района на Галата и Евксиноград. Всички очакват, че ударът ще бъде насочен срещу крайбрежните укрепления и военни обекти. Вниманието на армадата е съсредоточено изключително към централната градска част и гъсто населените жилищни квартали. Единствено казармите на 8-и приморски полк са засегнати частично, но няма жертви сред военния състав. Става очевидно, че нападението е демонстрация на сила и цели да внесе смут и паника сред населението.

Бреговата артилерия отговаря със силен, но неефикасен огън, тъй като, за да избегнат минните заграждения, корабите са на повече от 8 морски мили навътре в морето. По този начин те са
извън обсега на българските батареи.

Обстрелването на града продължава един час и седем минути. Изсипващите се снаряди сеят смърт и унищожение. Ужасените варненци се разбягват по улиците и търсят спасение в мазетата на сградите. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие. Къщи се рушат пред очите на обезумелите и втрещени обитатели. Чуват се викове и стенания на ранените, на които никой не е в състояние да помогне. Изведнъж канонадата престава и ескадрата започва скоростно да се оттегля.

Заслугата за спиране на стрелбата е на две немски подводници U - 7 и U - 8.

Искат ли руснаците война? Хотят ли русские войны?

… СССР напада Украйна (1920), Грузия (1921), Полша (1923), Полша (1939), Финландия (1940), Литва, Латвия, Естония (1940), България (1944), Източен Берлин (1953), Унгария (1956), Чехословакия (1968) и Афганистан (1979), а Руската федерация напада Ингушетия(1992), Чечня (1994) и Грузия (2008), а през 2014 година за пореден път нахлу в Украйна, окупира Крим и поведе братоубийствена война в Донбас … кошмарът продължава.

Руснакът иска ли война?

не питай тази тишина,
в която братските могили
войниците са приютили.

Ти за това попитай тези,
които в цинкови ковчези
тук от земи съседски влачат
стариците да ги оплачат.

Попитай храбрите момчета,
които днес из Кремъл шетат,
с пагона си го украсяват
и сопа „мирна” там развяват.

Литовец питай и поляк –
за тях кошмарът е руснак,
попитай пролетта във Прага
как мир със сила се налага.

Унгарците попитай как
войникът руски в руски танк
из Будапеща мирно гази
от тях мира за да опази.

Ще ти отвърне побелял
финландец доста остарял
как „мирно” руската войска
там зиме драпа през снега.

И братът белорусин даже
намерил би какво да каже,
че на изгаряща цена
дари им братството Москва

когато с ордата си зла
Суворов палеше села.
Попитай техните поля –
кръв непокорна ги поля.

Попитай ти Украйна братска
защо от любовта славянска
и от прегръдката на брата
защита търси днес при НАТО.

Миролюбивият Иван
обстрелваше Афганистан
и в градове, и във села
не мир донесе, а беда.

Деца, вдовици във Чечня
руснакът иска ли война
попитай и ще чуеш сам
руснак как „миротворства” там.

Грузинец винаги щастлив
през сълзи днес ще премълчи,
че от съсед „миролюбив”
сега земята му гори

„Руснакът иска ли война?” –
от Литва питай до Китай
съсед дали един поне
ще отговори твърдо: „Не!”

Оригиналът:

Открийте разликите. Променили ли са се московците от 1945 до 2015 година?

Германия, Берлин 1945 година – руски войник краде колело от германско момиче.

Украйна, Севастопол - руски войник заплашва с пистолет възрастен украинец.

Днес, в 12:30 часа руските терористи обстреляха с ракети жилищен квартал на украинския град Краматорск. Резилтат–3 цивилни жертви и 15 ранени

Използвали са руски системи за залпов огън  "Торнадо" .

Все повече руски семейства гласуват с краката си и търсят спокойствие в мирна България далеч от путинова Русия. Причината е липсата на перспектива и несигурността в родината им

Още едно доказателство, че не всички руснаци са зомбирани путиноиди.

В Созопол и Поморие се правят огледи от началото на януари, което не е характерно за пазара на ваканционни имоти, който по принцип е сезонно обоснован.

„По-голямата част от огледите ни са за апартаментите в Поморие, където имотите се използват целогодишно и са предназначени за постоянно отсядане, а не толкова за лятна ваканция. Профилът на клиентите не се е променил - семейства на зряла възраст, които избират страна член на ЕС, защото дори при намалелите си доходи, руските граждани от средната класа остават с по-висок стандарт от този, който има средностатистическият българин. Втората група са семейства с все още малки деца, които търсят начин да изнесат дребния си бизнес, за да живеят спокойно в България.

Бизнесът, който развиват у нас, обикновено е обслужващ самата руска общност, която е компактна и в която хората са единни, респективно работят един с друг. Проблемът на кризата в Русия не е в това, че цената на рублата пада, т.е. хората са загубили спестяванията си, защото руснаците не държат парите си в банки или в рубли. Най-важният проблем е психологически – очакването им да имат по-ниски доходи и липсата на ясна перспектива. Но това е както пречка за големи сделки, така и допълнителен стимул за преместване на семействата в друга страна.”

 Теофил Петров, Изпълнителен директор на компания Green Life

ВОЙНАТА НА РУСИЯ ПРОТИВ БЪЛГАРИЯ В ДОБРУДЖА (1916-1917г.)

Ако в ранното Средновековие Добруджа е областта, където Аспарух създава българската държава, през Първата световна война, същата тази Добруджа се оказва бойно поле, където България отстоява правото си на самостоятелно съществуване във война срещу ‘’освободителката’’ Русия. В българската история тя влиза като ‘’Добруджанската кампания на Трета Българска армия’’, представляваща  златна страница в бойната летопис на България.
Всъщност това не е двустранна война, а част от глобалния конфликт, наречен Световната война (1914-1918), номерирана впоследствие като Първа, за да се разграничи от още
по-големият глобален конфликт - Втора световна война (1939-1945).

Боевете за равна Добруджа се явяват и начин за решаването на Добруджанския въпрос, възникнал още след края на Руско-турската война (1877-1878 г.), претърпял развитие в ущърб на България по време на Балканските войни (1912 - 1913 г.) и еволюирал до възможността за разрешаване през Първата световна война.

Появата на руски войски в Добруджа през 1916г. не е случаен акт, а резултат на вековната руска политика на териториално ограбване на България чрез раздаване на нейните земи в полза на съседите й. Тези типично имперски сделки за наша сметка в българската историография обикновено се скриват. Целта е повече от ясна - създаване на изкуствен ореол на самодържавна Русия като ,,благодетел’’ и единствен защитник на поробените българи в Османската империя.

Десетилетният стремеж на българската историография да украсява и ‘’облагородява’’ руската балканска политика достига своя апогей в епохата на комунизма. Тогава руското военно присъствие на Добруджанския фронт на Българската армия през Първата световна война просто изчезва.
Ако разгледаме библиографията по въпроса изпъква унизителния за националното самочувствие на всеки българин факт, че по време на т. нар. социалистически период до 1989г. липсват сериозни научни изследвания, които да осветляват участието на България в Първата световна война в Добруджа.

Антирумънските и най-вече антируските военни действия на Българската армия през 1916-1917г. въобще не са сред любимите теми за българската историография от този период. Главната причина е възприетата от комунистическата система политика на социалистически (пролетарски) интернационализъм, деградирал до национален нихилизъм. Този последователно прокарван принцип дори изменя характера на българското участие в Първата световна война, обявена за ,,империалистическа’’ според оценките на болшевишкия вожд Ленин , които изцяло догматично се възпроизвеждат в българските учебници.

Битката за Дебалцево или нещастието да се родиш руснак. Руските варвари плащат скъпа цена – 4 танка и 300 руски войника унищожени под Углегорск

Руснаците настъпват към Дебалцево използвайки техническото си и числено превъзходство над Украинската армия въоръжена с оръжие от седемдесетте години. Въпреки това, украинските бойци принуждават руските варвари да плащат скъпа цена. Руската Четвърта танкова бригада напредва, но оставя след себе си 300 трупа и унищожена техника. Още 300 руски майки ще плачат над цинковите ковчези на синовете си.

Ето какво казва руският терорист Александр Жучковский: "Я очень радуюсь нашим успехам в р-не Дебальцево. Но настроение сейчас мрачное. Несем огромные потери. Очень многих бойцов в Песках-Авдеевке потеряли, но в результате даже отошли от занятых ранее позиций. “

Снимка, 4 унищожени руски танка заедно с екипажите им.

… и тогава Господ им изпрати Архангелите си при Чарли в Париж

Свобода не е правото да малтретираш различния от теб, а демокрацията не е оправдание за безпардонността на словесния тероризъм. Точно този вербален тероризъм се практикува вече десетки години от ултра левичарския троцкистки седмичник Чарли Е. За тях думи като морал, уважение на различния, толерантност, милосърдие не означаваха нищо. Те газеха с картинки и статии душите на хората вярващи в Бог, подиграваха им се, сочеха ги с пръст и ги третираха като малоумни идиоти. Тази оргия на обцесионелно безбожие ги тласкаше все по-близо и по-близо до развръзката, която само те не виждаха заслепени от сатанинската си омраза към Създателя.

Трябваше ли да умрат заради греховете си? Според мен не. Според мен греховете не трябва да бъдат наказвани със смърт. Господ не е нито добър, нито лош, но е справедлив и има план за всеки от нас. Никой не трябва да се опитва да променя Божия план. Те решиха, че са над него и тогава той им изпрати Архангелите си.

По-долу може да видите някои от най-отвратителни творби в историята на световната преса:

2014, годината на Украйна

Един Станишев когото не познаваме на Рождество Христово

Случват ли се чудеса по Рождество Христово? Изглежда да. Ето едно красиво нещо в българската политика написано от неочакван автор.

Скъпи приятели,

Днес всички сме в очакване на Рождество Христово. Някои заради вяра, други заради празника, трети заради топлината на пълната къща.
Моята е пълна с емоция и вълнение заради очакваните подаръци, а два чифта любопитни детски очички търсят чувала на Дядо Коледа.

Реших да напиша тези редове именно днес, защото ми се иска всеки от нас да забрави лошото, злобата на деня и на политиката. Иска ми се да сме здрави и успешни като нация. И тази вечер на всяка трапеза да има благослов за страната ни, хармония и надежда.

Искрено вярвам, че отдавна заслужаваме мястото си в Европа и не бива да допускаме друго отношение към България. Дано Новата 2015 година да е пълна с очакване, с усмивки и добри каузи! Пожелавам го на всички сънародници - където и да са по света, каквато и религия да изповядват.

Няколко думи и за БСП - моето голямо семейство. С много от вас сме преживели възходи и падения. Плакали сме от радост и от болка. Споделяли сме чувства и спомени. Заради това искам в навечерието на Коледа да ви благодаря, да ви поискам прошка, да ви простя и да ви пожелая много здраве и лично щастие.
Надявам се, че Новата 2015 година ще донесе на всички нас в БСП много победи, самочувствие, удовлетворение и единство!

Боли ме, когато чета и слушам междуличностни нападки или упреци към партията. Само заедно можем да минем през всички предизвикателства.

Прочетох и за себе си доста спекулации. Тази година беше трудна за мен в много отношения - взех трудни решения. Но категорично мога да кажа, че БСП е и продължава да бъде моя кауза. Стоя зад ръководството на партията, зад структурите и хората ни по места. Смятам, че предстоящите местни избори са решаваща битка, в която БСП трябва да влезе в добра кондиция и да излезе победител!

Нашите опоненти и конкуренти в политиката се опитват да ни прехвърлят вината за неуспешния преход. Точно защото през последните 25 години - изгубени в прехода - загубихме ценностите и жалоните си като нация. Историческият шанс, но и изключителна отговорност пред БСП сега, е да даде посока, да очертае път пред страната. Както и да се опита да върне обичайната вяра в доброто у човека, у всеки от нас като българин.

Въпросът е дали сме достатъчно силни, за да отправим такова послание на надеждата? Моят отговор е положителен. Иска ми се и вие да мислите така!
В навечерието на най-светлия празник - на раждането на надеждата - ми позволете да се обърна към вас с християнското: "Мир на земята! между човеците - благоволение!"

Сергей Станишев

Честито Рождество Христово!

Граф А. Толстой – Киевска Русия е европейска и западна, а Московска Русия е дива, зверска и монголска

“Има две Русии. Първата Киевската е с корени в световната и отчасти в европейската култура. Идеите за доброто, честта, свободата и справедливостта, тази Русия ги разбира така както ги разбира и целия Западен свят.

А има и една друга Русия – Московската. Това е Русия от гората, монголска, дива и зверска. Тази Русия направи свой национален идеал кървавата деспотия и дивата жестокост. Тази московска Русия от най-стари временна е била, е и ще бъде пълно отрицание на  всичко европейско и е ожесточен враг на Европа!”

Алексей Толстой

Ужасът на задължителните частни пенсионни фондове, които едва ли някога ще платят и лев за пенсии на българите

Българските частни пенсионни фондове се очертават като поредната далавера на шепа олигарси изградили печеливша система за обир на българските граждани. Каква е схемата?

1. Олигархът П има фирма, която се листва на борсата, но акциите и непрекъснато падат защото фирмата не е печеливша и никой не иска да инвестира в нея.

2. След това олигархът П създава собствен пенсионен фонд, в които законът задължава българските граждани, без право на избор като руски крепостни селяни, да влагат част от осигуровките си при него.

3. С насилнически взетите пари на гражданите, пенсионният фондът на олигарха П купува акции от фирмата на олигарха П, при което цената на акциите се повишава.

4. Олигархът П използва рязкото покачване на акциите на лошата си фирма и продава собствените си с голяма печалба.

5. След известно време, олигархът П не притежава нито една една акция от фирмата, но пенсионният фонд е пълен с нейни кухи акции, които нямат никаква стойност. Фирмата фалира, пенсионният фонд фалира, но П се измъква с огромна печалба. Парите за пенсии на българските граждани са изгубени.

Публикуваме статия от  Alexander Todorov Network

„Като природно бедствие за земеделеца, задължителни „частни пенсионни фондове“ за бъдещия пенсионер“

„От където падне, трева не никне, почвата и за пустиня не става…“

Този петък, както обикновено (в петък напълно умишлено се публикува такава информация, за да мине между другото сред новините, ако изобщо някоя медия отрази нещо) с месец и нещо закъснение, но в рамките на законния срок, комисията за финансов надзор публикува декларираните от финансовите пирамиди в пенсионната система данни за натрупаната доходност (щетите за данъкоплатеца само след допълнителни изчисления се установяват) от дейността им през тримесечието.

Кратка история на финансовите пирамиди наричани „допълнителни задължителни пенсионни фондове“ и с още по-официалното „универсални пенсионни фондове“ където са насилени да участват всички родени след 1959 г. с техните работодатели, и „професионални пенсионни фондове“, където са насилени да участват допълнително работодателите на работещите при тежки условия на труд, може да се намери в тази статия: Шарлатаните – задължителни “частни пенсионни фондове” към декември 2012 г.

Цялата руска стокова борса струва по-малко от акциите на Белгия или Мексико

Според Bloomberg ,  на 15-ти декември руските акции достигнаха дъното от $338,5 милиарда - по-малко от цената на акциите на Google.
Това означава, че акционерите на Google или Apple, могат да закупят  всички руски компании, които са в обръщение на фондовия пазар.

Стойността на всички руски акции е по-ниска от акциите на Google  от$349,2 милиарда и тази на ExxonMobil ($368 милиарда). Руската фондова борса струва по-малко от акциите на Белгия ($365,1 милиарда), Мексико ($422,7 милиарда) и Индонезия ($396,3 милиарда).

В същото време, Apple спря да продава своите устройства в Русия заради краха на рублата.

Гладен руснак краде салам в Поморие, изчезнала и замразена глава на коч

Удари ги кризата щом и до замразени глави на коч стигнаха.

Вестник Труд ни разказва как примрял от глад руснак посегнал на салам в Поморие. Олег Комягин, на 52 години, имал жилище в квартала на морския град, наречен Малката Москва, поради големия брой руснаци, които живеят там. Кражбата станала миналия месец от един от големите супермаркети на Поморие, имало и запис, но едва преди два дни руснакът бил разпознат. Пред полицаите той направил пълни самопризнания.

Мълвата за кражбата на щафетата салам се разнесе из градчето. "Или е бил пиян или заради обезценяването на рублата е останал без пари и озверял от град", смятат местните.