събота, 28 февруари 2015 г.
Борис Немцов е знаел , че ще бъде ликвидиран от Путин. Пред "Собеседник" на 10 февруари 2015 година той казва: “Надявам се Путин да не ме убие…”
Две седмици и половина по-късно, Немцов е показно екзекутиран в центъра на
Немцов: - Никога не съм крил политическите си възгледи - напомни Борис Немцов в личен разговор с репортер - Мисля, че той [Путин] започна войната в Украйна. Отнасям се към него по-зле от всякога. Особено след събитията от "Норд-Ост" и Беслан.
Немцов: - Скъпи ми майка, ако е рекъл Господ, ще отпразнува 87 година - ми каза Борис Немцов. - Заслужил педиатър, отдавна е пенсионер, но все още се интересува от всичко, свързано с медицината. Тя живя един много тежък живот: по време на войната, като ученичка, копаят окопи, а след това две деца. Сега живее в Москва и Нижни Новгород. Тя има сива коса по-малко от мен, тя няма склероза и е с абсолютно нормална и ясна памет. Обсъждаме с нея моите деца и внуци. Да говоря за политика с мама наистина харесвам това. Тя е напълно против това, което се случва в Украйна, смята, че това е една катастрофа и пълен кошмар. Но повечето от тревогите и са свързани с Путин . Всеки път, когато и се обадя, тя се оплаква: "Когато ще спрете да се карат с Путин? Той ще те убие! " И това съвсем сериозно.
- Интересно. И ти си след такива разговори с майка ти започна ли да се страхуваш, че Путин може скоро да те убие пряко или косвено?
Немцов: - Знаеш ли, да ... малко. Не толкова, колкото майка ми, но все пак ... И все пак, аз не се се страхувам толкова много от него. Ако се страхувах много, би било малко вероятно, че ще оглавя опозиционна партия и малко вероятно да участва в това, което правя.
- Благодаря ви. Надявам се все пак здравият разум ще надделее и Путин няма да ви убие.
- Бог да ви благослови. И аз се надявам.
На 28 фев 2015 година, Борис Немцов е убит показно в центъра на Москва. RIP
петък, 27 февруари 2015 г.
четвъртък, 26 февруари 2015 г.
вторник, 24 февруари 2015 г.
Филмът “Съветската история” на български отговаря на въпроса защо Русия нападна Украйна през 2014 година. The Soviet Story (2008)
Въпреки, че става дума за исторически период, за който аз се смятам за вещ –комунистическата тирания бе така безмилостна и всепроникваща – „Съветската история” успя да каталогизира много пресни ужаси, за които не бях осведомен. Вероятно най-страшният аспект на филма е неговата навременност, пуснат в момент, когато режимът на Путин показва растяща приемственост на своите сталинистки корени.
(Kликни на картинката за да видиш филма.)
Филм, който прави паралел и обрисува сътрудничество между Хитлер и Сталин.„Съветската история” играе ролята на коректив на популярната представа, че комунистическият експеримент се е превърнал в ужас едва когато Сталин е дошъл на власт. Филмът показва издадени от бащата на революцията, Ленин, документи със заповеди за масови екзекуции, оценени на десетки милиони жертви. Въпреки това е ужасно трудно да се надминат сталиновите способности за терор. Например, преднамерената употреба на глад, за да подчинят Украйна, е обяснена тук в смразяващи детайли. В престъпление срещу човечеството, игнорирано от Запада до голяма степен, седем милиона украинци са били умишлено изморени от глад в изолираната за тази цел република, като хранителните продукти са били конфискувани под дулата на Червената армия.
По същество „Съветската история” разследва близките идеологически прилики и варварска конспирация между съветските социалисти на Сталин и национал-социалистите на Хитлер. В зловеща последователност са съпоставени тематично сходни пропагандни плакати на двата режима, един до друг от двете страни на екрана. Още по злокобни са откритите от Снор документи, доказващи близки връзки между Есес и съветския НКВД (предшественика на КГБ), където наред с други въпроси се обсъжда и „Еврейския въпрос”. И не че просто да си говорят - те поделят помежду си Полша, и по настояване на Сталин предявяват претенции за останалата част от Европа.
„Съветската история” е най-потресаваща когато дискутира начините, по които по-напредналата съветска убийствена машина се използва като вдъхновение и модел за Холокоста. Според бившият съветски разузнавач Виктор Суворов „Делегация от германското Гестапо и Есес дойде в Съветския съюз, за да се научи как да създава концентрационни лагери”.
Но както филмът дава ясно да се разбере, никой от извършилите (и продължаващи да вършат) съветските низости, не е изправен пред съда за своите престъпления. В заключение, Снор повдига емоционален, но напълно основателен въпрос за съветския режим. Единственото слабо място на филма е периодичното използване на анимирани заглавия, напомнящи ни за търговските реклами в исторически програми.
Въпреки, че става дума за исторически период, за който аз се смятам за вещ –комунистическата тирания бе така безмилостна и всепроникваща – „Съветската история” успя да каталогизира много пресни ужаси, за които не бях осведомен. Вероятно най-страшният аспект на филма е неговата навременност, пуснат в момент, когато режимът на Путин показва растяща приемственост на своите сталинистки корени.
понеделник, 23 февруари 2015 г.
Руски кораби и самолети бомбардират Варна на 14 октомври 1915 г. Две немски подводници U7 и U8 спасяват града от руските варвари
През 1915 година Русия е бясна на Царство България. Анти българската пропаганда се лее безспирно в руските медии и омразата към всичко българско се насажда в руското общество. За да отговори на обществените настроения, руският флот получава заповед да разруши Варна, като наказание за българите.
Ефектът върху мирното население е потресаващ. Ужасените варненци се разбягват по улиците и търсят спасение в мазетата на сградите. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие. Къщи се рушат пред очите на обезумелите и втрещени обитатели. Чуват се викове и стенания на ранените, на които никой не е в състояние да помогне.
НА 14 октомври 1915 г. (по стар стил) православните християни празнуват Петковден. Рано сутринта камбанен звън се разнася над Варна и заглъхва в мътните морски вълни. Подранили богомолци бързат да отидат на църква без да подозират, че предстои кървав ден за техния град. В същия момент крайбрежната телефонно-телеграфна служба известява щаба на бреговата охрана, че на хоризонта се забелязват силуетите на морски съдове.
Те бавно приближават Варненския залив и скоро са идентифицирани като руски военни кораби. От две седмици България и Русия са във война и началникът на Варненската отбранителна линия ген. Симеон Янков предприема спешни мерки за защита на ключовите обекти - пристанището, жп гарата, флотските помещения и др. В 7,30 часа един след друг към брега се насочват два неприятелски хидроплана. Те правят пълна обиколка на града, разузнават обстановката и пускат напосоки няколко бомби. Посрещнати са с пушечна и картечна стрелба, но без да бъдат засегнати, поемат обратен курс.
Час по-късно руската ескадра се разгръща в боен ред. Тя е в състав от 17 морски военни единици под командването на вицеадмирал Новицки. В нея се включени 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда.
От морето се издига още един хидроплан, който изпълнява рекогносцировъчна задача. Малко след това корабите предприемат масирана бомбардировка на Варна. Първите снаряди падат в пристанището и извън града, в района на Галата и Евксиноград. Всички очакват, че ударът ще бъде насочен срещу крайбрежните укрепления и военни обекти. Вниманието на армадата е съсредоточено изключително към централната градска част и гъсто населените жилищни квартали. Единствено казармите на 8-и приморски полк са засегнати частично, но няма жертви сред военния състав. Става очевидно, че нападението е демонстрация на сила и цели да внесе смут и паника сред населението.
Бреговата артилерия отговаря със силен, но неефикасен огън, тъй като, за да избегнат минните заграждения, корабите са на повече от 8 морски мили навътре в морето. По този начин те са
извън обсега на българските батареи.
Обстрелването на града продължава един час и седем минути. Изсипващите се снаряди сеят смърт и унищожение. Ужасените варненци се разбягват по улиците и търсят спасение в мазетата на сградите. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие. Къщи се рушат пред очите на обезумелите и втрещени обитатели. Чуват се викове и стенания на ранените, на които никой не е в състояние да помогне. Изведнъж канонадата престава и ескадрата започва скоростно да се оттегля.
Заслугата за спиране на стрелбата е на две немски подводници U - 7 и U - 8.
събота, 21 февруари 2015 г.
Искат ли руснаците война? Хотят ли русские войны?
… СССР напада Украйна (1920), Грузия (1921), Полша (1923), Полша (1939), Финландия (1940), Литва, Латвия, Естония (1940), България (1944), Източен Берлин (1953), Унгария (1956), Чехословакия (1968) и Афганистан (1979), а Руската федерация напада Ингушетия(1992), Чечня (1994) и Грузия (2008), а през 2014 година за пореден път нахлу в Украйна, окупира Крим и поведе братоубийствена война в Донбас … кошмарът продължава.
Руснакът иска ли война?
не питай тази тишина,
в която братските могили
войниците са приютили.
Ти за това попитай тези,
които в цинкови ковчези
тук от земи съседски влачат
стариците да ги оплачат.
Попитай храбрите момчета,
които днес из Кремъл шетат,
с пагона си го украсяват
и сопа „мирна” там развяват.
Литовец питай и поляк –
за тях кошмарът е руснак,
попитай пролетта във Прага
как мир със сила се налага.
Унгарците попитай как
войникът руски в руски танк
из Будапеща мирно гази
от тях мира за да опази.
Ще ти отвърне побелял
финландец доста остарял
как „мирно” руската войска
там зиме драпа през снега.
И братът белорусин даже
намерил би какво да каже,
че на изгаряща цена
дари им братството Москва
когато с ордата си зла
Суворов палеше села.
Попитай техните поля –
кръв непокорна ги поля.
Попитай ти Украйна братска
защо от любовта славянска
и от прегръдката на брата
защита търси днес при НАТО.
Миролюбивият Иван
обстрелваше Афганистан
и в градове, и във села
не мир донесе, а беда.
Деца, вдовици във Чечня
руснакът иска ли война
попитай и ще чуеш сам
руснак как „миротворства” там.
Грузинец винаги щастлив
през сълзи днес ще премълчи,
че от съсед „миролюбив”
сега земята му гори
„Руснакът иска ли война?” –
от Литва питай до Китай
съсед дали един поне
ще отговори твърдо: „Не!”
Оригиналът:
вторник, 10 февруари 2015 г.
Открийте разликите. Променили ли са се московците от 1945 до 2015 година?
Германия, Берлин 1945 година – руски войник краде колело от германско момиче.
Украйна, Севастопол - руски войник заплашва с пистолет възрастен украинец.
Днес, в 12:30 часа руските терористи обстреляха с ракети жилищен квартал на украинския град Краматорск. Резилтат–3 цивилни жертви и 15 ранени
Използвали са руски системи за залпов огън "Торнадо" .
Все повече руски семейства гласуват с краката си и търсят спокойствие в мирна България далеч от путинова Русия. Причината е липсата на перспектива и несигурността в родината им
Още едно доказателство, че не всички руснаци са зомбирани путиноиди.
В Созопол и Поморие се правят огледи от началото на януари, което не е характерно за пазара на ваканционни имоти, който по принцип е сезонно обоснован.
„По-голямата част от огледите ни са за апартаментите в Поморие, където имотите се използват целогодишно и са предназначени за постоянно отсядане, а не толкова за лятна ваканция. Профилът на клиентите не се е променил - семейства на зряла възраст, които избират страна член на ЕС, защото дори при намалелите си доходи, руските граждани от средната класа остават с по-висок стандарт от този, който има средностатистическият българин. Втората група са семейства с все още малки деца, които търсят начин да изнесат дребния си бизнес, за да живеят спокойно в България.
Бизнесът, който развиват у нас, обикновено е обслужващ самата руска общност, която е компактна и в която хората са единни, респективно работят един с друг. Проблемът на кризата в Русия не е в това, че цената на рублата пада, т.е. хората са загубили спестяванията си, защото руснаците не държат парите си в банки или в рубли. Най-важният проблем е психологически – очакването им да имат по-ниски доходи и липсата на ясна перспектива. Но това е както пречка за големи сделки, така и допълнителен стимул за преместване на семействата в друга страна.”
Теофил Петров, Изпълнителен директор на компания Green Life
понеделник, 9 февруари 2015 г.
ВОЙНАТА НА РУСИЯ ПРОТИВ БЪЛГАРИЯ В ДОБРУДЖА (1916-1917г.)
Ако в ранното Средновековие Добруджа е областта, където Аспарух създава българската държава, през Първата световна война, същата тази Добруджа се оказва бойно поле, където България отстоява правото си на самостоятелно съществуване във война срещу ‘’освободителката’’ Русия. В българската история тя влиза като ‘’Добруджанската кампания на Трета Българска армия’’, представляваща златна страница в бойната летопис на България.
Всъщност това не е двустранна война, а част от глобалния конфликт, наречен Световната война (1914-1918), номерирана впоследствие като Първа, за да се разграничи от още
по-големият глобален конфликт - Втора световна война (1939-1945).
Боевете за равна Добруджа се явяват и начин за решаването на Добруджанския въпрос, възникнал още след края на Руско-турската война (1877-1878 г.), претърпял развитие в ущърб на България по време на Балканските войни (1912 - 1913 г.) и еволюирал до възможността за разрешаване през Първата световна война.
Появата на руски войски в Добруджа през 1916г. не е случаен акт, а резултат на вековната руска политика на териториално ограбване на България чрез раздаване на нейните земи в полза на съседите й. Тези типично имперски сделки за наша сметка в българската историография обикновено се скриват. Целта е повече от ясна - създаване на изкуствен ореол на самодържавна Русия като ,,благодетел’’ и единствен защитник на поробените българи в Османската империя.
Десетилетният стремеж на българската историография да украсява и ‘’облагородява’’ руската балканска политика достига своя апогей в епохата на комунизма. Тогава руското военно присъствие на Добруджанския фронт на Българската армия през Първата световна война просто изчезва.
Ако разгледаме библиографията по въпроса изпъква унизителния за националното самочувствие на всеки българин факт, че по време на т. нар. социалистически период до 1989г. липсват сериозни научни изследвания, които да осветляват участието на България в Първата световна война в Добруджа.
Антирумънските и най-вече антируските военни действия на Българската армия през 1916-1917г. въобще не са сред любимите теми за българската историография от този период. Главната причина е възприетата от комунистическата система политика на социалистически (пролетарски) интернационализъм, деградирал до национален нихилизъм. Този последователно прокарван принцип дори изменя характера на българското участие в Първата световна война, обявена за ,,империалистическа’’ според оценките на болшевишкия вожд Ленин , които изцяло догматично се възпроизвеждат в българските учебници.
неделя, 8 февруари 2015 г.
Битката за Дебалцево или нещастието да се родиш руснак. Руските варвари плащат скъпа цена – 4 танка и 300 руски войника унищожени под Углегорск
Руснаците настъпват към Дебалцево използвайки техническото си и числено превъзходство над Украинската армия въоръжена с оръжие от седемдесетте години. Въпреки това, украинските бойци принуждават руските варвари да плащат скъпа цена. Руската Четвърта танкова бригада напредва, но оставя след себе си 300 трупа и унищожена техника. Още 300 руски майки ще плачат над цинковите ковчези на синовете си.
Ето какво казва руският терорист Александр Жучковский: "Я очень радуюсь нашим успехам в р-не Дебальцево. Но настроение сейчас мрачное. Несем огромные потери. Очень многих бойцов в Песках-Авдеевке потеряли, но в результате даже отошли от занятых ранее позиций. “
Снимка, 4 унищожени руски танка заедно с екипажите им.
четвъртък, 8 януари 2015 г.
… и тогава Господ им изпрати Архангелите си при Чарли в Париж
Свобода не е правото да малтретираш различния от теб, а демокрацията не е оправдание за безпардонността на словесния тероризъм. Точно този вербален тероризъм се практикува вече десетки години от ултра левичарския троцкистки седмичник Чарли Е. За тях думи като морал, уважение на различния, толерантност, милосърдие не означаваха нищо. Те газеха с картинки и статии душите на хората вярващи в Бог, подиграваха им се, сочеха ги с пръст и ги третираха като малоумни идиоти. Тази оргия на обцесионелно безбожие ги тласкаше все по-близо и по-близо до развръзката, която само те не виждаха заслепени от сатанинската си омраза към Създателя.
Трябваше ли да умрат заради греховете си? Според мен не. Според мен греховете не трябва да бъдат наказвани със смърт. Господ не е нито добър, нито лош, но е справедлив и има план за всеки от нас. Никой не трябва да се опитва да променя Божия план. Те решиха, че са над него и тогава той им изпрати Архангелите си.
По-долу може да видите някои от най-отвратителни творби в историята на световната преса:
неделя, 28 декември 2014 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)