ОТ КРАЯ НА 1872 И НАЧАЛОТО НА 1873 Г.
В обемистия фонд на покойния български патриарх Кирил в Централния държавен архив - София, сред фотокопия от книжа на руското посолство в Цариград, се пази и един кратък доклад, подписан от генерал Игнатиев. Преди време привлякохме вниманието към него на проф. Д. Дойнов, който вече го използва в хубавия документален филм Левски пред съда на Портата и на Историята, на който той е сценарист[1] (реж. А. Алтъпармаков).
По-долу публикуваме този документ в оригинал и в превод, тъй като е важен, обяснявайки защо делото срещу Левски и неговите другари, въпреки широките разкрития на Димитър Общи, получава ограничен и предимно криминален характер. В същото време, той поставя и немаловажни въпроси. Като например:
Дали ефикасната намеса на генерал Игнатиев осуетява събития, които биха могли да променят хода на българската история, или пък по-скоро спасява революционната организация на Левски и така й позволява достойно да посрещне предизвикателствата на започналата две и половина години по-късно нова голяма източна криза, която в крайна сметка донася освобождението на България?
Сигнатурата на този документ е: ЦДА, ф. 1318, оп.1, а.е. 3740, л. 127-129; оригиналът се пази в: Архив внешней политики Российской империи, ф. Канцелярия, 1873 г., л. 202-203.
Прочее, ето този документ:
ОРИГИНАЛ
157. - le 25. Janvier 1873.1
¹ 30.
Péra, le 18/30 Janvier 1873
Monsieur le Chancelier2,
Ainsi que le signale notre Consul Général à Roustchouk l’affaire de la prétendue conspiration de Sophia a reçu une solution satisfaisante. La Commission d’enquête envoyée de Constantinople n’a réussi à découvrir que quelques malfaiteurs. Elle a terminé ses travaux et doit revenir ici prochainement.
La situation intérieure des provinces bulgares reste néanmoins précaire. Un mécontentement profond, provoqué par la mauvaise administration du pays, règne parmi les populations. Cet état des esprits contient en germe les éléments de plus d’un complot.
Il est incontestable que l’heureuse issue de l’affaire de Sophia est due à la modération du Grand Vizir qui cette fois parait avoir suivi nos conseils. Au lieu de favoriser le jeu de Midhat Pacha, en donnant aux circonstances une importance exagérée, il a recommandé à la Commission de ne pas dépasser le but en poussant ses investigations au delà du strict nécessaire.
J’ai l’honneur d’être avec le plus profond respect,
Monsieur le Chancelier de Votre Altesse, le très
humble et très obéissant serviteur
N. Ignatiew3
ПРЕВОД
157. - 25 януари 1873.
№ 30.
Пера, 18/30 януари 1873.
Господин Канцлер4,
Както известява нашият Генерален консул5 в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия6 е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук.
Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор.
Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир7, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал[2] на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото.
Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга
Н. Игнатиев
КОМЕНТАР
Илия Тодев
1 Номер и дата на получаване - изписани с друга ръка.
2 [титлата и името на адресата са изписани най-отдолу на първата страница на документа] S[on] Altesse M(onsieur) le Prince Gortchakov etc etc etc.
3 Само последните три реда са от ръката на Игнатиев.
4 [титлата и името на адресата са изписани най-отдолу на първата страница на документа] Н[егово] Височество г-н Княз Горчаков и пр. и пр. и пр.
5 А. Н. Мошнин.
6 Тя е в състав: Али Саиб паша, х. Иванчо х. Пенчович и Шакир ефенди.
7 Мехмед Рюшди паша Мютерджим.
(Публ. в: BHR, 2006, № 1-2)
[1] Филмовият сценарий приблизително съвпада с доклада на проф. Д. Дойнов пред научната сесия за Софийския процес 1872/73 - вж. Дойнов, Д. Левски пред съда на Портата и на Историята. - В: Съдебният процес срещу Васил Левски 1872-1873 г. Исторически, юридически и международни аспекти. Научна сесия, организирана от Общобългарския комитет “Васил Левски”, Софийския комитет “Васил Левски” и Съюза на юристите в България. София, 17 февруари 2003 г. С., 2003 (издание на Съюза на юристите в България).
[2] В министерски доклад до султана от 27 ноемв. 1872 задачата на Комисията е описана така: “…Целта, от една страна, е да покаже силата на правителството, като се накажат истинските бунтовници и подстрекателите, и на подстрекаваните се отворят очите, а от друга страна, категорично да не се допусне, щото въпросът ненужно да се раздуха и разшири вън от рамките и с това да се развълнуват духовете на населението. Изобщо да се вземат умерени и разумни мерки…” - цит. по Макдермот, М. Апостола, с. 281-2.
